През цялата си кариера Розлинд Торес се занимава с анализиране на лидерските умения и търсене на методи да бъдат подготвени тези, които ще поведат следващите поколения. Бивш старши партньор в известната компания за човешки ресурси Mercer Delta Consulting, от 2006г. тя е съсобственик и управляващ директор на консултанската фирма BCG. Макар да е специалист в корпоративното обучение, идеите, които споделя в лекция за TED в края на миналата година, в значителна степен важат и за политически лидери, а и изобщо за успеха в живота.

Как се става днес голям лидер? Мнозина от нас си представят някакъв всезнаещ супергерой, който стои солидно, командва и защитава последователите си. Но това е образ от друга епоха - също толкова остаряла, колкото програмите за лидерски умения, основани на успешни модели от миналото, а не на света, в който живеем или който се задава.

Проведохме проучване сред 4000 компании и ги попитахме за ефективността на техните програми за развиване на лидерски умения. От тях 58% съобщиха за значителна липса на талантливи хора за ключовите позиции. Това означава, че въпреки обученията на корпорациите, програмите извън офиса, оценяването, обучението... въпреки всички тези неща над половината компании не успяват да отгледат достатъчно големи лидери.

Човек може да се запита "Помага ли ми моята компания да бъда един силен лидер през ХХI век?". Най-вероятно не.

Прекарала съм 25 години от професионалния си живот в анализиране какво е това, което прави един лидер велик. Работила съм в компании от групата "Форчън 500", съветвала съм над 200 главни изпълнителни директори и съм съставила повече програми за лидери, отколкото можете да си представите.

Но преди няколко години забелязах тревожна тенденция при подготовката на лидери - че въпреки всички усилия непрекъснато изскачат едни и същи истории. Тази за Крис - с голям потенциал, суперзвезда, който се премества на нова позиция и се проваля, унищожавайки невъзстановими активи. Или истории като тази на Сидни, главен изпълнителен директор, която е толкова разочарована, че компанията й е посочвана като най-добрата за лидери, но в действителност само един от водещите 50 души в нея е способен да поведе много важни инициативи. Има и истории за екип от висши лидери на процъфтявал бизнес, който е изненадан от поврат на пазара и е принуден да свие наполовина компанията или да я ликвидира.

Такива истории ме накараха да се запитам две неща. Защо расте пропастта при лидерските умения, след като толкова много се инвестира в развиването им? И кое е това, което великите лидери правят по-различно от другите, за да успяват и да се издигат?

Толкова бях завладяна от тези въпроси и разочарована от такива истории, че напуснах работата си, за да мога да отделя цялото си време в търсенето на отговори. Една година пътувах до различни части на света, за да науча за ефективни и неефективни лидерски практики в компании, държави и неправителствени организации.

Посетих Южна Африка, където имах възможност да разбера как Нелсън Мандела е изпреварил времето си в умението да предвиди политическия, обществения и икономическия контекст и да се движи през него.

Срещнах се с неправителствени лидери, които въпреки ограничените си финанси бяха успели да въздействат на света и често са събирали страни, които на пръв поглед изглеждат враждуващи.

Прекарах безброй часове в библиотеки на президенти, опитвайки се да разбера как обстановката е променяла лидерите, как са действали и защо последиците от делата им ги надживяват. След това се завърнах към работата си и се свързах с прекрасни колеги, които също се интересуваха от тези въпроси.

От всичко това изведох характеристики на успяващите лидери, какво правят и как да се помогне на хората да отключат своя потенциал.

През ХХI век светът, който е по-глобален, дигитализиран и прозрачен с бързо движеща се информация и иновации и нищо голямо не се случва без някаква сложна матрица, ще се провалите, ако разчитате на традиционни практики за развиване на лидери. В действителност те ще ви създадат измамна представа, че се справяте и че сте по-добре подготвен в сравнение с реалното състояние.

Лидерските умения на ХХI век се дефинират от три въпроса:

Отговорът е в дневника ви със задачи. С кого прекарвате времето? На каква тема са срещите? Къде пътувате? Какво четете? Как извеждате от всичко това информация за потенциални проблеми и взимате решения, за да се подготвите за тях?

Има екипи от лидери, които сплотяват всичките си членове, откриват тенденциите, засягащи по някакъв начин всеки един от тях, споделят си ги и взимат решения за коригиране на стратегията или подготовка на нещо ново. Големите лидери не си гледат в краката, когато ходят. Те виждат какво се задава зад ъгъла, опитват да формират бъдещето си, а не само да реагират на него.

Често чуваме за мрежите от стари познати и те си съществуват в много институции. Но в известна степен всеки от нас има мрежа от хора, с които му е добре. Затова въпросът опира до капацитета да развиваш отношения с хора, много по-различни от теб - биологически, физически, функционално, политически, културно, социо-икономически.

И въпреки всички тези разлики те се свързват с теб и достатъчно ти се доверяват, за да си сътрудничите за постигане на обща цел. Великите лидери разбират, че пъстрата мрежа помага да се открият тенденциите на по-високо ниво и да се намерят решения, защото в тях има хора, мислещи различно от теб.

Казват, че е добре да следваш течението, ако искаш спокойствие и сигурност. Но ако следвате този съвет, много е вероятно да продължавате да правите неща, които са ви познати и които ви е комфортно да правите.

Големите лидери дръзват да бъдат различни. Те не само говорят за поемане на рискове, а реално ги поемат.

Един такъв лидер сподели с мен, че едно от най-въздействащите му преживявания е емоционално да устоиш на хора, които ти казват, че новата ти идея е наивна, луда или тъпа.

Интересното е, че хората, които ще те последват, не са от личната ти мрежа познати. Често това са хора, мислещи различно, и поради това искат да се присъединят към теб за смелия скок. Да, става дума за скок, а не за крачка напред.

Именно отговорите на тези три въпроса, а не традиционните програми за оценка на лидерски умения, ще определят ефективността ви в ХХI век.

Така че как се става голям лидер през ХХI век? Срещала съм мнозина такива. Мъже и жени, подготвящи се не за удобната предвидимост от вчерашния ден, а за реалностите на днешния и неизвестните възможности на утрешния.