Разбира се, че служебното правителство е още в самото начало на своето управление.

Разбира се, че има една огромна група хора, които пренесоха омразата си срещу протестиращите върху служебното правителство и го критикуват не принципно, а по принцип.

Но те не бива да бъдат слагани в общ кюп с хората, които на вълната на събудилото се и станало непримиримо към непочтеността, задкулисните ходове, неясните назначения и просто неразумните властови решения, гражданско общество, реагират много чувствително срещу някои абсурдни първи стъпки на служебното правителство и го критикуват не по принцип, а принципно.

Но при горчивия и дългогодишен опит, който натрупах през тези 25 години, аз не мога да разбера онези активисти, войнстващи демократи, борци за правата идеологическа вяра или просто винаги готови да подкрепят с подписка интелектуалци, които се хвърлиха на амбразурата и пламенно, "с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце" подкрепят непримиримо служебното правителство, твърдейки, че те е право, когато съгреши дори!

Аз искам това правителство да е успешно, надявам се, че то може и да е такова, но все пак засега не виждам да е направило абсолютно нищо, заради което да го аплодирам. Ето затова не проумявам този революционен плам на хора, готови да му подпишат празен чек с доверие.

Нека заслужи доверието ми, нека най-сетне вземе поне едно вярно решение и аз ще го поздравя - искрено и лично.

Иначе се опасявам, че някой от онези трима - четирима министри, които - в това съм убеден - имат чувствителна съвест и демократична нагласа, няма да издържи да е част от това, което засега се прави от служебното правителство...