Чувство за непоносимост
Въпреки че поводът за тези редове е новината, че Делян Пеевски и Йордан Цонев (ДПС) написали законопроект за КТБ, този коментар не е банков, а социално-етически и можеше да се изчерпи - за читателите, които нямат търпение да го дочетат - с три думи:
Не може ли малко приличие!
Единият от двата варианта в законопроекта предвижда оздравяване на банката, която израсна до финансова пирамида чрез акумулиране на парите на най-важните сектори от държавата, да стане с държавни средства, тоест чрез одържавяване.
"Това е най-добрият, най-модерният начин и в Европа го правят навсякъде", обяснява Цонев пред "Преса". Законопроектът бил разширена версия на онзи извънреден закон, който управителят на БНБ Иван Искров представи на знаменателната пресконференция на БНБ на 11 юли. Лично лидерът на ДПС Лютви Местан щял да внесе проекта в първия ден на новия парламент, за да се види как ДПС защитава публичния интерес - проектът предвиждал и разкриване тайната на влоговете на публичните личности с мотива, че трябва да се научи цялата истина за обвързаността на политици с КТБ - колко вкусно-удовлетворително за народа. За да не пита народът за друго, поне до момента, в който разбере, че конституцията не позволява разкриването на тайната.
А тайната как се одържавява здрава банка (нали "Креди Агрикол - България", сега банка "Виктория", беше здрава, кога БНБ лъже - преди или сега!) при действаща конституция и Закон за банките не представлява ли публичен интерес?
А тайната за кого са приготвени и вече се разпределят парчета от одържавената баница КТБ не представлява ли публичен интерес?
Предизвикателство към чувството за приличие е точно Пеевски да пише проектозакон за КТБ, тоест закон срещу мажоритарния собственик Цветан Василев, след като е публично известно поне едно обстоятелство: че атаката срещу банката започна не заради принципната политика на БНБ, а защото се сбиха довчерашните бизнес партньори Пеевски и Василев. (Дори всички да замлъкнат, все ще има поне един досадник, който няма да спре да им го напомня!)
Провокация към обществения разум е БНБ да определя добри и лоши активи на една банка, след като управителният й съвет и самият управител са се самодискредитирали тотално след настояването им в онази среща при президента на 29 юни - според информацията на "Капитал" - за банкова ваканция, тоест за финасово-икономически срив на държавата само за да бъде удовлетворен държащият каишката на врата на управителя Искров!
Циничен фарс е да ни успокояват, че ще бъде поканено "международно юридическо лице за финансово разузнаване да разследва всички и всичко в банката". Та нали "международното юридическо лице" ще получи заданието си или от доказано зависимата БНБ, или от прокуратурата и ще го решава под нейния надзор, за което ще получи съответното възнаграждение, чийто размер обществото надали ще научи някога! Или Пеевски ще плати от джоба си?
Питате какво от това? Ами всичко е точно "от това"!
От това, че институциите на държавата са овладени от нелегитимната власт, която се формира в здрача и там взема решенията си. Така както БНБ се е самодискредитирала със слугинството си (до 17 юни КТБ била окей, след 20 юни КТБ трябва да умре, тоест да живее, но както посочат Пеевски и Цонев), така и дори по-страшно се е самодискредитирала прокуратурата по казуса КТБ (виж "Съзаклятието КТБ").
Тъй че нека не ни заблуждават Цонев и Местан - тяхното оздравяване на КТБ далеч не е онова, което "в Европа го правят навсякъде" (по Цонев), нито пък отговаря на публичния интерес - това последното "за публичния интерес" не само отблъскващо дразни, а предизвиква ярост.
Не че в Европа спасяването на банките се извършва кой знае в каква обществена полза, обаче:
- В Европа си имат централни банки, а не слугински екипи, държани на къс повод и гледащи в очите господарите си.
- В Европа си имат прокуратури, които зорко следят за върховенството на закона, а не днес за интересите на Пеевски и прочие срещу Василев и прочие, утре на вторите срещу първите, според както са се обвързали с "корпорациите". В момента са се наредили в здрача "на старт" като чакали, надушили плячка, утрешните "Пеевци и Василевци", или същите - за нас е все едно, както казват циниците, щом моделът на олигархията си остава същият.
С две думи - няма кой да спре либералните национализатори на КТБ в болшевишко-европейски маниер (Борисов не проронва и дума). Но поне малко приличие да бяха проявили оздравителите - генерират у хората мъчително чувство за непоносимост. У хората с глави на раменете си.
"Извън нравственото това е и усещане за безизходица"
- цитирам писателя Георги Марков от краткото му есе, с което обяснява защо не е могъл да продължи да живее в България, озаглавено "Чувство за непоносимост".