Срамна безотговорност
Вчера стана известно, че парламентът вероятно отново няма да успее да избере главен съдебен инспектор, след като партиите не могат да постигнат съгласие коя от двете номинации да подкрепят. Това ще е третото отлагане на този важен за съдебната власт избор, което означава, че институцията ще продължи да е блокирана повече от година и половина.
"Дневник" потърси за коментар програмния директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Публикуваме мнението му, акцентите са на редакцията.
Ако парламентът наистина пропусне да избере нов главен съдебен инспектор, това би било срамна проява на безотговорност по отношение на съдебната власт и държавността ни изобщо. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) беше създаден като залог за приемането на България в Европейския съюз (ЕС).
От този орган се очаква да бъде
действен инструмент за гарантиране на добро и своевременно правосъдие
на всеки български гражданин. Въпреки това два поредни парламента с участието на всички големи политически сили произвеждат поредица от недостойни скандали първо около избора на нов състав на инспектората (декември 2011 - януари 2012 г.), а сетне с невъзможността вече трети път да бъде определен главен съдебен инспектор. В резултат Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) стои обезглавен от януари 2013 г. и ако изборът бъде оставен за следващото Народно събрание - потенциално това положение може да продължи над две години.
В момента има две кандидатури, излъчени след безпрецедентно усилие на професионалната общност и даващи шанс
за първи път от много време политическата ни система да направи безукорен избор
и България да произведе добра новина по отношение на съдебната реформа. Всичко, което депутатите трябва да направят, е да насрочат избор и да гласуват за по-добрата от двете кандидатури.
Ако не го сторят, това ще бъде потвърждение на лекотата, с която институция след институция биват делегитимирани, оставяни в правна безтегловност, лишавани от авторитет с недостойни назначения и съмнения за корупция.
ИВСС ще бъде затвърден като нагледен пример за провала на обществото
ни да произведе реална съдебна реформа и за конкретните механизми на политическо влияние и ерозия на независимостта на правосъдието. Пред нас са конкретните механизми, по които българската държавност се руши с престъпно нехайство.
Отново имаме пример за това, че ако няма предварителна договорка кой да бъде избран - парламентарните сили просто не виждат смисъл от назначенията. Смисълът на правилата за избор, предвидени по ЗСВ, е чрез проверки и изслушване на кандидатите народните представители да формират информирана преценка кой има повече качества. В този случай всички стъпки от процедурата бяха приложени и депутатите просто трябваше да гласуват за по-достойния кандидат. Отказът от гласуване и аргументите, цитирани в пресата, отново правят очевидно, че в практиката на парламента процедурата е просто празна инсценировка, която сама по себе си не води до резултат. Резултатът или трябва да е договорен предварително или просто няма такъв.
Народните представители трябва настойчиво да бъдат призовани да отделят няколкото часа, необходими за провеждане на избора, и да не допускат подобен провал на една процедура, която е толкова близо до приличен завършек!