Докато стоим на стълбището, гледам по-голямата си дъщеря, която скоро ще навърши 7 години. Тя е толкова уморена, а очите й са широко отворени. Вдигнах я от леглото посред нощ защото сирените в Бат Ям, предградието на Тел Авив, в което живеем, започнаха да вият, предупреждавайки за ракетна атака. За да я събудя, трябваше да я разтърся доста грубо в леглото й. 

Ракетите на "Хамас", насочени към нашата област, оставят около една минута, за да намерим укритие. Живеем на третия етаж и затова нямаме достатъчно време, да слезем до бомбоубежището в сутерена. Особено с деца на ръце! Така че, с нашите съседи стоим на стълбището. Някои са излезли изпод душа, препасани само с хавлиени кърпи, други - по пижами. Има хора, които никога не съм срещал досега, но се смеем и си подхвърляме дребни шеги.

И точно в този момент над нас проехтява взрив! После още един. В началото не можем да разберем дали това е експлозия от попадение. Най-вероятно става дума за ракета, прихваната от Iron Dome(Железен купол), израелската система за противоракетна отбрана.

Това е звук, с които сме свикнали в последните няколко седмици. Е, не точно "свикнали." Все още е изнервящ. 

Притискам голямата ни дъщеря по-близо до себе си. Жена ми държи по-малката - тя е четиригодишна. Благодаря ти Господи, че детето все още спи. Мисля си, че не това беше начина, по който планирахме да прекараме лятото си. Щяхме да играем навън, да плувате в морето... А не да стоим по цял ден вкъщи, а вечер да се скупчваме на стълбището.

Не бях планирал и да гриза ноктите си до дъно, когато оставям момичетата си в летния лагер, за да отида на работа - на половин час път с кола от дома. Оттам единствената ми връзка с инструкторите в лагера е WhatsApp. Когато воят на сирените спира, от тях очаквам да чуя единствено, че всичко е ОК. "Ние сме в училищното бомбоубежище, всички деца са добре, няма за какво да се притеснявате," обикновено гласи съобщението, което получавам.

Но се притеснявам.

Как стигаме до тази фаза на операцията с над 1000 убити палестинци, десетки израелци, един тайландски гражданин - цифри, които се покачват с всяка минута?

Ако погледнем само последните събития, отговорът е всъщност съвсем ясен. Израел не може първи да е предизвикал ескалацията на конфликта в Газа, но със сигурност го насърчава. Прекратяването на израелско–палестинските мирни преговори през април т.г. и категорично отхвърленото от Израел правителство "Хамас – Фатах" на палестинското национално единство доведе до ново повишаване на напрежението.

Скоро след това дойде трагичната новина за отвличането на трима израелски тийнейджъри на Западния бряг. Министър-председателят Бенямин Нетаняху веднага обвини за отвличането "Хамас" и така наля масло в огъня. Продължи с обвиненията и след като телата на момчетата бяха открити, въпреки, че все още нямаше никакви доказателства за участие на "Хамас" в това убийство.

Похитителите може да са били част от самостоятелна група активисти на "Хамас" , които не получават нареждания от лидерите на групировката.

Но и лидерите на "Хамас" със сигурност не допринесоха за облекчаване на ситуацията, след като аплодираха отвличането.

Освен това, независимо, че знаеше за смъртта на тийнейджйрите, израелското правителство три седмици държа в тайна резултатите от издирването им, прикривайки го като тайна операция за спасяване на заложници. Нетаняху използва това време, за да "повдигне обвинения" на "Хамас" и буквално да обяви война на всички палестинци. Израел арестува стотици от тях на Западния бряг и предприе извършването на целенасочени убийства в Газа.

В същото това време подстрекателството от страна на израелските политици създаде атмосфера на толкова силна омраза към арабите в Израел, че направи възможни едни от най-бруталните убийства , на които тази страна е ставала свидетел. Шест крайно десни евреи отвлякоха 16-годишен арабин в Източен Йерусалим, пребиха го, след което го запалиха в близката гора. Убийството веднага предизвика бунтове, както в палестинския Източен Ерусалим, така и в палестинските градове във вътрешността на Израел.

В атмосферата на такова напрежение и особено след като израелската армия уби деветима членове на "Хамас" в един от тунелите в Газа (за които се твърди, че все още се използват за терористични атаки), екстремистка организация като "Хамас" нямаше нужда от други извинения, за да открие огън. След това ескалацията на конфликта пое по познатия път - стотици ракети, изстреляни от "Хамас", тежки въздушни удари от страна на Израел, опити отряди на "Хамас" да проникнат на израелска територия, и накрая - израелска сухопътна операция.

както може да се очаква в толкова непропорционална война, която една от най-богатите и най-мощните армии в света води срещу партизанска група.

По данни на ООН около 80% от жертвите в Газа са цивилни граждани. Тези цифри в никакъв случай не са в полза на на една страна, която през цялото време на конфликта твърди, че прави всичко възможно, за да защити живота на цивилните. За съжаление, стана дори по-лошо. Над 130 деца - в това число 11 бебета – също бяха убити. И това бе извършено от армията, която израелците продължават да наричат "най-моралната в света".

Броят на децата, загинали само в една неделна нощ по време на конфликта е достатъчен, за да бъде определен като военно престъпление. В опит да убие активиста на "Хамас" Ахмад Сахмуд, израелската армия бомбардира сградата, в която той се е намирал. Проблемът е в това, че тази сграда е била домът, където е живеело семейството на Абу Жаме. Атаката наистина успя и Сахмуд бе убит. Но заедно с него бяха убити и още 25 невинни членове на семейството на Жаме - 18 от тях са деца, бебета, бременни жени..

Израелските медии едва споменаха за това събитие. Тяхното внимание бе изцяло фокусирано върху жертвите, които даде собствената им страна и това би могло да бъде разбрано. Но някой все пак трябва да помисли и за това, че за кланета, като това, на което стана жертва семейството на Абу Жаме, трябва да се говори.

Очевидно израелците нямат проблем с подобно отмъщение. Очевидно, те не виждат проблем и когато чуват, как един армейски генерал казва: "Да, виждам, че в сградата има и 25 цивилни. Но техният живот трябва да бъдат отнет заедно с този на активиста на Хамас".

Аз лично смятам, че толкова нисък морал може да е продукт единствено на расизъм, вкореняван системно и чрез образователната система в мисленето на няколко поколения израелци. Да бъдеш толкова апатичен към убийството на 130 деца, "за да се даде урок на тези момчета" не е нищо друго освен резултат от расистка идеология.

В тези дни, когато оръдията стрелят, расизмът се проявява в пълната си сила. Известният равин Дов Лиор, призова за унищожаване на Газа и даде благословията си за избиването на невинни цивилни граждани. Активисти на лявото политическо крило протестираха, защото операцията била предприета от десните в Израел. Знаменитости, които си позволиха да произнесат дори само една единствена дума на солидарност с палестинските жертви, бяха изолирани и принудени да се извинят, за да не загубят рекламните си договори. Срам ме е да кажа, че дори и аз самият съм много внимателни с кого споделям възгледите си, считани от мнозина тук за "радикални" и "коварни". Страхувам се!

Както вече споменах, тук става дума само за събития, случили се през последните няколко месеца. Акцентът е поставен върху последните седмици от развитието на операцията "Защитен ръб". Но намирането на виновника, който е стрелял пръв, наистина не е толкова важно. Важното е, когато се отдръпнем назад, да видим цялата картина – портретът на една окупация, на милиони хора лишени от човешки права, на кражбата на земя, на апартейда – продължил повече от 50 години. Израел е колониалист, който държи в подчинение милиони хора със силата на армията си, а светът не прави нищо, за да му се противопостави.

Разбира се, че Хамас контролира ивицата Газа, но само като най-големия затвор под открито небе в света. Всъщност Газа се управлява отвън, от Израел, който решава какво се случва вътре, колко, и кой влиза в ивицата. Няколко области на Западния бряг се управляват от Палестинската автономия, което всъщност прави окупацията им много по-лесна за Израел. Тай няма задължението да се занимава с проблемите на гражданите там. Но ако някой от тях премине границата, Израел винаги ще намери начин да му покаже, колко тежка е любовта му, точно както това се случва в момента. И точно като това ще се случва в годините, които предстоят.

- аз не одобрявам това, че "Хамас" изстрелва ракети по цивилни. Цивилни като мен и семейството ми! Това също са военни престъпления и "Хамас" е изключително опасна организация. Но ще й дам един единствен "кредит"! Все пак там никога не са твъдлели, че са "най-моралната армия в света". Когато "Хамас" убива 30 войници и 3 цивилни, а израелската армия отговаря на това със стотици убити, предимно цивилни - кой точно е терористът тук?

На стълбището аз продължавам да гледам дъщерите си, докато ракетите на "Хамас" летят над нас. И мисля за десетките палестински момичета на тяхната възраст, които загинаха от еднотонните бомби, падащи от самолетите F16. Мисля си за бащите им, които с голи ръце са изравяли мъртвите тела от развалините, мисля си за майките, които са плакали, вкопчили ръце в разкъсаните останки от дрехите им.

Чувствам гневът, който се надига в мен и си казвам: Не и от мое име!

Казвам и на колегите си - палестинци: Не и от мое име!