Ами ако Русия беше анексирала Крим през 2038 г.?
Паралелите, които светът прави с 1914 г. и избухването на Първата световна война, определиха отношението на европейската общественост към събитията в Украйна и го принудиха да реагира меко на действията на Русия. Това твърди Иван Кръстев в анализа си "Как историята насочва политиката", публикуван в московския вестник "Ведомости".
В него той повдига въпроса защо Западът не поиска да определи като война руските действия срещу Украйна. Посочвайки, че вероятно става дума и за страх от руския ядрен арсенал, за зависимостта на Европа от руския газ, за липсата на склонност у европейците да поемат излишен риск и за слабостта на САЩ, Кръстев пита още дали върху гледната точка на политиците не е имала ефект и вълната от книги и филми, посветени на 100-годишнината от началото на Първата световна война.
"Историческите юбилеи са като бомбен килим. Засипват ни с "нагледни уроци" под формата на исторически изследвания, романи, филми, конференции, изложби и изискват от нас безусловна капитулация.
Историческите дати преобръщат начина, по който хората възприемат света
Те разпалват определени опасения и ни принуждават да смятаме някои варианти за развитие на събитията за по-реални от останалите. В основата на властта на тези дати има нещо магично - тя се основава на факта, че се очароваме от кръгли числа и няма нищо общо с рационалните аргументи", пише авторът.
Кръстев казва, че все още може да се поспори дали промените в Централна и Източна Европа през 1989 г. нямаше да бъдат възприети по друг начин, ако падането на Берлинската стена не съвпадаше с 200-годишнината от Френската революция. Това, което днес европейците са свикнали да наричат революция, може би щеше да се нарича по друг начин, защото самата дума "революция" с богатия й исторически смисъл предопределя постъпките на действащите лица.
Авторът смята, че преди 25 години "общият за стария елит и дисидентите страх от революционното насилие застави и двете страни да изберат пътя на преговорите и компромисите". Ако в Москва избухнат протести през 2017 г. - когато е 100-годишнината от руската революция, няма ли това да ни изкуши да вярваме, че историята отново прави остър завой, пита Кръстев.
В основата на всяко решение в кризисни времена лежи историческо сравнение, допълва той, позовавайки се на книгата "Мислейки във времето" от политолозите Ричард Нойщад и Ернест Мей. Кръстев дава пример с това как книгата на Барбара Такман "Августовски оръдия", излязла през 1962 г. в навечерието на 50-годишнината от Първата световна война, е повлияла на президента Джон Кенеди по време на кубинската криза. Тогава в търсенето на подходяща историческа аналогия със случващото се Кенеди се е колебаел между суецката криза, Пърл Харбър и юлската криза от 1914 г. след убийството на престолонаследника Франц Фердинанд в Сараево. Изборът на един от сценариите от историята определя и избора му на стратегия в настоящето.
"Вариантът "Суецки канал" би означавал, че руските ракети в Куба са само отвличаща маневра и САЩ трябва да очакват изненада от СССР някъде в Европа. Ако Кенеди беше решил, че съветската страна му подготвя нещо от типа "Пърл Харбър", то би следвало Америка да нанесе изпреварващ удар. Кенеди се спира на третия вариант - аналогия с политическите игри на великите държави през 1914 г. - и решава да не повтаря грешките, допуснати тогава."
В разговор с брат си Робърт президентът заявил:
"Нямам намерение да правя избор, който би дал някому повод да напише за нашето време книга със заглавие "Октомврийските ракети"
"Ако не беше наближаващата историческа дата, Такман можеше да напише за нещо съвършено различно и студената война щеше да поеме в друга посока. Ако не беше годишнината, президентът можеше изобщо да не се заинтересува от тази книга."
Като припомня, че в миналото под история европейците са разбирали предимно случилото се в Древен Рим и Древна Гърция, Иван Кръстев посочва, че през ХХI век на преден план излезе историята на ХХ век.
"Когато става дума за агресия от съседна държава и нарушаване на границите, европейските политици и обществеността избират между "юли 1914 г. и "мюнхенския сговор от 1938 г.". Но нито едно от тези сравнения не е точната историческа аналогия - по-скоро става дума за исторически поуки от определен тип, но това са два различни типа уроци.
Сценарият "юли 1914" е история за една война, избухнала случайно. Широко разпространено е мнението, че войната е започнала заради недоразумения, лоша комуникация и недоверие между великите сили. Изводите от "юли 1914" са простички: страхувайте се от прекалено реагиране, дайте шанс на дипломацията.
"Мюнхенският сговор 1938" ни учи на съвсем друго - не очаквай мир, ако се поддадеш на териториален агресор. Отстъпките отлагат войната за кратко, но след време тя става неизбежна, тежка и продължителна, посочва Кръстев.
"Но как да разберем дали сме в 1914 г. или в 1938 г.? Как да определим да се боим от случайна война или от гибелно миротворчество?
Изборът на историческата аналогия в голяма степен зависи от историческите книги, които четем в момента
А те на свой ред се определят често от някаква кръгла годишнина. Опитът през 2014 г. да се обърнем към историята неизменно ни връща 100 години назад към началото на Първата световна война. Призивите да се обърне внимание на други исторически паралели са с далеч по-малки шансове да бъдат чути.
Сблъсквайки се с анексирането на Крим, европейската общественост фактически беше лишена от избор. Когато на целия континент си спомнят за събитията от Първата световна война, аналогията с 1914 г. се налага автоматично. Така че не става дума за руския газ или американската слабост.
Ако Русия беше опитала да си върне Крим през 2038 г., много е вероятно Западът да реагира по съвсем друг начин."