Доброволците между самоорганизация и саморазпускане

Обобщението, направено без излишна патетика: кипи стихийна самоорганизация при бедствия, звучи напълно достоверно. Не само стихиите във властта, които носят протестно омерзително огорчение, но и природата успява да мобилизира десетки, стотици, хиляди. Социалните мрежи се превърнаха в онази агора, която се противопоставя на институционалния дневен ред – паническите обвинения за това кой е отговорен, кой не е чел закона за бедствията и авариите, кой трябва да бъде посочен за виновен.
Самоорганизацията
е форма на контра процеси. Тогава, когато в критична ситуация хората решават да си помогнат сами, без да разчитат на държавата и нейните институции. И тези контрапроцеси нито започват, нито ще завършат с трагедията във Варна и Добрич.
Само в последните три-четири години форумистите от OFFroad-Bulgaria.com успяха да помогнат на десетки бедстващи през зимата. Включваха се заедно с други доброволци при спасяване на пострадалите в село Бисер. Природозащитници и планинари всяко лято гасят пожари в горите (Бистришко бранище на Витоша и огньовете край Рилския манастир са само пресни примери). Няколко групи ("Солидарна България", "Приятели на бежанците" и др.) създадоха отлична организация в помощ на сирийските бежанци миналата година. Стотици хиляди участват в различни каузи чрез sms-и и дарения.
Спонтанната самоорганизация има стихийна, хаотична природа. За да бъде постигната по-голяма ефективност обаче, силата й трябва да бъде в синхрон с усилията на институциите. В съгласуването на действията е
ролята на институциите
В противен случай доброволчеството при бедствия и аварии ще загуби своята добавена стойност. Това се видя през 2012 г., когато десетки доброволци се хвърлиха от протестите на "Орлов мост" да участват в гасенето на пожара на Витоша. Захранени с висок ентусиазъм и желание да се включат в борбата със стихиите, но обути в кецове и неподготвени, някои от тях се оказаха бреме за спасителните групи. Тогава сериозен проблем изникна и при самото разпределяне на отговорности.
В квартал Аспарухово във Варна също се появиха сериозни организационни пропуски. Мнозина от доброволците там отидоха да помагат без нужните лопати и ботуши. И въпреки високите обществени оценки, солидарност, откровено желание да помагат се вижда, че им липсва подготовка.
Хроничното повтаряне на едни и същи проблеми показва системни, стратегически грешки, които продължават да струват човешки животи. Изобщо човешката грешка, а не погромът на природното бедствие продължава да бъде водещ фактор. Все още се бави създаването на националния център за управление на водите. Изумява нехайството на отговорните институции, които още на 16 юни, три дни преди трагедията, са получили предупредителна прогноза за поройни валежи и наводнения.
Вижда се, че местна и централна власт влизат в безсмислени спорове по подробния закон за бедствията и авариите (спомнете и онази драма между кмета Бойко Борисов и министъра на бедствията и авариите Емел Етем по време на взривовете на военното поделение край Челопечене).

В същото време ролята на доброволческите групи трябва да бъде засилена не само в справянето с последствията на едно или друго бедствие, но и в превенцията, където отговорните институции продължават да търпят сериозен провал.
Общините
трябва да стимулират гражданите (пък дори и чрез универсалните данъчни облекчения) да участват в почистването на дерета и речни корита. Мнозина продължават да изхвърлят строителните си отпадъци там, което говори изобщо за липса на каквато и да било култура.
Някои от активните граждани могат да се включат към доброволните структури на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Например в самата община Варна от планираните 140 души са се записали 62-ма.
За много общини е време да актуализират и променят градските устройствени планове. Нека това да се направи след широко обществено обсъждане, за да бъдат включени колкото може повече заинтересовани страни. От години горските служители се оплакват от липса на техника и работна ръка за наблюдение на горските райони и безразборното изсичане на дървесна маса. Но не се предлага по-добра координация с ловците например, които по регистър са над 100 хиляди.
Повтаряните безнадеждно проблеми – климатичните изменения, безразборното изсичане на горски масиви, безконтролното строителство, липсата на устойчиво градско планиране и модернизиране на градската инфраструктура, контролът като цяло върху водните басейни и т.н., всички те навлизат в рисковото поле на националната сигурност. А в близко бъдеще тези проблеми няма да бъдат разрешени. В този смисъл институциите трябва да се възползват от енергичния ентусиазъм на доброволците, а самите доброволци, както успяват да се самоорганизират, така и да не допуснат да се саморазпуснат.