В Ирак групировка, близка до "Ал Кайда", напредва към Багдад, след като в сряда нейни членове почти превзеха най-голямата петролна рафинерия в страната. В Пакистан талибаните атакуваха международно летище два пъти за една седмица. В Нигерия "Боко Харам" осъществиха ново масово отвличане, а в Кения ислямистите от "Аш Шабаб" нанесоха поредния смъртоносен удар срещу цивилното население.

Концентрираният брой нападения за последните две седмици разкрива трансформацията на ислямистката заплаха – някога единствената по рода си "Ал Кайда" след премахването на Осама бин Ладен се раздроби на по-малки, в повечето случаи автономни групи, които понякога дори засенчват групировката "майка", пише в свой анализ агенция "Ройтерс". Всяка от тях е различна и се подхранва от местните политически и религиозни процеси. Събитията от последните дни обаче са белег за техните амбиции и дългосрочната потенциална опасност, която представляват за Запада.

Между 2010 и 2013 г. броят на свързаните с "Ал Кайда" групировки е нараснал с 58%, а салафитските джихадисти – агресивните привърженици на крайните форми на исляма – са се увеличили повече от два пъти, сочи доклад на американската агенция за изследване на глобалните политики RAND Corp.

Даниел Бенджамин, бивш координатор на контратерористичните дейности в държавния департамент, споделя, че е бил "значително по-оптимистично настроен" по въпроса с ислямистките заплахи преди 18 месеца, отколкото сега.

Малко примери биха могли да бъдат по-ярки от неочаквано бързото падане на Северен Ирак под контрола на сунитските бойци, водени от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), което повдигна сериозни опасения, че страната може да се разпадне. ИДИЛ използват дълбокото недоволство на сунитското малцинство в страната, което изгуби властта през 2003 г., когато американската инвазия свали Садам Хюсеин. След окончателното изтегляне на американските войски от Ирак през 2011 г. сунитското население е все по-отчуждено от шиитското правителство на премиера Нури ал Малики и неговата обучавана от американците армия.

Този факт спомогна за смайващия подем на ИДИЛ, чиято цел е създаването на халифат, управляван съгласно средновековните сунитски принципи, на териториите на Ирак и Сирия. В съседната държава те се превърнаха в една от най-кървавите бунтовнически групи, биещи се срещу силите на президента Башар ал Асад.

Дори Ирак да оцелее като единна държава, не може да се направи прогноза колко дълго би продължило възстановяването на реда там. "Не говорим за месеци, говорим за години", коментира един от съветниците на Малики. С напредването на ИДИЛ през последните дни хиляди иракски войници дезертираха, а на много места в страната нарасна страхът от религиозно насилие.

Според Бенджамин, който понастоящем е преподавател в колежа Дартмут, въпреки че ИДИЛ и сирийският й съперник – фронтът "Ан Нусра" – са сериозен регионален проблем, те не представляват същата директна заплаха за САЩ, както някогашната "Ал Кайда".

Напрежението расте и в Пакистан, където талибаните заплашиха с кампания срещу правителствените институции след месеци на неуспешни мирни преговори. Премиерът Наваз Шариф отдавна се опитваше да води диалог с тях, но ситуацията се обърна рязко след смъртоносните атаки срещу летището в Карачи отпреди десетина дни. Днес общественото мнение отново е наклонено в подкрепа на адекватен отговор, а армията вече започна пълномащабна военна операция срещу доминираната от талибаните размирна област Северен Вазиристан. За първи път от шест месеца американски безпилотни самолети нанесоха нови удари срещу племенните региони, което може да означава нова ескалация на кризата. Източници от пакистанското правителство потвърдиха, че Исламабад е дал "изрично разрешение" за ударите – първото признание на Исламабад за подобно сътрудничество.

Досега градове като Исламабад и Лахор не са ставали свидетели на насилието, заляло други части на страната, но според наблюдателите скоро това може да се промени. Пакистанските талибани си сътрудничат тясно с "Ал Кайда", която разполага със свои висши офицери в страната, и с афганистанските талибани, които ги снабдяват с финансова и логистична помощ.

Нигерийската ислямистка групировка "Боко Харам" също зачести атаките си през последните месеци след отвличането на над 200 ученички през април, предизвикало международен отзвук. Бомбените атентати в столицата Абуджа през май, при които загинаха десетки, илюстрираха безпомощността на местните сили за сигурност да се противопоставят на заплахата въпреки разрешението на президента Гудлък Джонатан за използване на "всякакви средства, позволени от закона".

Според експертите освен желанието за международно внимание "Боко Харам" стават все по-свирепи с цел да отслабят нигерийското правителство и да си спечелят по-голяма тежест в настояването си за въвеждане на шариата в северните части на страната. Мартин Робъртс, старши анализатор за Африка в консултантската агенция IHS, смята, че от гледна точка на регионалните им стремежи "Боко Харам" нямат сериозен интерес да атакуват западни цели. Също така, въпреки че тактиките им са сходни с тези на "Ал Кайда", връзките между двете групировки са най-силно казано слаби.

Всичко това идва да покаже бързата еволюция и сложността на новата галактика от екстремистки групировки, заключва "Ройтерс".