Преди няколко дни моя приятелка ми спомена, че ще пътува за Мизия, за да предложи безплатни очни прегледи на децата и възрастните там заедно с екип лекари. Разпитах я дали ще има едно място за мене и в четвъртък сутринта алармата ме събуди в 5:30, за да се срещна с офталмолозите. 

Четиримата специалисти ми разказаха, че през последните две години работят съвместно с организацията на евреите в България "Шалом" и пътувайки предимно из Северна България са направили прегледи на над шест хиляди деца, хиляда от които са деца на сирийски бежанци, подарили си над шестотин чифта очила и са осигурили операции в Александровска болница на по-тежките случаи. Това е кампанията "Направи добро".

Разказаха ми още, че в България няма практика на редовни очни прегледи. Оказва се, че тези прегледи са изключително важни за децата между шест и дванайсет годишна възраст. И само с един преглед лекарите могат да предотвратят сериозни проблеми, които биха могли да се развият след детска възраст. От практиката си лекарите са научили, че на всеки сто деца пет имат мързеливо око, множество деца въобще не са били на преглед  и така проблемите са започнали да се задълбочават през годините.

Излязохме от гъстата мъгла, която ни беше хванала по пътя и ни посрещна първия звънец в ОУ "Цанко Церковски" в Мизия. Там щяха да бъдат извършвани прегледите. Развълнувани, директорката на училището, училищната медицинска сестра и учителки ни посрещнаха с широки усмивки и безкрайни думи на благодарност. 

Децата се наредиха пред кабинета, лекарите извадиха техниката си и започнаха прегледите пред любопитните очи на учениците. Поседях малко около тях и тръгнах към центъра на града, където щеше да се проведе някаква официална церемония. Още не бях сигурен какво щеше да представлява тя.

Когато стигнах, пред общината вече обикаляха представители на БЧК, болница Медлайн, Central Hospital и Каритас. Между тях мернах и посланика на Израел Шаул Камиса Раз и над сто чисто нови строителни колички, които чакаха своите нови собственици.

Оказа се, че независимо от кампанията "Направи добро",  израелският посланник е организирал друга кампания в помощ на Мизия и село Крушовица под името "Топло сърце". Шаул Камиса Раз, заедно с партньори и приятели успява да осигури помощи като строителни пакети, хранителни пакети и раници с помагала за първолаците в пострадалият при наводненията северен регион.  Докато се произнасяха множеството благодарствени слова на площада, работници вече оправяха училището и детската градина в Мизия. 

Погледнах часовника на площада и видях, че стрелките са замръзнали на 10:35 часа. От колко ли време тия стрелки стояха така, не знаех. Но сякаш тука времето беше замръзнало и хората стояха в тая северна част от нашата страна в очакване на тая невероятна помощ. За тях наистина всичко това беше невероятно.

Говорих си с баба Вълкана. Тя се хващаше за главата и ми разказваше как след наводненията минали едни доброволци, събрали боклука от къщите, изхвърлили го и си тръгнали. Повече помощ тя и нейните съседи не били виждали. Попитах я поне от държавата не са ли получили нещичко. Тя поклати глава в знак на отрицание и се загледа някъде далече зад мене. Разказа ми как и в момента къщата й, която била с два метра и половина вода вътре стояла широко отворена и баба Вълкана, на 83 години, била принудена да живее при сестра си. Иначе живеела със 150 лева пенсия и с нейния син с висше образование, който бил безработен. 

Стоях около баба Вълкана и гледах как тя, със своите съграждани обсъжда кой ще вземе някоя от новите строителни колички с нова лопата, гумени ботуши и ръкавици вътре. Оказа се, че само къщите, отбелязани с червена точка ще вземат количка. Останалите получаваха своите хранителни пакети и безценната помощ на добрите хора от Каритас, които не се посрамиха да грабнат лопатите и да работят заедно с хората. 

Слушаха гражданите на Мизия благодарствените слова, слушаха и за помощите и видях, че погледите им се блъскаха като в някаква стена. Сякаш не виждаха самите те изход от тая бедствена ситуация, благодарни бяха на тия безкористни хора, които идваха в тоя отдалечен край, но тъпо гледаха в земята, когато се споменаваше евентуална помощ от държавата. Каква ти държава тук?  

И сред всичките слова и ръкостискания стоеше по средата на площада един човек в своята инвалидна количка, със своите ампутирани крака, гледаше пред себе си и сякаш нищо не виждаше. Не му стигаше това, но и решиха с него официалните лица да се снимат как му връчват пакет с някаква нова дреха. Повече от петнайсет фотоапарата защракаха бясно, за да уловят тоя миг и се късаха да мигат със своите ослепителни светкавици. За добро или за лошо беше това, аз не мога да кажа със сигурност.

Думата взе и председателят на БЧК Христо Григоров, който пламенно размаха пръст срещу общинския съвет в град Мизия и ги укори, че никаква работа не са свършили. Укори ги, защото спомена, че в момента БЧК разполага с половин милион лева, събрани от частни български граждани в помощ на Мизия и Крушовица. И призова тия пари да не стоят неизползвани през зимата, ами веднага да бъдат разпределени между бедстващите. Защото ако тия не си били свършали работата, то по-добре гражданите да ги изгонят и да назначат някой, който ще я свърши тая работа. 

Часовникът не се беше мръднал и с минута и приятелите на баба Вълкана все така стояха на своята пейка и гледаха в нищото, аз ги гледах тях, гледах и с едно око към благодарствените речи, чудих се да ги приемам ли тия неща като чиста монета или все пак да запазя някаква мнителност към цялата тая публичност и гръмкост. 

Върнах се при моите хора в училището. Прегледите бяха приключили и равносметката за деня беше 147 прегледани деца, 53 прегледани възрастни, 16 чифта очила, които ще бъдат изработени за децата, 25 чифта очила, раздадени на възрастните и три деца, които ще бъдат оперирани в Александровска болница. Едното ще бъде оперирано от перде, другите две – от кривогледство.

Изпрати ни училищната сестра с големи благодарности: "Прекрасна инициатива! Тия прегледи са като дар от небето за нас! Защото можете да си представите каква помощ получаваме ние в тая дълбока провинция, в която сме се родили."

Какви ли помощи получават бедствените региони в другите дълбоки провинции, какви ли помощи са осигурили силните на деня на тоя като че ли непрестанно бедстващ и мизерстващ народ?

Баба Вълкана ми каза, че нищичко не получавали. Аз на нея най-много й вярвам.