Обезглавяването на американския журналист Джеймс Фоли от "Ислямска държава в Сирия и Ирак" е нещо много повече от една грозна и трагична история. Това е по-скоро много софистицирана и професионално направена кино продукция, която умишлено е изпълнена със силна символика.

Фоли бе облечен в оранжев гащеризон, напомнящ на мюсюлманите затворници от американския лагер в Гуантанамо. Той прави признания насила, всичко изглежда добре режисирано и репетирано. Палачът му, маскиран и целият в черно, прави също така дълго изявление - спокойно, с британски акцент и отново старателно репетирано.

Сякаш самото убийство е по-малко важно от посланието, което се изпраща.

Иначе казано, убийството се е превърнало само в изискване за разпращане на посланието.

Специалисти ми обясниха, че има много по-болезнени начини да убиеш някого, ако наистина ненавиждаш жертвата и искаш тя да страда. Можеш да го изгориш жив. Можеш да го изтезаваш. Обезглавяването, от друга страна, кара жертвата да губи съзнание в секундата, в която бива прерязана сънната артерия, казват експертите.

В този смисъл обезглавяването е най-добрият метод за целите на драматичен видео запис, защото накрая можеш да поставиш отразяната глава върху трупа.

Употребата на къс нож, както е в случая, а не на меч или ятаган, също прави цялото събитие много по-смразяващо и интимно. Не ме разбирайте погрешно - не искам всичко, което казвам, да звучи безсърдечно, жестоко или вулгарно. Единствено казвам, че без възможността целият този ужас да бъде записан на видео, няма мотив да екзекутираш някого точно по този начин.

Продуцирайки тази документална драма по своя извратен начин, "Ислямска държава" изпраща следните послания:

- не играем по вашите правила, няма граници на това, което сме готови да сторим;

- за отношението на Америка към затворниците в Гуантанамо ще си платите; в крайна сметка ние сме държава, имаме нашите врагове, както виждате от видеото, и наши си начини да се разправяме с тях;

- точно, защото нищо не ни ограничава, не означава, че не сме изобретателни - можем да сме също толкова добри като вас, на Запад, само чуйте британския акцент на нашия палач; освен това можем да продуцираме късометражни филми по холивудски стандарти;

- не сме като наркобароните в Мексико, които редовно обезглавяват хора и след това пускат видеото в интернет - те изпращат единствено послание към местната общност с цел да сплашат хората на територията под техен контрол; затова светът почти не им обръща внимание и дори може би изобщо не знае за тях; за разлика от тях ние изпращаме глобално мета-послание: искаме да унищожим изцяло Америка, да избием всички на Запад и всички в мюсюлманския свят, които не приемат нашата версия на исляма;

- ние ще триумфираме накрая, защото нямаме абсолютно никакви задръжки, а причината е, че единствено ние имаме достъп до истината - че всичко, което правим, е осветено от Аллах.

Добре дошли в епохата на масовите комуникации. Мислите си, че масмедиите са просто някакви телевизии с водещи, прекъсващи гостите си. Разбира се, че е и това. Но точно, както Първата световна война беше различна от Френско-пруската война - понеже между дведе събития се случи кулминацията на индустриалната революция и убийството можеше да се извършва с индустриални мащаби - така и войните на ХХI век ще бъдат различни от тези на ХХ век, заради кулминацията на първата фаза на информационната епоха с всички произтичащи от това визуални последици.

Страст, дълбока убеденост, политически протест и т.н. днес вече почти нямат значение, ако не можеш да ги излъчиш към света.

По същия начин изтезанията и грозната смърт трябва да бъдат комуникирани до колкото може повече хора, за да са ефективни. Технологията, за която готините милиардери от Силициевата долина и тихоокеанския Северозапад на САЩ твърдят, че ни освобождава с новите си форми на себеизява, ни донесе и най-лошите форми на варваризъм.

Сама по себе си комуникационната технология е неутрална, тя не притежава никаква морална стойност, макар понякога да стимулира най-шантави форми на ексхибиционизъм... като екзекутирането на Фоли.

Върнахме се в средновековния театър, само че публиката е глобална. Театърът, в който актьорите са добре обучени, може да се превръща в най-силната и ярка художествена форма. А нищо не действа в театъра така, както символиката, с която си играят драматурзите.

Къс нож, гащеризон от Гуантанамо, палач в черно и британски акцент в сърцето на Близкия изток - всичко това, взето заедно, са символи на властта, на сложните послания и на отмъщението. Изобщо не се шегуваме. Стиска ли ти, Америка, да се изправиш срещу нас?

Казват, че екзекуцията на цар Николай Втори и семейството му от болшевиките на Ленин през 1918г. в Екатеринбург е емблематично убийство - защото те искали не просто да ликвидират монарха, жена му и децата му, но и също така защото са ги избили масово. И наистина, това престъпление предвещава всичките ужаси на болшевишката власт.

Същото може да се каже за убийството през 1958г. на иракския крал Фейсал Втори, семейството и прислугата му от военните превратаджии, както и последвалото разчленяване на тялото на иракския премиер Нури Саид от тълпата в Багдад - събития, вещаещи десетилетията на едно все по-тоталитарно управление, достигнало кулминацията си в лицето на Саддам Хюсеин.

Става дума за най-лошите форми на хаос и за една още по-екстремистка идеология, раждаща се от него.

От хаоса в Сирия и Ирак вече се роди нещо и в Либия и Йемен, които също са в хаос, може би също се задава тяхна версия на "Ислямска държава".

И да не забравяме - записите с обезглавяване само показват, че хората буквално да способни на всичко.