По повод на оставката на един говорител

По повод на оставката на един говорител

Радан Кънев
Радан Кънев
"Дневник" публикува коментара, поместен на личния сайт на Николай Слатински. 
Прочетох, че един симпатичен младеж се е отказал да бъде говорител на нещо, което говори взаимно изключващи се неща, защото е съставено от взаимно изключващи се групи и хора. Проблемът не е в говорителството, а в това, че там има несъвместимост. Първата несъвместимост се нарича "Кунева" - воденичният камък на това, което остана без говорител.
  
Признавам си, че от български партии, българско ляво и дясно и от всички други подробности от българския политически пейзаж не разбирам. Още повече, че за мен е важно Как се управлява България, а вече втори проблем е Кой я управлява. Изключвам от своя обществен радар лумпеноидни и фашизоидни мутации от типа на цензуристите и атакистите (това са не партии, а секрети, които отделя болното ни общество).
Имам си 4 опорни точки :) , а по-скоро 4 опорни пункта, които ми позволяват да ориентирам своите симпатии за някоя политическа структура.
  
Първият опорен пункт е:
Никакво заиграване с ГЕРБ, ДПС и БСП
Това са трите лица на статуквото, марионетното поведение, обслужването на олигархията и производството на политическа, икономическа, финансова и ценностна корупция.
  
Вторият опорен пункт е:
Никакво заиграване с патриотарски структури, които мразят Различните и Другите
Да бъдеш патриот, родолюбец означава да си За България и българските граждани и да обичаш, а не да си Срещу част от българските граждани и да мразиш.
  
Третият пункт е:
Никакво заиграване с такива, които отричат европейския избор на България
България (заради себе си) може и да не е процъфтяла засега в Европа, но извън Европа тя съвсем няма да прокопса.
  
Четвъртият пункт е:
Никакво заиграване с такива, които насочват погледа на хората назад,
към миналото, към несвободата, към зависимостта
към това някаква невъзможна вече държава да се грижи как да живееш, как да мислиш, какво да правиш и в какво да вярваш. Далеч по-честно и истински почтено е да казваш на хората, че не трябва да униват, че трябва да си вярват, да са смели, да поемат отговорността и риска да отстояват принципите си, да се борят да успеят, да подредят страната си, така че младите хора да не се спасяват с бягство от нея и обръщайки се с гняв назад. Неволята не идва с викане и вайкане, а със запретване на ръкави и работа, смелост, вяра и риск.
  
Такива са моите схващания и те се базират на четирите ключови за мен понятия: Индивид, Общество, България, Европа.
  
Не ме е страх, че гласът ми може да отиде "напразно"
т.е. за някой, който евентуално няма да влезе в парламента. Демокрацията в никакъв случай не означава да гласуваш само за партии, които гарантирано влизат в парламента. Кои да влязат се определя предварително от олигархията и нейните ПР-мошеници от типа на голфър-социолози.
И да се гласува според спуснатите предварително резултати не е в духа на зрялата демокрация, напротив - то е не просто не-демократично, а антидемократично - то е израз на пазарно-ориентирана тоталитарност, която няма нищо общо с пазарно-ориентираната либерална демокрация, в която ценностите са слепващите сили на обществото.
  
Категорично съм убеден, че
последният ресурс на българската демокрация е моралният
Затова смятам, че е болезнен удар срещу протестиращия импулс на обществото фактът, че хора, прилепили се към неговия протест могат да заемат ключови места в служебното правителство.
Така излиза, че отново и отново едни протестират, а други яхват протеста; че едни са водени от морални подбуди, а други са присвоили техния протест за личните си кариери.
Как утре хората ще излязат на протести в името на България и срещу проолигархичните и прокорупционни безобразия, след като при всеки нов протест обществото ще подозира, че в челните редици на протеста са онези, които чисто кариеристично и лично изгодно разиграват картите и подреждат къщичката си от карти или от пулове за домино?...