През следващите месеци много хора в България ще се питат можеше ли управлението на Орешарски да бъде по-добро. Можеше ли една година след предишните избори ние да нямаме слаба, разединена и демотивирана левица.

Чета речта на Сергей Станишев от "Позитано" и от нея ме лъха объркване и пораженчество. Нека никой не ми се сърди, че не приемам такъв пълководец. И мен ме боли за това, което става в българската левица. Само че вече нямам намерение да водя никого неинтересуващи битки на партийни форуми. Искам хората с модерно демократично ляво мислене да намерят своя защитник и представител.

а не със заклинанията и семейните традиции. Левицата в България ще бъде силна тогава, когато посмее да поиска подкрепа за самостоятелно управление. А за да се случи това, е необходима повече честност в отношенията с обществото. Повече убедителност, готовност да се признават грешки и те да не се повтарят.

Зная, че с това, което пиша отново ще дам повод на разни хора да ми лепят квалификации. Ако това ги успокоява, нека им кажа, че поемам цялата отговорност за сегашната ситуация, за изборните резултати, за проваления мандат на управлението. Няма нужда да търсят друг виновен. Аз съм злият гений и нека не притесняват други. За тези обаче, които искат да си извадим поуките, за да не ги повтаряме непрекъснато, са следващите ми размисли.

Всъщност

невероятно лоша политическа ориентация, високомерие и неразбиране на проблемите на обществото, паническо приемане на всякаква подкрепа, включително на очевидно олигархични кръгове. С други думи – БСП се самосвали от власт заради алчност и политическа некомпетентност на ръководството, което отново обвини всички останали за собствените си неудачи. Най-парадоксално – "Позитано" направи и невъзможното, за да върне ГЕРБ без време на власт.

Ето и хронологията. Още на предишните избори БСП излезе с фалшива програма, а не с реално намерение за реформи в страната. Затова и "малките" обещания за леко отпускане на социалната примка бяха изпълнени за броени седмици, след което се видя пълен отказ от ангажиране с големите проблеми като структурата на икономиката, бедността, социалните услуги.

Пренебрегнати бяха очевидни неща като факта, че със 120 депутати и консолидирана група на ГЕРБ властта опасно ще зависи от националистите на Сидеров. Грешка беше, че още тогава БСП не предизвика нови избори, на които да поиска по-убедителна подкрепа. Щеше да я получи – никой не искаше Борисов обратно на власт.

На следващо място слагам

с коалиционно споразумение, ясни приоритети и видими граници на отговорностите. Следва зависимостта от различни олигархични кръгове – назначението на Пеевски, преориентиране на печелившите обществени поръчки, възлагането на големи обекти като строежа на "Южен поток", без обществени поръчки и т.н. Към това добавям и острия контраст между стройната машина за власт, каквато е ДПС, и хлабавата и неорганизирана власт на БСП, който затвърди впечатлението за управляващия малък партньор.

Не мога да не спомена и правителството – "невидим" министър-председател и слаби министри, незнайно от кого нарочени за добри експерти. Като част от картинката, но не и като грешка, добавям появата на АБВ.

АБВ не е път за овладяване на БСП или празна претенция за представителство на левицата. Тя е клапанът, който изби, след като парният котел на БСП започна опасно да повишава своето налягане. Не можеш да игнорираш непрекъснато различното мнение, да му се подиграваш и да натискаш неговите изразители. Резултатът не е изненадващ - те просто намират друга форма да защитават идеите си.

Стремежът БСП да е консолидиран изразител на хората с ляво мислене, за което и аз съм положил много усилия, очевидно се компрометира. Ръководството на "Позитано" отказва да осъзнае, че мотивира все по-малко обществена подкрепа и че причина за това е неговото собствено поведение. В тази ситуация е неизбежно да има повече леви формации, които обаче не трябва да водят глупави битки помежду си, а да търсят пътища за взаимодействие и консолидация. Този процес може да стане единствено на принципна основа и да изключва всякакво съмнение за конформизъм и диктат. Основа за диалога вляво трябва да бъдат идеите и политиките – справедлива данъчна система, справедливо разпределение на публичните фондове, защита на интересите на наемния труд и на малкия и средния бизнес, борба с бедността, работещи и достъпни социални системи, ясна привързаност към демократичните ценности.

Лявата политика в България трябва да се консолидира около ценности и идеи, а не около самозвани лидери и велможи. Този процес може да започне веднага – още при подготовката на следващите избори. И, слава Богу, той вече не зависи само от няколко души по етажите на "Позитано". Те са добре дошли да участват равноправно.