За да преценим съпротивата, да започнем от това: има пълен консенсус, че съдебната система се нуждае от реформа; едва ли ще се намери и един политик, който да каже, че съдебната система и така си е добре и няма нужда от промяна. Дори и главният прокурор, Цацаров (да, "не е" политик), няма да го каже. Отделно, нуждата от промяна е институционализирана наднационална истина, последователно закрепена в многобройни оценъчни доклади на Европейската комисия (ЕК):

Значи всички сме съгласни, че трябва промяна. Кой обаче предлага конкретна промяна? Има един източник на идеи за това каква да е промяната: Съюзът на съдиите в България (ССБ) и организациите в обществен интерес, които го подкрепят. Няма политици, които да са източник на професионални предложения за реформа, няма властимащи, няма и други организации, които да формулират начини за постигане на целта – независим съд и здрава прокуратура. Нищо не предлагащите обаче критикуват това, което идва от единствения източник - ССБ и партньорите му - НПО. Тези отрицатели не предлагат алтернативни решения; те критикуват заради самата критика. Техните позиции се свеждат до "не". А на какво казват "да"? 

Доколкото нищо не предлагат, те практически отричат нуждата от промяна. Същевременно, както казахме, на думи всички са съгласни, че трябва реформа. Да, но на думи е едно, а на дело - съвсем друго. Да се отричат на практика проблемите чрез отказ да се действа, като се отхвърля нужното действие, за да се бездейства, е типично за страхуващите се от промяна. Ще разгледам по-долу възможните страхове на тези лица и групи. 

Да видим първо самите отрицатели, т.е. страхуващите се. Най-активно и организирано се страхуват прокурорите – главният прокурор, неговите заместници, Асоциацията на прокурорите. Знаем всички, че прокуратурата страда от тежка патология. Тя се нуждае от оздравяване повече от съда. Нещо повече - тя е патогенен фактор за съда. Но колкото повече се нуждае от оздравяване организмът, толкова повече се съпротивлява неговата болест срещу това и толкова по-мобилизирано противопоставя на здравите телца своята организация в лицето на болестоносителите. Това е така, защото болестта се храни от болния организъм и, ако той оздравее, тя ще изгуби своя източник на препитание. Затова аспектите на системата, които въплъщават болестта и са нейни агенти, се борят да не загубят ползите си от статуквото; за тях е въпрос на оцеляване. Болестта е властна, тя не губи лесно. Ще бъде грешка да не държим сметка за нейната морбидна виталност.

В действителност, когато е осъзната нужда от реформи, настава ожесточена конкуренция между жизнените сили на тялото – в случая съдебната система, и насочената към застиване, към непомръдване, към смърт, в този смисъл, енергия на патологията. Ако противоположните сили равнодействат, може да се стигне и до десетилетен застой. В такъв именно застой сме ние, българите, и нашият съд.

Схващането му може и да не се удава лесно на всички, защото патологията е специализирана в маските и предрешаването. Тя си служи с измама неподозирано умело и като в театър на сенките представя на публиката противоположностите на нещата за самите неща. Ние, хората, обаче имаме зрение и фокусирането му помага, за да отграничим действителността от симптомите на болестта.

Ако се промени Висшият съдебен съвет (ВСС) така, че прокурорите да бъдат извадени от решенията за съдебните кадри, главният прокурор вече няма да може да участва в кадруването на шефовете на съдилища. Това е загуба на голям ресурс: един от симптомите на нездравото в съда е сенчестото влияние на председателите на съдилища. Тези лица дърпат доста конци и който ги кукловоди, вижда влиянието си умножено като в обратна пирамида. 

Колкото по-голяма е загубата, естествено, толкова по-голяма и съпротивата срещу нея. Да, но какво по същество да каже съпротивата?

Рационални доводи обаче няма и затова какво, какво – проектира пред зрителите плашещи сенки от голословие. Ще извадят прокуратурата от съдебната власт… 

Кой друг е носител на самоцелната контра на промяната? Асоциацията на прокурорите. Който познава съдебната система, знае, че прокурорите съвсем основателно ги е страх от тежки форми на саморазправа от страна на прокуратурата чрез дисциплинарните дела срещу тях. Те виждат като единствен начин да избегнат такава саморазправа гласовете на съдиите във ВСС. Ако от дисциплинарните решения относно прокурорите бъдат извадени съдиите, както го предполага разделението на ВСС на колегии, прокурорите се виждат готови жертви на неограничен произвол. Съдиите знаят, че това съвсем не е без резон. Затова е и предложението на ССБ дисциплинарните наказания да се налагат от Върховния касационен съд, за да се освободят прокурорите от този страх. Това обаче се нуждае от конституционна промяна, защото дисциплинирането на магистратите е конституционно правомощие на ВСС. 

А може би е нужно да останат сами, за да се катализира криза сред тях, та да се породи възможност за развитие в прокуратурата: да имплодира блокажът на стагнацията, за да стане пробив. А, както е сега, да сме чули Асоциацията на прокурорите да вземе проактивно, независимо становище по проблемите на съдебната власт, да разкрива недъзите в прокуратурата, да изобличава механизмите на патологията, да генерира идеи за напредък, да се позиционира като дисидент, като реформатор? 

Сещам се една история за Синдбад мореплавателя – как помогнал на едно старче да премине река, като го пренесъл на гърба си. Като стигнали отсрещния бряг обаче, старчето не искало да слезе от раменете му. Вкопчило се във врата му и Синдбад не могъл да се отърси от него. Наложило му се да го носи на гърба си, където и да ходи, а старчето до такава степен не се пускало, че дори се изхождало на врата му, след като взимало от храната му. Не се сещам как свършваше историята. Толкова за вкопчената в съда прокуратура. 

Българска съдийска асоциация (БСА). Какво са направили те досега за независимостта на съда и обществения интерес? Без съмнение, за да се легитимира една организация, трябва да се види приносът й. Не е достатъчно тя само да си сложи име, за да си присвои значение. Последното е, което наричат самозванство. Въпросът за приноса на тази организация го поставям като риторичен; даже риторически. Да погледнем друг въпрос, за представителността й - наистина ли е съдийска тя. БСА, изглежда, е организация не толкова на съдии, колкото на (заместник-)председатели на съдилища, а за този вид функционери казахме по-горе, каквото има да се каже. БСА е формално създадена през 2006 г. под името "Съдии за единна Европа" (СЕЕ). Дотогава ССБ е единствената гилдийна организация и се занимава с остра критика срещу корумпираната кадрова дейност на ВСС. ССБ е и единственият вътрешен за съдебната система критик на бившия главен прокурор Никола Филчев и неговото обкръжение. 

Управлението на СЕЕ през 2006 г. се състои предимно от съдебни шефове: тогавашната заместник-председателка на Върховния административен съд (ВАС), Венета Марковска, заместник-председателя на Пловдивския апелативен съд, Юлиан Русинов, председателката на Апелативен съд – Пловдив, Виолета Бояджиева, на Окръжен съд – Благоевград, Красимир Аршинков, на Софийски градски съд, Светлин Михайлов, на Окръжен съд – Кърджали, Деян Събев, на Окръжен съд – Велико Търново, Даниел Минов, на районния съд в Плевен, Любомир Кръстев, на апелативния съд във Велико Търново, Любка Чобанова и на Софийския районен съд, Иван Колев. 

Повечето от тези имена говорят сами за себе си дори на широката общественост, не само на запознатите с жълтата книга на съдебната власт, а какво говорят, няма да превеждам, защото говорят на български. Освен това с толкова шефове в организацията човек се пита за мотивите на записалите се за членове съдии, техни нисшестоящи. И действително, когато през 2011 г. СЕЕ се задейства, тя се сдобива с 38 членове, от които 34 са административни съдии, т.е. на подчинение на Георги Колев, председателя на ВАС (преди това председател на СГС) и един от учредителите на СЕЕ. Колев, както е добре известно, разполага(ше) с подкрепата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. 

От друга страна, не е ясно въобще колко и кои са членовете на СЕЕ/БСА - никъде, включително на сайта им, не е публикувано това. 

От началото СЕЕ/БСА е добре свързана с властимащите; тя не е дисидентска като ССБ. На учредяването присъстват тогавашните членове на ВСС Радка Петрова (бивша шефка на Апелативен съд - Пловдив) и Панайот Генков. Подкрепа им оказва и тогавашният заместник главен прокурор Христо Манчев, фаворит на Никола Филчев. Сегашната председателка на БСА, също шефка, заместник-председателка на СГС, Богдана Желявска в интервю от юли 2014 г. хвали предходния, тежко компрометиран състав на ВСС: "Трябва да отчетем огромната работа, която върши ВСС. Преди година и половина се създаде Граждански съвет към ВСС и ние сме негови активни членове. […] Този състав на ВСС беше критикуван от кого ли не, а всъщност направи много […]. Всъщност ВСС свърши доста добра работа." Управителният съвет на СЕЕ/БСА определя като част от дневния им ред: "10. Да се потърси съдействие и подкрепа за сдружението като неправителствена организация от властимащите. 11. По някакъв повод да бъде поканен консул[а] на САЩ във връзка с финансирането."

Както признава Желявска, макар БСА да е създадена през 2006 г., тя функционира от 2011 г. А какво става през 2011 г.? Това е годината, в която критичната дейност на ССБ доведе до безпрецедентна гражданска мобилизация срещу корупцията на ВСС и властта в отговор подложи на политическо преследване тогавашната председателка на ССБ. Защо се активизира БСА точно тогава? Желявска: "Искахме и работим за повишаване доверието на обществото в магистратите на фона на всичките тези скандали и проблеми, които виждаме в съдебната система, инспирирани от всякакви хора и раздухвани по всякакъв начин. На преден план се изнасят само отрицателните примери и се компрометира системата, което за всички нас като граждани на тази държава е много лошо." С други думи, БСА служи за пиар на системата, чиито недъзи ССБ излага на показ, за да ангажира обществото с тях. 

Защо е създадена БСА (СЕЕ) през 2006 г.? Станалата по-късно ноторно известна Венета Марковска, тогавашна председателка на "СЕЕ/БСА: "Ние ще дадем алтернатива на тези, които не са намерили представителство в ССБ." Значи БСА съществува изначално, за да бъде контрапункт на ССБ. Още през 2006 г. СЕЕ прави заявка не за еманципация на съда от прокуратурата, а за още по-голямо срастване с нея: Марковска споделя планове за преговори с Асоциацията на прокурорите, за да се създаде "единен профсъюз на магистратите".

Та, какво е БСА? Организация-симптом, създадена от овластените от статуквото, за да служи в негова полза за контра на реформаторския ССБ.

Нейното предназначение е да делегитимира в очите на широката общественост, за която съдебната система тъне в неясни сенки, ССБ като представител на съдиите и носител на реформаторство. Един вид "не е само ССБ организация на съдиите, ССБ не представлява всички съдии и, ето, не всички съдии са съгласни със ССБ, няма нужда да се обръща внимание какво предлага ССБ". Да, бе (както казват младите хора). Заявява го и самата Б. Желявска:

Та, ако БСА е предназначена да бъде просто контра на ССБ, няма защо да се учудваме, че тя и нищо повече от това не е. Когато ССБ каже нещо, тя казва "не" и дотам. Може да се каже, тя е

която колкото иска, толкова и не иска да оздравее.

Но да не бъдем наивници, както призовава главният прокурор, да не се лъжем. Българската съдебна система - това сме ние, българите. Тя отразява нас. Главният прокурор е един от нас. Докогато нямаме воля в страната ни да се носи, а ако не – налага, отговорност, съдебната власт ще крета и залита под бремето на болестта. Съдът поначало съществува в света, за да налага отговорност. Ако ние не искаме това да става, то и няма да става; колективната ни съпротива ще задушава съда. Бягството от отговорност, което ние, българите, така обичаме, ще продължава. Ще продължаваме по пътя, който не води в Рим.