"Всички вярваме в "Южен поток", обяви служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, като поясни, че проектът носел нисък риск за България.

Висок риск номер едно е практическото съучастие на България и другите страни от проекта в предприетата от Кремъл дестабилизация на Украйна, която транзитира 60 на сто от руския природен газ за Европа. Така София изправя пред заплаха единството на ЕС в отпора срещу руската агресия, подронва неговата сигурност и по подразбиране – своята. Но демократичният свят ще остане единен в този сблъсък и едва ли ще допусне "Южен поток" да саботира усилията му да съхрани мира в Европа, като лиши Украйна от важен стратегически лост.

Висок риск номер две е ненадеждността на Москва като търговски партньор. Санкциите на демократичния свят, наложени на Русия заради растящата подкрепа за наемниците ѝ в източна Украйна и свалянето от тях на малайзийския авиолайнер, ограничават финансовия ѝ ресурс и бъдещия ѝ добивен капацитет. Кредитирането на проекта изглежда невъзможно при сегашната обстановка. Никоя западна банка няма да го поеме, а повечето големи руски банки нямат достъп до световния междубанков пазар. Примерът с аналогичния на "Газпром" руски държавен петролен монополист "Роснефт", който преди дни поиска помощ от 42 млрд. щатски долара от пенсионния гаранционен фонд на Русия, за да плати задълженията си по кредити, е показателен. Лишена от нови технологии за добив на газ, Русия не може да запълни тръбите, както доказва слабата експлоатация на сходния Северен поток.

Висок риск номер три е корупционният потенциал, който съпътства всеки руски енергиен проект. Цената на българската отсечка от "Южен поток" е завишена три пъти в сравнение с разходите за отсечките в другите страни. Кой ще прибере тези завишения може да се отгатне от публичните позиции на поддръжниците му у нас. Корупцията застрашава във висока степен националната сигурност и икономическия ни напредък. Таен и заради това дълбоко неясен, договорът за газопровода предвижда според изтекли сведения България да покрива завишения си дълг по него с транзитните такси. Сиреч всички ние, данъкоплатците ще плащаме, но няма да видим стотинка от тази инвестиция в продължение на 22 години - това е цяло поколение.

Висок риск номер четири е схемата на собствеността, която ще бъде споделена наполовина между българската и руската страна. "Газпром" изпълнява политическите поръчки на Кремъл, на когото с частта от "Южен поток" у нас предоставяме силно оръжие за въздействие, ако не му се понрави евроатлантическата ни политика.

Висок риск номер пет е възможността от нов конфликт с Европейската комисия, ако не бъдат спазени всички условия на третия енергиен пакет. Опитът те да се заобиколят с договор за пренос на български газ от находището "Хан Аспарух" е несъстоятелен, защото зависи дали ще бъде открит и изгоден за добив. Ако не бъде открит, "Газпром" си остава единственият доставчик. Условието за свободен достъп на газ от трети страни трябва да е валидно не само за едно находище, а за всички желаещи. "Газпром" едва ли ще го приеме, защото начинанието губи замисъла си на геополитически монополист. Пък и ако има газ в "Хан Аспарух", България може да го пренася с наличната си мрежа и чрез обратимите връзки със съседните страни, което е стотици пъти по-евтино.

Проектът блок 7 на АЕЦ "Козлодуй" не носи нито един от тези рискове. С най-съвременната си и надеждна технология той струва 4 милиарда евро или само с 500 милиона евро повече от простия технологически "Южен поток". Финансирането му е осигурено без държавни гаранции с 4-процентова лихва, а изплащането ще започне, след като влезе в експлоатация през 2024 г. Според сметките на АЕЦ "Козлодуй", която държи 70 на сто от проектната компания, при цена на тока от 7 стотинки на киловатчас (от 2024 г. нататък), дългът е напълно поносим за централата и за обществото. След приключването на строежа собствеността преминава изцяло в АЕЦ "Козлодуй", което прави проекта стопроцентово български.