За приятелството (2)

Страхът от общуване показва пълна неувереност в собствените качества или неспособност да се разбират другите. Този вид хора изпитват непрестанно подозрение спрямо целия свят, който за тях представлява дебнеща опасност.

Неспособни да общуват с приятели, те общуват с кучета и котки.

Каквато и сантиментална привързаност да изпитват към животните, тези граждани не могат да ме уверят, че получават от едно куче нещо равно на общуване с човешки същества.

Един такъв гражданин веднъж ми каза, че докато животните били невинни същества с истинска лоялност, то всички приятели били използвачи и подлеци. Може би той търси оправдание за неспособността си да общува.

• 11 28
• Докладване

В памет за г-н Марков, и АЗ да кажа нещо от него...
Първата ми и най-любима негова фраза е - Две лайна, разделени от ламаринена завеса....Тва го е казал, когато вече е разбрал, че е избягал от трън та на глог...

Ето тук ша постна и едно негово писмо до Димитър Бочев :

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията.

Лондон, 02.1977 г.

Драги Митко,
Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.

Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш, посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.

Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!”. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.


Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички, и англичани, и германци, смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.


За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.


Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
Най-глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш, целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата, и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.


Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.
Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).


Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.


Драги Митко,
Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си, съдържа надежда.
След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

Най-сърдечно твой
Жоро

• 29 17
• Докладване

До коментар [#17] от "comandante":

Тва за ''двете лайна, разделени от ламаринена завеса(желязна стена), Георги Марков го е казал 1г. преди да реши да се върне у България и да си оди пак с тъ.жъ. на лов.....Ама нещо нещата се объркват и той умира.....Не мисля, че тъ.жъ. е имал намерение да го убива, и то точно когато Георги Марков е бил на месец от връщането си у България.....По съм склонен да вярвам на последната версия дето изкараха от Скотланд Ярд, че домашната му котка му е вкарала някакъв вирус и той от него е починал......Па може и англичаните да са го убили за дето им е нарекъл ''демократичния'' строй лайно....Никой не знае....Ама завръщането на Георги Марков у България със сигурност е щяло да се счита за триумф на соца над капитализма....Абе те си знаят....Ноооо...със сигурност голямите батковци са се разбрали преди да го освиткат....Самата фраза - Две лайна, разделени от ламаринена завеса, говори, че зад двете лайна стои една и съща ръчичка...Разбирай ме както искаш....по-ясно не мога да се изразя........


Всички знаем, че Геогри Марков до такава степен беше цензуриран у Англия, че се наложи да пише криптирано....Той и Дейвид Филипс написаха пиесата ''"Достопочтеното шимпанзе" ....Иде реч, че никой не знае кой управлява Англия...и за да не каже на англичаните истината, че Англия се управлява от едни невидими ръчички(елита), се наложи да се самоцензурира и да нарече елита - шимпанзе.....
С две думи...още през 70 те години на миналия век г-н Марков е викал - КОЙ...КОЙ...КОЙ.....и е писал за олигархията дето задкулисно ''оправя'' държавите.....Факт....И не знам защо точно дневничари вадят Георги Марков, като той не им е в таргета.....

• 29 11
• Докладване

[quote#19:"ARRI"]Разбирай ме както искаш....по-ясно не мога да се изразя........ [/quote]
Сещам се за още един велик българин - Никола Николов които също беше затрит при мистериозни обстоятелства !

• 14 5
• Докладване

[quote#22:"comandante"]Сещам се за още един велик българин - Никола Николов които също беше затрит при мистериозни обстоятелства ! [/quote]


Отивам да спя...ама ти давам още Българи за ''размисъл'' ...
Илия Вълков (Yull Brown) .....Стефан Маринов.....Кирил Чуканов

• 13 4
• Докладване

"Аз съм виждал силни на деня личности, заобиколени от тълпи приятели и почитатели. Виждал съм как те щедро раздават услуги и помощи. И съм ги виждал след това като огорчени самотници, които след като са загубили възможността си да правят услуги, са били напуснати от всички.

Обвинението в този случай е в двете посоки. Първо, спрямо тълпата използвачи, и второ, спрямо този, който се е обградил с тях и който вместо искрени приятелски чувства им е предлагал услуги. Запомнете, твърде често ние смятаме услугата за единствен белег на приятелство, което е една от най-трагичните ни заблуди."

• 3 8
• Докладване

По всичко изглежда,че Г.Марков е бил симпатичен човек с големи очаквания и затова се е разочаровал от всички и от всичко.Задочните му репортажи не са нищо особено като художествена стойност-просто едно описание на соц.действителността с типичния соц.жаргон.Но "Жените на Варшава" е друго нещо-вълнуващо.

• 11 4
• Докладване

"Ако вие наистина сте привързан към някого, ако наистина разбирате някого и държите на него, никога няма да дръзнете да поискате от този човек да отиде срещу съвестта си, за да ви угоди."

Много точно казано

• 2 11
• Докладване

[quote#10:"Мойше! Толкоз!!!"]Македония (всъщност Югославия"?!? Май не, разрешения за пътуване до соц' лагера се даваха лесно.[/quote]
Всъщност, точно за Югославия се даваха най-трудно визите, защото от там лесно се влизаше в Италия! По-лесно се вземаше виза за САЩ и ГФР чрез екскурзия на Балкантурист, но за Югото беше трудно.

• 1 6
• Докладване

Поклон!

• 2 5
• Докладване

Благодаря на редакцията за двата летни месеца, в които някак си ни спести натрапването на "литературното наследство" на този токова бележит белетрист. Бях се примирил, че ще четем пасажи от разтърсилото му света творчество всеки ден.

• 8 4
• Докладване

Да, така беше.

НРБ бе в Соцлагера на СССР (вън от СССР).
Заедно с още "зарубежие" на СССР:
Полша, Литва, Латвия, Естония, ГДР, Унгария, Чехословакия...
Всички - във Московския "Варшавски договор".

Югославия бе друга марксистка "вселена"...
след флирт между Тито, Сталин и Димитров
за "Балканска Федерация"
и разрив между Тито и Сталин.

Така освен "железни завеси" за ограничаване на местожителство/ работа/пътуване вътре в страната и в Соцлагера (в СССР още по-строги), България бе оградена с Южна "желязна завеса" на Соцлагер "СССР" и със Западна "желязна завеса":
между България и "братския" мини марксистки соцлагер Югославия (Сърбия, Вардарска Македония, Черна гора, Хърватия и т.н.)

Оградена и разкъсана - наследство от предишни нашественически и пр. войни.

За "утеха", отвреме-навреме властите отваряха българо-югославската граница и организираха "събори" за да се срещат роднини и познати от двете страни на "барикадата".

За НР България, Югославия беше "Запад" не само географски,
но и като държава със сравнително по-независима политика, икономика и връзки със свободния свят.

Чувал съм, че от Югославия по-лесно е можело да се емигрира
на Запад, за който успее да премине българо-югославската граница. Както и ако успее да се "добере" до Гърция, разбира се.

Разрешение за другите соцлагерни държави беше сравнително лесна работа.

Веднъж така се разходих (с влак и пешеходство)
през Румъния и Унгария до Берлинската стена
и назад.

До коментар [#11] от "S.P.Q.R.":

На върха на пирамидата е "паспорт за Македония (всъщност Югославия"?!? Май не, разрешения за пътуване до соц' лагера се даваха лесно.

- цитат на коментар #10 от “Мойше! Толкоз!!!”

Югославия не се броеше соц лагер и трябваше открит лист дори за граничната зона.

Лесно се даваха разрешения за Чехословакия, Полша и ГеДеРето. За Унгария също, но в БНБ не обменяха форинти.

• 1 2
• Докладване

[quote#39:"dnevnikar"]Заедно с още "зарубежие" на СССР:
Полша, Литва, Латвия, Естония,[/quote]

Литва, Латвия и Естония си бяха пар екселанс ССРепублики, след окупацията им от Сталин още началото на 40-те. Останалите поне привидно се водехме отделни държави...

• 1 2
• Докладване

До коментар [#23] от "ARRI":

да не би да вярваш в ННО!? хахах това би обезсмислило значително какъвто и коментар да пуснеш оттам насетне

• 1 2
• Докладване

До коментар [#1] от "Олд Шетърхенд

Изобщо не си в час, много често тези хора просто не намират смисъл да губят енергията си в безмислено общуване или пък са разочаровани от хората около тях, а определено имат какво да кажат много повече от т.нар. общителни, стига да има кой да ги чуе...

• 0 0
• Докладване