Последният българин

Не знам историята дали е истинска , но много ми хареса . Благодаря.

• 20 345
• Докладване

Всъщност отдавна носел идеалната нагласа на емигрант – не мразел страната си, но и не я жалел особено. Тя не подбуждала у него никакви силни чувства, била пространството, върху което протичал животът му и като че ли нищо повече.

За съжаление, вярно и много, много тъжно.

• 7 288
• Докладване

Магарето е чуден символ...

• 5 231
• Докладване

Специални благодарности на БКП за това ,че изгониха 2 милиона българи и сега четем това!

• 33 410
• Докладване

Все се заканвам, че ще спра да чета коментарите под статиите... Трябва наистина да спра!

• 11 212
• Докладване

Интересен разказ. Но наистина не ми звучи реално, леко като в омая.

• 8 81
• Докладване

[quote#10:"comandante"]Всъщност западните финансови социопати [/quote]

Нека ти кажа защо 2/3 от бившия ми клас избягаха - не заради Сорос , не заради Костов , дори не заради парите. А защото нямат контрол над собствената им държава. Е контролът е в БКП - за това специални благодарности на тях

• 19 316
• Докладване

[quote#6:"galio"]И сложил магаре на знамето. Прекрасно. [/quote]

Според мен магарето е наистина добра алюзия за България. Българите са като магарета - живеят поединично и сякаш въобще не ги засяга това, което става около тях. Тотален разпад на социума. Тъжно.

• 7 206
• Докладване

Ние сме царете на отричането , отричаме се от миналото си , отричаме се от традициите си , отричаме се от родителите си .
А нормалните хора се гордеят с тях, добри или лоши те са нашите родители , нашето минало, нашата история .Престанете да ни внушавате че да си българин е лошо , навсякъде има добри и лоши хора .Но всички народи си спомнят само за добрите ,а за лошите не говорят и ги изтриват от паметта си .Само ние си спомняме за лошите , като оправдание за собствените ни грешки и провали .

• 10 144
• Докладване

Значи да обобщим: Гърция - една маслина, една лоза и един кораб; БГ - един домат, една поляна и едно магаре? Иначе хубаво написана история...

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 12 92
• Докладване

До коментар [#19] от "maria_toycheva":

По-добре си оправи правописа. След това ни казвай какво да направим.

А иначе - на мен разказът ми хареса. Родината е това, което съставлява спомените ни, което събужда емоция в нас и което обичаме. И това често са обикновени, мънички, с нищо незабележими неща. Ако едно магаренце от детството ми ми носи богатство от асоциации, миризми, спомени за търчане с приятелите из полето. Ами да, това е родината ми. И, между другото, в това няма нищо лошо.

Интересно е как за автора понятието за родина се отключва във връзка със смъртта на баща му. Много добро наблюдение или може би - попадение.

• 6 109
• Докладване

Със все хиперболата в разказа, ние добре си знаем, че казва верни неща.

• 5 70
• Докладване

Тъжна истина! Магарето символ на българина! Останалите тук наистина живеем на инат!

• 7 103
• Докладване

Според мен героят прави атрибутивна и допълваща проекция на своите душевни липси към националното знаме. Верно, че за тези липси е причина и мястото, което обитаваме, както и времето, в което живеем, но те са причина по-скоро за неговото самооправдание, а не повод за диагноза на обществото. От това, че аз имам кариес не следва че българите имат лоши зъби.

Магарето пасе в душата на П.Б, който е трябвало по-рано да посети баща си.

• 12 67
• Докладване

До коментар [#20] от "Ridiculous":

"Интересно е как за автора понятието за родина се отключва във връзка със смъртта на баща му."

Да, защото намира обобщения образ на Родината в записките на баща си и го познава моментално.

В тази връзка - интересно е как за много хора далеч от Родината тя престава да ги вълнува, когато родителите вече ги няма.

• 3 42
• Докладване

Този текст е поетизиран израз на българската комплексарщина. Моето впечатление е, че българите в чужбина изпитват носталгия и това ги кара много по-ясно да усещат какво е България, но са се освободили от комплексарщината. Разбира се, има всякакви българи. Но най-мощно викащите патриоти (като Сидеров) често се оказват най-продажни.

• 9 87
• Докладване

Текстът ме разстрои в частта с изписаните от бащата тетрадки. Така и не успях да накарам баща си да изпише неговите тетрадки, не бях достатъчно настоятелна...а татко имаше какво да разкаже за своя род и за много други неща, беше интелигентен човек.
За съжаление него вече го няма.

• 1 97
• Докладване

До коментар [#10] от "comandante":
[quote#10:"comandante"]западните финансови социопати[/quote]
айде моля ви някой поне веднъж ей така от добро сърце да ми дефинира какво значи "финансов социопат". мола ви са.

• 4 46
• Докладване

Да си призная, идва ми малко в повече - толкова патетично, че накрая, чак започна да ми лепне устата и.. не се разплаках и не оскубах каквото е останало от косата ми.
Тоя номер с много силните национални чувства, не събужда у мен, а мисля и в доста от сънародниците ми, такива силни душевни трепети.
При това в случая, въобще не намесвам нити социалното положение в страната, нито всички онези неща, които ни дразнят почти ежедневно и заслужено са обект на критика.
нещо повече, аз си харесвам страната ( нашата де), като природа, като на доста места и красиви резултати от човешката дейност - и стари и нови. Да не говорим за наистина хубавата кухня ( тук съм почти върл националист), въпреки малко спорните моменти, чия и каква е тази кухня, наресвам и част от народните песни и почти всички от народните танци.
Но иначе кой от нас, няма нужда и от нещо по-разнообразно, ако говорим за това което го има по широкия свят и кой от нас, когато избира материални предмети за бита и живота си, няма да следва границата между цена и качество, а ще го удари на гол национализъм.
И това не е някаква отвратителна българска черта, защото вижте, дали са сръбски националисти, дали гръцки, напоследък и руски такива се навъдиха, ама като си купуват кола, всички обичат онези, дето и на нас ни харесват. Да не говорим за телевизори, компютри, телефони, прости неща като обувки и дрехи например и т.н.
И твоа според мен, не е някакво 'предателство, а най-нормално и рационално поведение.

• 7 37
• Докладване

До коментар [#10] от "comandante":

Не разбирам, как и докога тези бити и пребити тези, за световната конспирация, особено срещу "значимата" сила, каквато сме ние, ще продължават да се търкалят в пространството.
Даже да допуснем за момент, че такова нещо е имало, веднага възниква простичкия въпрос -идва някой от някъде си и ти предлага план, който ако ТИ приемеш и изпълниш, ще си загубиш къщата и колата и ще те напуснат жена ти и децата.
И ти, като някакъв идиот, се хващаш и 25 години го следваш, въпреки ужасните ( не според мен, според Вас) резултати. И това го правим не един или двама малоумни българи, а подкрепено на национално равнище.
За мен, ако случайно допуснем че това е вярно, би било крайно учудващо, че не 2млн са напуснали временно или постоянно, а че са останали поне 4-5млн, "чисти" българи, ако има и е допустимо такова понятие.
И според мен, доста заунивното послание на автора и въобще подклаждане или поддържане на тези като "Зле, по-зле и най зле", имат много лошо влияние, точно върху такива тънки и донякъде интимни чувства, като патриотизъм, като национално самочувствие и т.н. и

• 5 29
• Докладване

До коментар [#10] от "comandante":

[quote#10:"comandante"]Това продължава и до днес медиите да тръбят колко е хубаво на запад и т.н. само не споменават ,че в Лондон живеят като суеци в хралупа по 10-15 в жилища и по 3-4-ма в стая и плащат наеми за които у нас можеш да си вземеш къща в полите на Витоша и добър към залеза и изгрева![/quote]

Никой не те кара да живееш като на запад. Като толкова ти харесва ходи в някакво село и си бичи айляк. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/08/25/2367363_v_bulgariia_564_sela_sa_s_ednocifren_broi_jiteli_ili/

• 6 30
• Докладване

До коментар [#34] от "comandante":

защо караш хората да ти търсят опорните точки в Гугъл, нямаш ли ги под ръка

• 3 24
• Докладване

Несъмнено магарето е съизмеримо с думите на Елитис - Една маслина, една лоза и един кораб.
.....

Да заобичаш България не е трудно, но за да заобичаш българите наистина се иска много. С този начин на мислене....

• 5 54
• Докладване

До коментар [#26] от "comandante":

Де да беха паднали и още по-добре отпрашили на Изток, но както пише в оня вестни - "Ние пак сме тук". Най-лошото е, че това е 100% вярно и тяхното присъствие няма нищо общо ни с патриотизъм, ни със социализъм, в нормалния смисъл на думата. Да не говорим за ДС-та и КГБ-та, които си разиграват коня както си искат и ни държат в това унижително положение, по начина по който ДПС си държи електората с малката, бих незначителна разлика в мащаба, за да може да държат твърдия си електорат в съответно подчинение и за да си крепят назначеното си милионерство.

• 2 34
• Докладване

Много тъжна история,даже да е измислена...Всъщност по тоя начин се чувстват доста мои познати и приятели,които заминаха в чужбина.Повечето от тях бяха успели с хиляди трудности да развият свой бизнес,да произвеждат стоки и да създават работни места. Бизнесът им беше съсипан от корупция,административни спънки или откровен рекет.И те ,отвратени,си отидоха.

• 4 49
• Докладване

До коментар [#13] от "Karelson":

Техните деди също не са имали контрол над държавата. Но са избрали да си го върнат, а не да се погърчат/потурчат/сърбизират/русифицират.

Сигурно биха се гордели с наследниците си.

• 4 23
• Докладване

Чудесен текст. И не го намирам за тъжен. Даже напротив: това е разказ за човек, открил своята България. Своята обичана България. Не шумният патриотизъм на бищия се в гърдите бай Ганьо, а тих, поетичен, съкровен и истински образ.

• 7 45
• Докладване

Колко сърца ще се свият? На колко гърла ще застане буца? На тях ще разчита България, за да се възроди. Дали ще стигнат?

• 1 40
• Докладване

Нещата са простички.

Ако на човек действително му е мъчно за родното, за корените му, за онова, което са построили онези преди него, то той взема мерки по въпроса. Практически. Те се състоят в следното: използва всяка възможност да си иде на село и да поработи там нещо. Да прекопае, да потегне, да ремонтира, да оплеви... Ако не друго - барем да набере и да си отнесе плодовете на ябълките, които дядо му засадил навремето. Дето се старал да наемери такъв сорт, че да е хем сладък, хем дълготраен. Дето, като го садил се е надявал поколения след него да ядат от тези ябълки. Да ги ядат, а не да ги оставят да капят и да гният до дънера.

Аз поне таква правя. Ходя си при всяка възможност и гледам да свърша някаква работа. И като пипнеш нещо, то си личи. Драго ти става някак си.

Не винаги може. Не винаги става. Често пъти има пречки пред това, най-вече обективни. Но пък когато може, когато става - задължително е да се ходи там. И заради съвест, и заради онези, дето ги няма вече. Човек им го дължи и този дълг не е отменян.

Затова, ако на някой му е мъчно - да прави така. А ако не прави, то поне да спре да се преструва, че му е мъчно. Че му пука. Да каже: аз съм се тотално откъснал от тези неща, чужди са ми и не ме вълнуват.

Не може хем да си триеш задните части от седене пред телевизора в събота и неделя, хем да твърдиш, че ти е много мъчно за корените. Не може. Или - или е. Като ти е мъчно - ходиш и работиш, като не е - пееш мантрата "аз съм градски съвременен човек и "Фейсбук" ми е реалност".

Същото се отнася и за емигриралите. Те много ми напомнят за един кратичък, почти незабележим кадър от "Апокалипсис сега". На лодката по реката във Виетнам е дошла поща, един от войниците чете писмо от приятелката си и се чуди на акъла й: "Аз съм на 4 000 км. от нея, а тя ме пита какво мисля за отношенията ни...".

Щом си на 4 000 км тези отношения са, меко казано, дистанцирани. Виртуални някак си.

Лозето си иска мотиката.

• 9 50
• Докладване

До коментар [#48] от "galio":

Магарето не е образ или символ. То е просто ключ, който превръща знамето в нещо съкроврнно. Поуката (ей, как и аз почнах да звуча като даскал по литература?!!) е, че не е важно дали твоят "ключ" към България е лъв, дракон или магаре. Важното е да е нещо истинско. Като залезът от двора на бащината къща. Когато човекът си погледне знамето с магарето, то ще го връща там - към този двор, към тетрадките на баща му, към бостана с доматите, към неговото преживяване за България. Неговата България - не моята, не твоята, не вазовата, не воленсидеровата или жоржганчевата.

• 1 46
• Докладване

Браво Гоше...Малко като идея и сюжет ми прилича на писмото
на един мексиканси белетрист до Христо Сточков,но начина по
който си описал тази прекрасен разказ ми напомня и Нико Казандзакис....както и да е, много приятно четиво.

• 3 28
• Докладване

Чудесен разказ. Макар нарисуваното магаре накрая да го вгорчава.

Ако историята е истинска, значи е такава, каквато е. Има нещо деструктивно и провинциално, в лошия смисъл на думата, в добавянето на животното върху знамето.

Ако е измислена, доматите и пипера, пасбището и светлината в небето, както споменът за магарето са достатъчни.

Все пак никой не е нарисувал маслина, лозов лист или кораб върху гръцкото знаме. Въпросът е в това да ги виждаш, когато го гледаш.

• 4 20
• Докладване

До коментар [#27] от "dedalus":

Когато поживееш другаде, разбираш какво е родината. Това е нещо, което виждаш непрекъснато в сънищата си. Изпитваш някаква неудовлетвореност, една важна част от тебе като че ли липсва.Нещо те тегли като магнит натам, където си израсъл, където са приятелите ти, където са минали най-хубавите години от живота ти.

• 6 36
• Докладване

Страна на силни контрасти сме. Който му се случва от време на време от големия град да отива на такива места чувствата и мислите от разказа са му напълно познати ...

• 1 27
• Докладване

[quote#30:"Един телефонист в окопа"]Колкото по-бързо измрем тези, които сме живяли през комунизна,толкова по-бързо ще се оправи България.[/quote]
Удари 10-ка!

• 4 21
• Докладване

[quote#30:"Един телефонист в окопа"]Дневник пак заприлича на стенвестник.Българи е имало и ще има.Колкото по-бързо измрем тези, които сме живяли през комунизна,толкова по-бързо ще се оправи България.Трябват ни 40г. през пустинята.[/quote]

Няма да стане номерът с измирането.. Просто ДС и комунистите продължават да държат страната ни и кокала. Имат и приемственост. Това е проблемацията...

• 2 20
• Докладване

Няма как да харесваш и обичаш родината си, ако си се отрекъл от родния си баща. Ако авторът е прав и героят му е представителна извадка, нищо чудно България да се свърши много, много по рано. В такъв случай май няма да е загуба голяма...

• 4 20
• Докладване

"След като се пенсионирал и овдовял, той отишъл да живее в село между Монтана и Лом и П. Б. не общувал с него от много време; не се били скарали, просто след смъртта на майка му спрели да си говорят, така че П. Б. нямал никаква представа как е живял баща му през последните години, нито как е умрял"

За мен това е ключовия момент в иначе добрия очерк. Това за съжаление е и моделът, по който общуваме помежду си - както в отношенията родители-деца, така и с нероднините ни.

• 1 29
• Докладване

"Една маслина, една лоза и един кораб"

Лаконично,но с много смисъл !

• 0 25
• Докладване

До коментар [#70] от "EREBUS":
Прав си жалко за което.

• 4 21
• Докладване

Мислех да пиша нещо за Отечеството но вече е написано от Дядо Вазов. Не ще мога да напиша по хубаво.
Разказа е много противоречив вероятно като чуствата които изпитваме към България . Липсата на национална идея , на обща цел и стемеж прави от нас сбирщина която поставя магаре на националния си флаг.Остават само личните субективни преживявания.
Лошото е че не е от вчера!

• 1 26
• Докладване

До коментар [#27] от "dedalus":
Така е, някои изпитват носталгия, но до Терминал 2.
Щом влязат в страната, бързат да си ходят!
Отдалече не се вижда калта в която живеем и спомените надделяват.

• 1 26
• Докладване

[quote#26:"comandante"]БКП-то падна 1990г. [/quote]

Значи, за една нощ се изпариха или преродиха стотици хиляди върли "антифашисти", тайните служби се самозастреляха до крак, заводите ги поеха обикновените работници, армията емигрира в Русия, а БСП се основа начисто от млади идеалисти?

• 4 30
• Докладване

Аз ми­сля, че най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството. Ат.Буров

• 1 21
• Докладване

[quote#66:"Men"]Не БКП изгони българите от България, а тези, които след '89г. и досега продължават да ги гонят. [/quote]

Те са същите бе! Те и техните синове и внуци!

• 2 29
• Докладване

Хубави са тези разказаи, които текат като дълбока река.... Този е такъв.

• 3 26
• Докладване

плаках като гледах Джоко Росич.Слушах и интервюто за врабчетата дето оставали и зимата.Плаках като почина.Не можех да повярвам как може този син на българка и сърбин да е по българин от всички.Сравнявах го с дрогаря СерГей дето не знае коя е родината му-дали Украйна,дали шефовете му от КГБ дали България.Българските интереси определено не ги е защитавал-ама никога.

• 5 31
• Докладване