Тя е по повод забраната на местните власти да се отбележи 70-годишнината от депортирането на хиляди татари, гърци, българи, арменци и други народи от Крим след освобождаването на полуострова от нацистката окупация. През 1944 г. те са измъкнати от домовете си практически без никакви вещи, натикани във вагони и изпратени в Узбекистан. По пътя към степта, където са разтоварени, умират много хора, а ешелоните не спират дори да бъдат извадени и погребани мъртвите. 

На тези хора е позволено да започнат да се връщат по родните си места чак след 1988-1989 г. Те се смятат за коренно население на Крим (макар че първите известни жители са гърците, достигнали полуострова през античността - бел. ред.) и въпреки забраната проведоха в неделя траурна молитва с митинг, на който отново настояха да получат автономия. 

Татарите масово са против референдума и анексирането от Русия, но президентът Владимир Путин заяви на среща с техни представители преди дни, че естественото място за този народ било в Русия. Но той не каза и дума за забраната за публични събития по повод годишнината.

В коментара си във "Ведомости"  "Логиката на разделението" Павел Аптекар, Максим Трудолюбов, Николай Еппле казват, че "конфликтът е резултат от характерния за Кремъл подход, към което и да е малцинство - да не се допуска и мисъл за това, че национални, религиозни и социални групи могат да бъдат самостоятелни действащи лица на обществения живот".

те могат да бъдат "разменна монета" на когото и да е, но не и на народа, стремящ се да живее посвоему (именно този израз употреби и Путин - "Не можем да допуснем татарите да станат разменна монета (...) в междудържавни спорове" - бел. ред.), се казва в коментара.

Кремъл, съдейки по всичко, разглежда активността на кримските татари не като солидарна борба на народа за своите права, а като използването на кримските татари от някакви враждебни външни сили за някакви подривни цели, допълват те.

Авторите припомнят, че в историята на Русия е имало различно по характер отношение към групи с ярко изразена идентичност - етническа или религиозна. "Ярко изразените "други" са били ненавиждани, гонели са ги от територията или, напротив, са се договаряли с тях и са живели мирно. Независимо от равнището на враждебност към тях на тези малцинства им е бил признаван някакъв статут на субект - един свойствен на даден народ или религиозно течение стремеж да се закрепи на някаква земя, да изповядва вярата си, да живее така, както сами разбират живота.

Произходът на това отношение е известен: то отразява работата на спецслужбите. Чекистите и подчинените на Москва власти в страните от съветския блок именно така работеха с нациите, с обществените организации, партиите и малцинствата в страните на "народната демокрация" в първите следвоенни години.

Този опит периодично се възпроизвеждаше от ръководителите на руската държава. Опасявайки се от обществените авторитети, властта се опита да привлече (подкупи) едни, да дискредитира други, да изтласка трети от публичното пространство. Активните групи се стремят да раздробят, а ценностите - им да бъдат сведени до материални интереси.

Подобна логика се разпространява върху всички по-активни групи независимо от идентификацията им - политическа, етническа, религиозна, културна, социална или просто на спортни запалянковци.

Те могат да имат само интереси, само страх или корист."

В заключение авторите посочват и основата причина за конфликта с татарите в Крим веднага след анексирането: "Самостоятелността и защитата на собствени ценности по тази логика се смятат за антидържавни и се обясняват със стремежите на враждебни сили."

Според "Ведомости" както този, така и други подобни конфликти ще остават нерешени "дотогава, докато чекистката логика в отношението към обществото остава като неписаната идеология на Кремъл".