Е, не всички. Но е факт, че конфликтът между Русия и Грузия* за пореден път отключи в българските форуми такива ожесточени препирни, каквито никоя друга политическа тема не е предизвиквала.

Преобладават проруските мнения, но ще срещнем и крайно антируски изказвания, изписващи Русия като вечния агресор, вечния цивилизационно неразвит гигант с огромна армия, мачкащ страните около себе си. Не че няма исторически аргументи в полза на тази теза. Изглежда обаче, българските русофоби реагират по-скоро на русофилите, отколкото на действията на самата Русия.

Но защо в неофициалната българска публичност Русия е защитавана с толкова страст? Най-лесно е да се отговори - защото ни е освободила. Е, с "второто освобождение", това от "фашистко робство", нещата се промениха след 1989 г., но така или иначе фактът, че българската държава се появява отново на картата благодарение на Руско-турската война през 1877-1878 г., си остава. И не е само Освобождението. Десетилетия наред българската история се преподава и запаметява най-вече през призмата на противопоставянето "българи - турци". Всъщност затова и историята ни след 1878 г. се познава толкова слабо от зрелостниците, както показаха тазгодишните изпити - защото турците ги няма. Не можем да си обясним света, ако ги няма "читаците". А когато нещата са поставени на такава плоскост, топлите чувства към "братушките" не могат да изстинат.

Само че вписването на русофилството в националистическия мироглед е доста проблематично,

Затова и често пъти антируските нагласи имат здрав националистически корен. Така стигаме до изключително важно обвързване - русофилите обикновено са леви (макар невинаги да симпатизират на БСП), а русофобите - десни. Този факт изглежда лесно обясним в светлината на социалистическото минало и тесните връзки между БКП и КПСС. Ако се замислим обаче, ще видим, че всъщност няма рационална причина левите да са русофили. Какво социалистическо има в Путинова Русия? Впрочем какво социалистическо има и в БСП освен символите, които трябва да топлят симпатизантите на Бузлуджа?!

Това е старата съпротива на недоразвитото срещу модерното, на периферията срещу метрополията. На неразчленения колективитет срещу индивидуализма и присъщата му персонална отговорност.

Разбира се, веднага се появява въпросът а това антизападничество пък откъде идва. Със сигурност то е далеч по-старо от Буш и намесата в Афганистан и Ирак. Неприязънта към Запада има дълбоки социални и психологически причини. Рисковано ще ги обобщим така: Западът винаги е обозначавал онзи полюс на прогреса, спрямо който ние сме изостанали. "Европейци сме, ама все не сме дотам", както казва Алеко. Затова образът на Запада винаги носи в себе си един скрит императив - вие трябва да се промените, ако искате да станете като нас. Това нещо западният политически и медиен елит може да го казва директно (както го направиха Еврокомисията и ОЛАФ), може и да не го казва. Важното е, че ние си го казваме. И оттук съпротивата - която е не просто срещу Запада, а срещу необходимостта да се променяме.

Русия е образ с точно обратна функция. Русия ни приема такива, каквито сме, не иска да ни променя, за нея сме си "хорошие ребята". Или поне така си мислим. Русофилството е израз на желанието ни да си останем същите. Западът е като свръх-Аз, който ни поставя някакви норми за постигане. А ние не искаме - те ще ни кажат на нас... И се започва - славната българска история, култура, интелект, полова мощ, спортни успехи и какво ли не. Само и само за да оправдаем леността, с която киснем в ориенталското си шуробаджанашко блато. И се възхищаваме оттам на руските танкове.