Българската съдийска организация (БСА), Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите в България (КСБ) категорично се противопоставят на разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, които да решават отделно кадровите въпроси на съдиите и прокурорите. Това става ясно от публикуваната обща позиция на трите магистратски организации по Стратегията за съдебна реформа на Министерството на правосъдието.

Предложението за разделяне на съвета бе лансирано още през февруари 2012 година от Съюза на съдиите и водещите НПО в областта на правосъдието пред министъра на правосъдието на правителството на ГЕРБ Диана Ковачева. През февруари 2014 г. Съюзът на съдиите отново представи пакет от мерки за реформиране на съдебната власт, насочени главно към промяна на управлението й чрез съществени промени в модела на ВСС за намаляване на политическото и прокурорското въздействие върху съда. Този път представянето беше пред министъра на правосъдието в правителството на БСП и ДПС Зинаида Златанова. И първият, и вторият път политически ефект нямаше, като се видя тенденцията и упоритата липса на политическа воля да се гарантира независимостта на съда си намира алиби в липсата на "единодушие" в магистратската общност по отношение на реформаторските идеи.

която от създаването си е последователна в защита на съдебната номенклатура и на актуалното правителство. А в подкрепа вече открито са включени и асоциациите, близки до главния прокурор – Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите (КСБ).

Междувременно ВСС избираше председатели на съдилища с водещото участие на главния прокурор, а два месеца по-късно по предложение на избрания от прокурорската квота за член на ВСС Румен Боев съдия Мирослава Тодорова бе наказана по-тежко от предлаганото от дисциплинарния състав по делото й наказание, като поради юридическа невъзможност да бъде повторно уволнена беше понижена в районен съдия.

Това предизвика острата реакция на неправителствения сектор и Съюза на съдиите, които поискаха гаранции, че прокурорите няма да решават кадровите въпроси на съда. Официална реакция от ВСС не последва, но пък АПБ, чиито позиции винаги съвпадат с тези на главния прокурор Сотир Цацаров, нападна ССБ, че се опитва да прокара промяна, която щяла да "капсулира" отделните съсловия във ВСС и ще доведе до "прокарване на съмнителни гилдийни интереси".

От официалното становище по исканите промени на БСА, АПБ и КСБ във връзка с актуализацията на стратегията за съдебната реформа на Министерството на правосъдието става ясно:

В позицията се изразява категорично възражение за промяна на структурата на ВСС, която до този момент доказа дефектите си. Предлаганите промени, според професионалните организации, ще доведат до противоречие с Конституцията на страната. "Вземането на кадрови решения от отделни колегии на ВСС, касаещи различните магистратски гилдии, както не веднъж сме посочвали в становищата си, представяни на различни институции и форуми през последните години, на практика би довело до един правен абсурд – например вземане на решение с мнозинство от осем човека при наличие на колективен орган от 25 члена – обстоятелство, само по себе си водещо до нищожност, поради липсата на каквото и да е решение, респ. съответното мнозинство", смятат те и напомнят, че подобни изменения ще доведат до опасността прокуратурата да бъде изкарана от съдебната власт, което ще доведе до зависимостта й от изпълнителната власт. А това пък щяло да се отрази крайно негативно на цялото общество. Разбира се, становището не взема отношение, че досега прокуратурата, която е в съдебната власт, по никакъв начин не е доказала независимостта си от управляващите.

Трите магистратски формации изтъкват "риск от изолиране на Прокуратурата от Съдебната власт, което би улеснило по-късното й преминаване в подчинение на изпълнителната власт". Те сочат, че всеки член на ВСС се ръководи от интересите на правосъдието, а не от интересите на професионалната общност, към която принадлежи. Затова предлагат тази мярка да отпадне от проекта за актуализация на Стратегията за съдебна реформа.

Позицията на трите организации е коренно противоположна на общите изисквания за структурата на ВСС, която може да гарантира безпристрастност и обективност при взимане на решения по кадрови въпроси на съдии, изразена от множество авторитетни международни институции, според които съществен инструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт и ефективното й управление е създаването на гаранции, че въпросите за статута на съдиите и прокурорите ще се решават по самостоятелен начин. В становище на Венецианската комисия от 2009 г. например се констатира, че обединяването на правомощия на съдии, прокурори и следователи в един съдебен съвет (като правомощия за назначаване и наказание) в България е проблематично и следва да се преразгледа.

Идентични препоръки са направени и в резолюциите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 2010  и 2013 г., според които България трябва да гарантира взаимна ненамеса на съдиите, прокурорите и следователите при решаване на специфичните въпроси в дейностите на всяка една от отделните магистратски професии в системата на Висшия съдебен съвет.

Какъв е мащабът на опасността главният прокурор да се меси в кариерната съдба на съдиите и последиците от това за зависимостта на правораздаването в посткомунистическа страна е изяснено и в едно от важните решения на Европейския съд по правата на човека през последните години – по делото "Александър Волков срещу Украйна".

Решението на съда в Страсбург от януари 2013 г. по делото "Волков срещу Украйна" ясно показва, че ВСС, в който съдиите не са мнозинство, не дава гаранции за обективното решаване на въпросите, които засягат съда. Волков сезира ЕСПЧ със жалба, в която твърди, че е нарушено правото му на справедлив процес след като той е дисциплинарно уволнен като съдия във Върховния съд. Макар процедурата по дисциплинарно наказване в Украйна да не е идентична с тази в България, в решението на съда в Страсбург могат да се намерят сериозни аргументи срещу структурата на българския ВСС и начина, по който се взимат решенията за дисциплинарни наказания срещу магистрати.

В състава на украинския ВСС по това време влизат 20 членове, назначени от различни органи - от президента, парламента, прокуратурат, а министърът на правосъдието и главният прокурор са членове по право.

Това дава основание на ЕСПЧ да приеме, че несъдийският състав, посочен директно от изпълнителната и законодателната власт, представлява значително мнозинство от членовете на ВСС – положение, което остро е критикувано в становище на Венецианската комисия от октомври 2010 г. В него се казва, че съставът на Висшия съдебен съвет на Украйна не съответства на европейските стандарти, тъй като от общо 20 членове само трима съдии се избират от техните колеги. "Заедно с Министъра на правосъдието и Главния прокурор 50% от членовете принадлежат на или са посочени от изпълнителната или законодателната власт", посочва Венецианската комисия.

Съдът по правата уточнява, че в старите демокрации е възможно, дори когато влиянието на изпълнителната власт в Съдебните съвети е преобладаващо, съдебните им системи да функционират нормално. Но това положение в страни в преход не предотвратява възможността от злоупотреби, затова е необходимо

Становището на Венецианската комисия посочва и друг огромен риск при структура на ВСС, която не е доминирана от съдии – включването на Главния прокурор като член по право повдига сериозни въпроси, тъй като може да има възпиращ ефект върху съдиите и да се възприема като потенциална заплаха. Главният прокурор е страна по много дела, които трябва да бъдат решавани от съдиите, и присъствието му в орган, свързан с назначаването, дисциплинарната отговорност и освобождаването на съдии, създава опасност съдиите да не действат безпристрастно по такива дела или Главният прокурор да не действа безпристрастно по отношение на съдии, с чиито решения той не е съгласен.

В решението на ЕСПЧ по казуса "Волков" е цитиран и доклад на Томас Хаммарберг, Комисар по правата на човека на Съвета на Европа, след посещението му в Украйна, според който съставът на Висшия съдебен съвет не съответства на международните стандарти и следва да бъде променен. В него се заявява, че "комисарят е особено загрижен от докладите за сериозна намеса, упражнявана от прокуратурата и изпълнителната власт над съдии чрез тяхното представителство във висшия съдебен съвет". И по-конкретно информациите за случаи, в които срещу съдии са образувани дисциплинарни производства по инициатива на членове на ВСС, представляващи прокуратурата, за твърдяни нарушения на клетвата с оглед на съдържанието на съдебния акт по дела, по които съдиите не споделят позицията на прокуратурата.

Позовавайки се на становището на Венецианската комисия, ЕСПЧ отсъжда, че дисциплинарното производство срещу "Волков" не съответства на критериите за независимост и безпристрастност на органа, разгледал делото му. И прави друго важно уточнение – съдебният контрол над решението на ВСС е извършен от съдии от Върховния административен съд, "които също се намират под дисциплинарната юрисдикция на ВСС". "Това означава, че тези съдии също са могли да бъдат подложени на дисциплинарни мерки пред ВСС. Като се имат предвид широките правомощия на ВСС във връзка с кариерата на съдиите (назначаване, дисциплинарна отговорност и освобождаване) и липсата на гаранции за независимост и безпристрастност на ВСС (както беше разгледано по-горе), Съдът не е убеден, че съдиите от ВАС, разгледали делото на жалбоподателя, по което ВСС е бил страна, са могли да покажат "независимост и безпристрастност", съгласно изискванията на член 6 от Конвенцията", пише в решението на съда в Страсбург.

Цитираме това дело, защото то илюстрира зависимостта. Затова  ЕСПЧ освен обичайното присъждане на обезщетение, прави нещо безпрецедентно  –  препоръчва възстановяването на съдия Волков на заеманата от него длъжност "колкото е възможно по-бързо", без да се възобновява делото за уволнението му в националния съд. Така недвусмислено демонстрира, че няма никакво доверие на украинския ВСС и ВАС, че могат да решат този въпрос независимо.

Макар да не касае пряко България, решението "Волков" ясно показва какви са недостатъците  на структурата и на българския кадрови орган. И показва също, че общото становище на трите магистратски организации срещу актуализираната стратегия за реформа е

И в нашия ВСС в дисциплинарните състави по производства срещу съдии влизат както членове, избрани от прокурорската квота, така и такива от парламентарната квота. А решенията по атестирането на съдиите се взимат от пленарния състав на ВСС, в който по право влиза главният прокурор (който не се въздържа от намеса по въпросите на съда и често мнението му е определящо за мнозинството на съвета, от 25-има членове, от които само 6-има са избрани от самите съдии, а 11 се избират от Народното събрание (останалите са 4 прокурори и 1 следовател).

Излишно е да припомняме какво е значението на независимия съд в правовата държава, включително като реален коректив на прокуратурата. Достатъчно е да се припомним новините през последните седмици за съмнително концентриране на дела при определени съдии по двубоя Пеевски-Василев (гражданските дела в Софийския градски съд се разпределят от председателката на БСА Богдана Желявска, тъй като тя е заместник-председател на СГС), или за кампанийното прекратяване от прокуратурата на наказателни разследвания, свързани с лидера на ГЕРБ, обявен за бъдещия министър-председател.

Така става кристално ясно, че политическата система всъщност няма алиби. Не можеш да признаваш пред гражданите и чужденците, че съдебната власт има нужда от реформиране и тъкмо от проблематичното й ядро да черпиш аргументи срещу реформата!