Колко струва един живот

Колко струва един живот

Горни Лом, 2 октомври 2014
Горни Лом, 2 октомври 2014
Днес е ден на национален траур. Защо?
Защото 15 души трябваше да се разделят с живота си. Защото заводът в Горни Лом се изравни със земята. И сега цяла България гледа натам, моли се за семействата на пострадалите, моли се и за онова дете на пет години, което е изгубило майка си и баща си в пламъците. И ние се молим за семействата на пострадалите да успеят да продължат живота си някак след тази ужасна трагедия.
Инцидент или не, аз не мога повече да търпя подобен тип отношение към човешкия живот от отговорните институции и отговорни лица за осигуряване най-основни условия за безопаност по време на работа.
Твърде много приятели изгубихме вече
по пътищата, господа! Твърде много близки изгубихме в катастрофи, заради неизрядни пътища, твърде много хора си отидоха в необезопасени сгради. Не искаме да продължаваме да броим жертвите!
Погрижете се за своите работници, господа! Стига сте точили зъби над безкрайните пари, които ще направите с вашите отвратителни мизерни икономии. Не мислете за ония сто лева. Мислете за ония сто човешки живота, които зависят от най-малките решения.
Тука не можете да минете с репликата "Абе набутай там още стотина мини, па ще им намерим място под леглото!". Не може по такъв безотговорен начин да се съблюдава работа, която включва риск за човешкия живот.
Много се изговори и за заплатите на тия хора. На някои места се споменаваха суми от 400 лева на месец за непрофесионалисти и неексперти, които все пак имат контакт с взривоопасни материали, мини и прочие.
Това ли е цената на човешкия живот в България?
За 400 лева ли вече трябва да слагаме главата си в торбата, за да не умрем от глад, господа? Мисля, че сумата всъщност е много, много по-ниска.
Не искам да слушам по медиите следващото голямо прехвърляне на топката от едните на другите. Утре са изборите. И пак ще трябва да взимаме тежки решения. И пак ще трябва да се разочароваме и да оставим животите си в ръцете на следващите управници, за които нашето съществуване ще бъде разменна монета в търговията им на дребно. Дребна търговия въртите, но ние не смятаме, че животите ни са евтини!
Не искам да слушам оправданията на господа в костюми
Искам адекватна реакция след тая ужасна трагедия. Какво обезщетение ще дадете на семействата на тия хора? Кой ще посмее да сложи цена на техните животи, да отиде до банката, да преброи банкнтоните и да каже "Това беше!". И да даде парите в треперещата ръка на семейството и да се усмихне утешително, кой ще посмее?
Кой ще се погрижи за това петгодишно осиротяло дете. Или и то ще трябва да намери мястото си в поредния дом, където да научи за грубите ласки на пазачите още в ранна детска възраст?
Ще му помогнете ли на детето, след като убихте родителите му със своята немърливост и алчност?
Спрете да броите стотинки, докато работите с живи хора
Техните животи са по-ценни от вашите! На вашите собствени животи отдавна сте им обърнали гръб. Сега само кожата пазите. А защо я пазите, никой не може да отговори на тоя въпрос. Вие сте духовно бедни, господа! Не пазете тая разтеглена, стара кожа. Тя просто няма да ви свърши никаква работа.
Поклон пред паметта на загиналите в Горни Лом. Поклон пред паметта на всичките загинали млади и стари българи по пътищата. Поклон пред паметта на всички наши близки и приятели, отишли си преждевремнно заради дребните неуредици и скръндзавото броене на жълти стотинки.
Днес е ден на национален траур. Защо?