Преди 25 години светът тръгна в нова посока. Полусвободните избори в Полша на 4 юни 1989 г. дадоха тласък на процеса за демонтиране на социалистическата система в целия съветски блок. В същия този ден кървавото разгонване на демонстрацията на площад "Тянанмън" стана начало на траекторията, по която пое Китай. Последиците от тези две събития се усещат по целия свят и днес - от Украйна до Южнокитайско море.

Призракът на "Тянанмън" бродеше из Източна Европа. "Спомнете си за "Тянанмън"!", казваха хората от Източен Берлин до София. "Ако отидем прекалено далеч, това може да се случи и тук." Негативният пример на китайския сблъсък помогна на европейците да изберат пътя на ненасилието, преговорите и компромиса.

Едва по-късно стана ясно, че влиянието е било двупосочно: лидерите на компартията в Китай също са се научили на много неща. "Болезненият урок от загубата на властта от комунистическите партии в Съветския съюз и Източна Европа трябва да стане източник на дълбоко просвещение за нас", каза през 2004 г. един от лидерите на КПК. 

И така: грижете се за икономическия растеж, не губете връзка с настроението на народните маси, въведете редовна ротация на висшите ръководители, взимайте на работа в партийните структури най-талантливите, независимо от класовия им произход, твърдо смазвайте всеки опит за обществено самоорганизиране и колективно действие - нали именно това подведе европейските другари.

И по единия, и по другия път има успешни примери. Китай демонстрира звездни темпове на икономически растеж и значителен напредък при личните свободи. Държавната телевизия на КНР обича да показва контрастите между успеха на Китай и кръвопролитието и неуспехите на Украйна. Доста по-рядко впрочем в Китай разказват за живота в свободна, благополучна и демократична Полша.

Това, което Полша направи на 4 юни 1989 г., беше много оригинално: тази страна даде на целия свят пример за мирна смяна на режима. Това, което направи Полша след 1989 г., изобщо не беше оригинално: политическата, икономическата и правната система на днешна Полша са смес от стари и изпробвани западноевропейски образци.

Действията на китайското ръководство на 4 юни 1989 г. изобщо не бяха оригинални. Дън Сяопин направи това, което комунистическите лидери винаги са правили, когато се сблъскат със спонтанните искания за свобода: разстреля хората. Напротив, това, което Китай направи след това, беше абсолютно оригинално: китайците успяха да съвместят динамиката на пазарната икономика със запазването на еднопартийното управление. Победа на капитализъм-ленинизма!

Ето защо днес Китай е най-интересното място за всички, които изучават сравнителна политология. Виждаме нещо изключително рядко в политиката: наистина нов експеримент със съвършено непредсказуемо бъдеще.

Изобщо не се съмнявам, че след 10 години Полша ще бъде европейска либерална демокрация в една лодка с Франция и Германия въпреки всички усилия на президента на Русия Владимир Путин.

Но Китай? Ще успее ли това общество "да прекоси реката, напипвайки камъните на брода", както казваше навремето Дън? Или противоречията между политическата и икономическата система и растящото напрежение в обществото ще предизвикат нова криза?

Ще доведе ли задаващата се криза до политически реформи, или обществото ще потърси убежище в национализма? Или второто ще доведе до първото? Или към нещо ужасно? Можем ли да допуснем, че жертвите на "Тянанмън" някога ще бъдат почетени на същия този пекински площад?

Ако през 1979 г. бяхте предположили, че след 10 години героите на антисъветското въстание в Унгария ще бъдат погребани с военни почести, никой нямаше да ви повярва. Но именно това се случи на площада на Героите на Будапеща само няколко дни след историческите избори в Полша.

Историята е пълна с изненади, така че не бива да се изключва нещо подобно и в Китай. Макар че, погледнато от днешна гледна точка, Китай, разбира се, продължава да се развива по пътя, започнат през 1989 г.

И ето ви още един контраст. Във Варшава тази седмица поляците с гордост отбелязаха своя 4 юни в присъствието на американския президент Барак Обама. В Пекин всичко, свързано с 4 юни - факти, снимки, имена, дори помените от майки на загиналите - се изтласкват от публичното пространство.

Моля се за това Китай да намери мирен път, отчитащ и великите постижения, както и не толкова очевидните проблеми. Само тогава ще можем да кажем с увереност, че Китай е създал стабилна система - когато страната може публично да се примири с трудното си минало.