Изолация или "достойна самота" - сбърка ли Турция във външната си политика
Разочарован от това, че Западът не се вслушва в съветите му за Сирия и Ирак, и опитващ да представи в добра светлина рухването на "Мюсюлмански братя", турският премиер Ахмет Давутоглу не съжалява за външната политика, която остави страната му изолирана.
Мечтата му за един Близък изток, в центъра на който стоят политически ислям, "Мюсюлмански братя" и Турция, изглежда, се изпарява в хаоса на Сирия и Ирак, заплашващ турските граници. В същото време дипломатическите отношения с Египет - най-многолюдната арабска държава, остават в криза.
Турция заложи на това, че сирийският президент Башар ал Асад бързо ще падне от власт, и подкрепяше сваления египетски ислямски президент Мохамед Мурси. Но този залог се оказа погрешен и попари амбициите й да стане регионална суперсила.
Асад още е на власт, а въздушните удари на предвожданата от САЩ коалиция срещу "Ислямска държава" може неволно да укрепят позициите му, докато Анкара продължава да подкрепя "Мюсюлмански братя", и това задълбочава различията й с арабските страни от Персийския залив.
Но Давутоглу, който от години е архитект на турската външна политика - първо като правителствен съветник, а после и като външен министър, не дава признаци за промяна на курса, след като стана министър-председател преди месец.
Напротив, той се окопава в позицията си и обвинява за възхода на "Ислямска държава" късогледството на международната общност, като отхвърля твърденията, че Турция сама не успява да контролира достатъчно границите си и това е изиграло голяма роля за стичането на хиляди ислямисти в Сирия.
"Земетресение удари Запада и САЩ и затова те предприеха предпазни мерки. А ние предупреждавахме от години", каза той тази седмица на конференция на Световния икономически форум в Истанбул. "Турция и районът плащат цената и всеки ни поучава какво трябва да правим. Това не е честно и е неприемлево", добави той по повод заплахата от "Ислямска държава".
Решението по време на Арабската пролет да подкрепят "Мюсюлмански братя" и други ислямистки организации изправи Анкара срещу сили, които се оказаха по-упорити в позициите си, отколкото предвиждаха турските лидери.
Давутоглу гледаше на избирането на Мурси като на начало на нова ера, в която ще бъдат пометени старите националистически арабски структури, докато държави като Саудитска Арабия възприеха възхода на "Мюсюлмански братя" като заплаха за съществуването си и започнаха да задушават дейността й.
Дори властите в Катар - традиционен съюзник на Анкара в подкрепата на групировката - отстъпиха под международния натиск и този месец спряха подкрепата си за ислямистите, като изгониха 7 от тях. Турция бързо им предложи убежище.
"Не виждам как в такава обстановка Турция може да има каквито и да било близки отношения с големите сили в района с изключение на Катар", казва Аарон Стейн от лондонския Royal United Services Institute. "Това очертава една картина на много изолирана Турция без признаци за скорошна корекция. Те си създадоха двоен проблем."
Засега Турция отказва да се включи активно в коалицията срещу "Ислямска държава", което поставя на изпитание връзките й със западните съюзници, смятащи я за ключов партньор на югоизточния фланг на НАТО.
В четвъртък се очаква турският парламент да даде на армията мандат за операции на територията на Сирия и Ирак. Но Анкара го прави с нежелание, опасявайки се, че въздушните удари може само да засилят нестабилността на прага й. Тя вече се бори с близо 1.5 милион бежанци от Сирия, а снаряди не спират да падат на турска територия, което я кара да подсилва военните си сили по границата, включително с разполагане на танкове.
Турски официални лица отдавна твърдят, че Западът не е чул предупрежденията им, че оставането на власт на Асад и политиката на разединение, водена от иракския премиер Нури ал Малики, заплашват регионалната стабилност и радикализират сунитите.
Но Турция сбърка в оценката си на готовността на международната общност да се намеси.
През май 2013 г. премиерът, а сега президент, Реджеп Тайип Ердоган посети Белия дом с намерение да убеди Барак Обама, че военна интервенция ще отслаби Асад до степен, че той ще падне от власт. Като потенциален формат дори се сочеше продължилата 11 седмици операция на въздушни удари на НАТО срещу Сърбия през 1999 г.
"САЩ и Европа подкрепиха вятъра на промяната на Балканите, сигурни сме, че те ще подкрепят и ветровете на промяната в Близкия изток", каза Давутоглу още веднъж - този път в понеделник. "Ще го кажа съвсем откровено - виждаме ориенталистки подход... Там чуваме да казват: "Те, мюсюлманите, винаги се нуждаят от авторитарен лидер, просто не става по друг начин." Но това е скрит расизъм", каза Давутоглу на конференцията в Истанбул.
Възгледите му за външна политика са изложени в книгата му "Стратегически дълбини" от 2001 г. Призивите в нея Турция да се отнася спокойно към миналото си и да съживи отдавна пренебрегвани регионални връзки накара някои критици да нарекат това "неоосманизъм" - обвинение, което Давутоглу отхвърля категорично.
След като стана външен министър през 2009 г., той увеличи усилията си за изграждане на връзки с т.нар. политика на нула проблеми със съседите, която тогава много беше хвалена. Но тя се разпадна с избухването на Арабската пролет и войните в Ирак и Сирия и предизвика критики, че сунитска Турция се опитва да всява раздори.
Но според Шабан Карадаш, професор по международни отношения в анкарския университет TOBB, подкрепата за "Мюсюлмански братя" като популярно движение всъщност е част от една дългосрочна игра, от една "морална" външна политика, станала отличителна черта на Давутоглу. "Турция едва ли скоро ще промени принципната си позиция за "Мюсюлмански братя". Така че сегашното напрежение ще се запази известно време."
Ибрахим Калин, високопоставен съветник на Ердоган, каза миналата година, че когато Турция се е оказала сама в Близкия изток, това е "самота, която си струва", едно желание да държи на ценностите и принципите си, дори когато съюзниците й не са съгласни с нея.
Бехлул Озкан от истанбулския университет "Мармара", който е бил студент на Давутоглу, не е съгласен. Според него стратегията на премиера не е принципна, а преследва разширяване влиянието на Турция чрез износ на турската форма на политически ислям и подкрепа за солидарността между сунитите.
"В тази изолация няма нищо достойно. Вместо да защитава човешките права или свободи, Турция преследва експанзионистична външна политика заради идеологически причини", пише Озкан в Survival, списанието на Международния институт за стратегически изследвания.
Каквито и да са мотивите му, това е стратегия, от която Давутоглу не се отказва.
Често цитират негови думи, казани преди 4 години: "И едно листо не пада в Близкия изток без наше знание." Тази демонстрация за растящото влияние на Турция в Близкия изток днес може би изглежда като гордост без реално покритие. И въпреки това Давтуоглу не отстъпва.
"Има държави с визия за региона си и за света. Те ще станат изгряващите звезди", каза той в понеделник. "Има държави с капацитет да управляват, но те нямат визия. Те ще си останат със статуквото и с времето ще западат. Турция е в първата категория."