Забелязахте ли, че у нас издават смъртни присъди...

Забелязахте ли, че у нас издават смъртни присъди...

Карикатура на Иван Кутузов, публикувана в "Дневник" през 2007
Иван Кутузов
Карикатура на Иван Кутузов, публикувана в "Дневник" през 2007
През седмицата, в която Сергей Станишев пое светкавично криминално прихванатото писмо на издателя на "Капитал" и "Дневник", за да го употреби с цел преддизборна еуфория в своя политическа полза, едно прессъобщение на регистрирана за евроизборите политическа коалиция мина незабелязано. 
"Ние, от Коалиция "Националистически партии на България" (НПБ) и "Православна зора", не можем да отминем подобно посегателство над православната ни вяра и националната ни идентичност, поради което издаваме смъртна присъда на всички организатори на акцията." В съобщението изрично се казваше за осъдените, че "някои от тях са известни", което си е открита заплаха, а в допълнителни публични изявления се добавяше още по-заплашително
"ние ги знаем кои са"!
Акцията, предизвикала "наказанието", е хакерска атака предния ден на официалния сайт на Българската православна църква от представящи се за говорители на турско-мюсюлманско малцинство, извършена в отговор на вандалското нападение над Джумая джамия в Пловдив през февруари, когато футболни хулигани потрошиха стъклата и нанесоха щети на храма докато в съда се гледаше делото за вакъфските имоти. 
(Не чух и не видях масово възмущение сред най-популярните средства за информация, нито в тъй наречените социални мрежи. И най-вече не се чу да се е впечатлила прокуратурата от "издаването на смъртна присъда", нито от откровената заплаха  ("ние ги знаем кои са"),  камо ли да се сезира - наложи се колеги от "Дневник" да я информират и сезират.)
Неотдавна от същия пресцентър беше разпространено и друго впечатляващо съобщение: че "на 1 май Коалиция "Националистически партии на България" (НПБ) проведе акция по прочистването на Троянската света обител от хомосексуалисти и катамити, съвместно с организацията "Православна вяра"(…), и в резултат на акцията двама духовници уличени в педерастия (посочени с имената им - бел. ред), безмълвно напуснаха". Акцията беше предшествана от шумна кампания "Вън педерастите от църквата" на Мартин Карбовски по телевизия "7 дни", в която с използваните епитети водещият надмина и остави далече зад себе си Путиновските борци /и бойци/ срещу хомосексуализма - в частност, и срещу различните - по принцип.
По същия повод в публични изявления вождът на НПБ, която не получи съдебна регистрация, но намери начин да се регистрира в ЦИК за европейските избори, информира без притеснение, че акцията била извършена с "предварителна подготовка на "айнзац групи", за да можели да използват "други методи" (!), ако имало противопоставяне на уличените. (Айнзац-групи са наказателни формирования от доброволци в нацистка Германия, които нападат (прочистват) уличени в неблагонадеждност).
(Не чух и не видях масово възмущение в най-популярните средства за информация от прочиствателната акция, освен информиране с изявен вкус към пикантерията, с малки изключения. "Дойче веле" излезе с адекватен коментар. Но малцина се разтревожиха от словесната и безцензурна агресия на Карбовски, слушана и гледана от зрителите, сред които може би и деца.)
В сряда на предизборен митинг на ДПС в Бяла Слатина активен участник е бил - видно от репортажа на вестник "Сега" от 16 май, и подсъдим за склоняване към проституция на момичета чрез чудовищно физическо насилие, освен за наркотрафик, който иначе е с мярка за неотклонение домашен арест. На сутринта защитената свидетелка, жертва на неговите издевателства, на която се гради обвинението в насилие, се отказа от показанията си.
(Не чух телевизиите да са засипали с въпроси прокуратурата и МВР за безпрепятствените митарства на подсъдимия, който, по всичко личи, ще остане безнаказан, и то - не изключвам - с предизборна политическо-прокурорско-полицейска благословия с цел събиране на гласове сред специфични електорални слоеве...)
През това време ефирът и социалните мрежи кипят от нажежени до бяло страсти
по всякакъв повод, без да се впечатлят особено от гореописаните факти. Страсти на -фили и -фоби - с противоположна географска посока, но с декларирана една и съща нетърпяща възражения претенция,че защитават права и се борят срещу мафията - и едните, и другите. Хейтърство в своя интернет-пик, сред което едва се долавят, но без шанс да бъдат разбрани или дори чути тревогите на едно малцинство, което отказва все по-категорично да търси изход за състоянието на България в мантрите и декларациите, доказали своята несъстоятелнос в продължение на четвърт век. Изявления, интервюта, клетви от лъскавия екран под прожекторите се оттласкват от закърнелите сетива, умът ги отхвърля, словото вече не е средство за разбиране. Думите отблъскват ... И отстъпват ред на прагматични въпроси, произтичащи от фактите наоколо.
Твърдя, че това малцинство е с тежко нарушени права, включително и за достъп до обективна информация  в резултат от бушуващите страсти - и не се шегувам.
Терорът на "филството" и "фобството" над питащото малцинство
е очевиден и обричащ на самотен размисъл.
Ако попитам защо Путин, Европейският съюз и САЩ не обявиха официално заключения, ако има приключено независимо международно разследване  на масовата касапница в Одеса и на снайперистката стрелба на Майдана в Киев - аз поне не знам да са обявявани, тутакси ще бъда причислена от едните към враговете на Русия и православието, което не може да убива; А от другите - заклеймена като недопустимо съмняваща се в единния евро-атлантическия морален стандарт;
Ако попитам има ли ресурс новото управление на Украйна да упражнява адекватно властта, след като неговата милиция остана безпомощна пред касапницата (съжалявам за моята обсесия, но 2-ри май в Одеса ме буди нощем), ще бъда обявена за враг на европейското бъдеще на Украйна;
Ако отказвам - което и правя - да наричам властта в Киев фашистка хунта, защото не мисля така, по-скоро я смятам за безпомощна, объркана, изоставена, ще бъда наречена аз самата фашист от русофилите; 
Ако се запитам на глас защо на четиристранната среща в Женева през април чаках със затаен дъх изявленията на Кери и Лавров, а позицията на първия европейски дипломат не ме впечатли с нещо открояващо се европейско, освен с голямата европейска грижа (че е прието предложението на Русия за гарантиране на газовите доставки), ще бъда обявена от русофилите за враг на Русия, от американофилите в най-позорния грях на нашето демократично време - антиамериканизъм, а от жадуващите единен и силен европейски глас  - в непростим песимизъм; 
Ако попитам защо мощни европейски корпорации са спасили шефа на "Газпром" Алексей Милер от санкции (надали заради снажния му ръст), тутакси ще бъда заподозряна в нездрав интерес към онези въпроси, които неминуемо ме запращат в територията на съмненията, а оттам при русофилите;
Ако ли пък попитам - не дай боже!  - защо, при очебийно колебливата и нееднородна позиция на ЕС България трябва да се обяви категорично и еднозначно за налагането на икономически санкции, дори ако това я постави в  неразрешим в обозрим срок енергиен недостиг, ще бъда просто смазана с  демократично презрение, камо ли да ми се отговаря по същество; 
Ако поискам - съвсем пък не дай боже! - точна, независима, безпристрастна, експертна информация, само с числа и баланси, за икономическите и търговски вреди и ползи от прословутия "Южен поток", ако ги има, плюс срока в който ще се проявят, ще бъда направо обвинена в национално предателство от едните и горещо убеждавана от другите в ползите, бликащи от безкористната руско-българска любов. Любов, опровергана впрочем най-безапелационно от всички ключови събития и факти в историята на Третата българска държава, от Съединението, та до днес; (Тъй че - само числата!).
Ако попитам по повод някоя утрешна Кончита Вурст дали с визията си решава свой транссексуален конфликт (за да й засвидетелствам своето човешко разбиране), или решава рекламен въпрос (за да я отмина с безразличие), ще бъда обвинена едновременно  в рушителство и на здравите православни традиции, и на европейските ценности...
Повечето подобни въпроси нямат шанс не само заради истеричното надвикване на разделените, но и защото аргументите на специализираните публични институции на държавата, от които в нормалния свят с будни обществени сетива се чакат обективните отговори, у нас обслужват по правило някоя от надвикващите се страни.
А мафията, политическа, икономическа, съдебна, срещу която се кълнат и филите, и фобите,
безчинства сред шумния хаос на тяхната битка
В такива условия тя е най-неуязвима.
Сред децибелите на битката потъват тревожните въпроси на питащото малцинство - и за потрошените стъкла на пловдивската джамия, и за спящата прокуратура по повод издадаването на смъртни присъди от самозваните националисти, и за прочистването на нехаресвани хора от айнзац-групите, и за скитащите по митинги подсъдими за най-тежки престъпления - пред погледа на прокуратура и полиция, и за ударените сайтове -  вчера на Светия синод, утре някой друг...

Редактор в отдел "Анализи и коментари" на в. "Дневник" от 2002 г. Преди това десет години съдебен репортер и наблюдател във в. "Демокрация". Правосъдието и вътрешният ред, историята и невидимите механизми на видимата политика са темите, на които не може да изневери.