За последния четвърт век БСП е пред един от най-важните си избори - не просто да гласува нов председател в неделя, а да направи първата крачка към сваляне на клеймото "клиентелистка" партия. След 13 години начело на социалистите Сергей Станишев го застигна най-тежкото за един ляв лидер обвинение - обвързване на всички решения на БСП с волята на една икономическа групировка (по Румен Овчаров и цялата опозиция).

Макар в ръководството на БСП отдавна да преобладават хората с бизнес зависимости, а не представители на автентичното ляво, в последните седмици за първи път се заговори открито, че партията е превърната в заложник на икономическия кръг около депутата от ДПС Делян Пеевски. Социалисти дори намекват, че той е помагал във финансирането на предизборна кампания на левицата, напомнят за топлите отношения между майка му Ирена Кръстева и съпругата на Станишев - Моника и роптаят, че партията е "под чехъл".

Смяната на Станишев сама по себе си не би решила нищо, или почти нищо. Още повече, че той се заяви като шеф на бъдещия председател - не се отказа да води "Коалиция за България", макар бъдещето на въпросния съюз да е под въпрос. Посочи си фаворит (Драгомир Стойнев), но заложи и на резерва с потенциал да победи (Михаил Миков). Страховете са, че ако бъде избран един от двамата, неминуемо ще бъде проводник на волята на Станишев, поне в началото.

Колкото и влиятелен в партията да е Станишев (и като президент на ПЕС), той сам трудно би наложил каквито и да е решения. Затова винаги е служил апаратът на "Позитано" 20, който по дефиниция обгрижва председателя и интересите му. От близо 200 служители в централата на БСП около една трета са делегати на Конгреса, не са малко и членовете на Националния съвет. Дългогодишният кадровик Димитър Дъбов разчита партийните другари, които е уредил с един или друг пост, да действат по командата му.

Всъщност апаратът е онова самовъзпроизвеждащо се "статукво", запазило маниера отпреди промените през 90-те години, което трябва да бъде разчистено. Кой обаче от кандидатите има този потенциал, след като на самия Станишев му отне повече от пет години да излезе от сянката на предшественика си Георги Първанов, да се освободи от Румен Овчаров и Румен Петков (но не и Дъбов) и да наложи своя кръг съветници?

Сега Първанов и Петков поеха по нов път с АБВ, Овчаров лансира Мая Манолова като "лицето на промяната", а зам.-председателят по организационните въпроси Димитър Дъбов обработва структурите в полза на Михаил Миков.

Въпросът е на кого ще стигнат силите за балотаж - Манолова, Миков и Стойнев са с най-високи шансове. Но това ще решат делегатите - избрани и наложени не без помощта на апарата или онова същото "статукво", което всеки кандидат обещава да промени.

Впрочем и в поредния си партиен документ - резолюция за изборите, която Конгресът трябва да гласува в неделя, БСП говори за "възстановяване на морала в политиката", за "противопоставяне на задкулисието", "за открито и отговорно за управление", "за установяване на нова социална държава, а не на корпоративна". И в същото време решава изборът на председател да е в тъмни стаички, за да се пресекат опитите за контролиран вот, за натиск от един или друг претендент. А по кулоарите на "Позитано" 20 се шушука, че кандидат, подкрепян от оръжеен бизнесмен, купува делегатски гласове.

И в тази ситуация, в която външни и вътрешнопартийни интереси се опитват да предрешават избора, чрез разпиляване на гласове и удари под кръста, нищо чудно печеливш да се окаже някой от смятаните за аутсайдери, например вечният кандидат Янаки Стоилов. Всъщност неговият избор не би бил толкова лош за изцелението на самата БСП. Той е сред малцината висши партийни функционери, които се издържат от заплата и въпреки залитанията му през годините, остава най-добрият оратор на левите идеи. Или пък Георги Кадиев - далеч по-съвременно изглеждащ, вечен опозиционер, но за разлика от всички останали претенденти убеден, че на партията й трябва време извън властта.

При липсата на изявен лидер, който да поеме БСП, би било оздравително за партията да избере, макар и за кратко, председател по аршина на редовите си членове (предполага се хора на наемния труд) и да се оттегли за по-дълго в опозиция, за да преболедува "болестта на властта" и да се превърне в наистина лява партия. Въпреки че им риск и той да поддаде на натиска на загубилите битката интереси. Ще се проявят ли защитните рефлекси за самосъхранение? Или БСП ще се превърне в малка партия на богатите и лобистите? Първите отговори ще дойдат в неделя.