Няма да разбереш благоевградската македонска душа, ако не удариш една люта глътка ракия и после не я отбележиш с пестник по масата, озвучен от серия псувни по всичко що не е чисто и свято като републиката. Това съчетание се повтаря като ритуал, който изгражда онази представа за "македонстването" – нещо като политиканстване, ама по велико, с мирис на барут, истории за "вехти комити" и крадени моми, абе за всичко, което се събира в думите "що е маке, все е юнак"...

Македонстването ще го чуете от двете страни на стремето, което оформят планинските гребени на Осогово, Малашево и Беласица. От едната страна – по моста "Око" в Скопие се нареждат десетки скулптури на исторически личности, предвождани от Самуил в исторически поход, разказващ създаването на младата държава Македония. Тия дни, от другата страна, малка чета самодейци, реши да подеме инициатива

Вдъхновението ражда и вариациите: Самуиловград и Царсамуилово.

Всъщност инициаторите на новото покръстване на града, носил имената Скаптопара, Горна Джумая, а днес Благоевград, дори не са местни. "Първата тръба" е Кирил Милчев, бивш депутат от НДСВ и още по-бивш седесар, представян и като писател. Той е роден в Карлово, но живее в София. Няма дори постоянен адрес в Благоевград.

 

В групата във "Фейсбук" ("Цар Самуил" да бъде името на сегашния "Благоевград") участват над 7500 души. Тя дори произведе и подписка, връчена на президента Росен Плевнелиев. Групата обаче е доминирана от потребители, които също нямат нищо общо с града.

Там ще прочетете, че инициативата е дошла от дискусия как да бъде почетена 1000-годишнината от смъртта на Цар Самуил. Лайкове събират статуси, в които се припомня, че досега са преименувани: Толбухин - Добрич, Михайловград - Монтана, Мичурин – Царево.   

Самият Кирил Милчев казва, в едно от интервютата по темата, че преименуването на населените места не е местен, а национален проблем. Някои участници смятат, че трябва да се проведе общонародно допитване (референдум): "Та нима всички останали българи да сме от друга държава? При демокрацията се взима преобладаващото мнение и никой няма право да си присвоява правата нито над народа нито над Държавата нито над който и да било град или селище...!!!".

 

Развълнуван патриот пише на собствен правопис: "Много Се Радвам Че Има Хора Които Почитат Героите Ни И Обичат Маика България Да Благоев Град Трябва Да Бъде Прекръстен На Името На Цар Самуил Велики." Като вирус се препоства позиция на Radostina Mihaylova, в която се припомня, че Димитър Благоев не е родом от Благоевград.

Има и реваншистки претенции към търсещите признание македонски съседи. "Защо да си даваме Цар Самуил на Македонците", питат някои. Или както Ивайло Дичев обобщи темата: "комунистическият номинализъм съвсем естествено следва и развива националистическия".

Но подкрепящите идеята за прекръстване на града могат да допуснат сериозна грешка и да подпалят джепането на местната македонска "фидан бойлия". Въпросът е дали благоевградчани искат градът им да си смени името. За момента цялата патардия прилича на медийна история в жегите, инспирирана в социалната мрежа от шепа хора. Едни привлечени от партиотичния сюжет, други от антикомунистически подбуди.

Както ми писа един авторитетен учител по история в математическа гимназия в Благоевград: "Обществеността е изненадана и даже ни е смешно, че се поставя този въпрос. Това е някаква индивидуална акция, в която медиите виждат уж някаква новина."

Готов да се хареса на всички, се включи и самият служебен премиер Георги Близнашки, известен с опита си да организира референдуми. "Искам ясно да кажа, че това няма да бъде направено (да се смени името на града, бел. авт.) без да се вземе мнението на обществеността в този изключително важен регионален център на България", коментира Близнашки, независимо, че по закон темата е в правомощията на президента.

Парламентарните избори и патриотарските забежки обаче са способни да произведат отново казуса с преименуването на Черноморец. През юни тази година жителите на града участваха в куриозен референдум за връщане на старото име на селището – Свети Никола. Куриозен, защото по Конституция и Закона за административно-териториалното устройство смяна на име на всяко едно населено място се извършва с указ на президента. А според закона за допитването до гражданите, местният референдум се организира от съответната община, район или кметство.

Но правният възел е далеч по-малък проблем от опасността да се разпали гражданското недоволство в Благоевград. В града живеят над 75 хиляди души и заедно със студентите от ЮЗУ и Американския университет надхвърлят 100 хиляди. И тук както в цялата страна обаче безработицата е висока (според официалната статиска над 14%), средни доходи са 350 лв. Продължава да има летни режими на водата в околните села. Наркоманията остава сериозен проблем.

Благоевградчани, които често се шегуват, наричайки старите местни фамилии "джумалии" ( от Горна Джумая) едва ли ще бъдат излъгани да се хванат на хорото за преименуване на града. Защото има много по-сериозни проблеми за разрешаване. А и тук историите за вехти комити са по-сладки от всичко.

И за да е ясно: идеята за лютия македонски характер няма нищо общо с "тесния социалист" Димитър Благоев, нито с македонската държава. Да не се бърка и с етническа принадлежност. А с българщината, която е успяла да се съхрани в смутните времена на прекрояването границите на националните държави до средата на 20 век. И за майтап, ако ще се прекръства, Благоевград да се нарече Дилбертанасово. Баш нишан ще е...