Не ми е добре. В събота вечерта ми извадиха нож на площад "Гарибалди". Прибирах се от концерт и за зла участ ми бяха свършили цигарите. Видях две момчета, едното от които пушеше. Приближих се до тях и попитах момчето дали би ми дал една цигара. Той извади кутията и каза, че няма нужда да се притеснявам. В следващия момент другото момче извади нож и го насочи към корема ми. Попита ме дали искам да умра. Аз му отговорих, че искам цигара.

Попита ме още няколко пъти дали искам да умра. Аз му обясних, че не искам. Момчето с цигарите помоли оня с ножа да го прибере. И си тръгнах. Стана ми смешно. Може би някакъв защитен механизъм в мене се обади. Но се смях с глас. Продължих надолу към площад "Славейков". И видях, че момчето с ножа ме догонва с още две непознати яки момчета.

В тоя момент говорих с един мой приятел и смеейки се му обясних, че са ми извадили нож. Казах му да не се притеснява. Казах му още, че момчетата изглеждат спокойни. Затворих телефона и попитах оня с ножа какво иска от мене. Той пак ме попита дали искам да умра. Аз пак му отговорих, че само съм искал цигара. Той ми изкрещя да взимам цигарата, която ми подава и да се омитам. Аз му благодарих и му показах, че вече пуша цигара. Той пак ми каза да взема цигарата и да се омитам. Аз я взех и си тръгнах.

Прибрах се у дома все още смеейки се. На другата сутрин ми беше малко по-неприятно от случилото се миналата вечер. Съжалих, че не съм се сетил за култовата реплика "Ти на баща си гумен нож ли ще вадиш, бе?!". Мислих се как е възможно някакъв пикльо на 17 години да ми вади нож в събота вечер в центъра на София. Чудех се дали наистина можеше да ме наръга. Предполагам, че никога не знаеш.

Направих едно основно почистване у нас и отидох да гласувам. Пробвах и електронното гласуване. Не беше лошо.

След това се качих в тролея и тръгнах към една приятелка. Тролеят набра висока скорост и блъсна един гълъб в полета му. Зачудих се някакъв знак ли е това, че и тоя път след изборите гълъбът на разбирателството и мира пак ще бъде премазан от новия високоскоростен тролей.

Днес времето е отвратително. Вънка е мрачно, студено. Резултатите от гласуването са налице. ГЕРБ отново отмъкнаха страшно много гласове. И сега се чудя дали всички мои приятели, които се зарекоха да напуснат България завинаги ако тая партия пак се върне на власт, дали наистина ще си тръгнат. Ще е тъжно ако го направят.

Едвам си подадох носа на улицата. Отидох да си взема кафе. И видях една много дребна и слаба възрастна жена да плаща преди мене. Беше много притеснена и с треперещи ръце извади жълтите стотинки, с които си плати. Извини се на продавачката. Продавачката преброи 25 стотинки и даде чашата с кафето на госпожата. Тя пак с треперещи ръце я пое и сякаш много се срамуваше тая жена, сякаш тая жена и всички ние като че сме се научили и сме повярвали, че не заслужаваме нищо по-добро от кафе в пластмасова чаша за 25 стотинки. И че трябва да свикнем с мизерията, в която живеем. И непрестанно да се извиняваме на света около нас, че сме толкова мизерни .

Може би трябва да свикнем и с това някакви незавършили гимназията младежи да ни вадят ножове в центъра на столицата и да преглъщаме тая обида и да преглъщаме тая заплаха и нищо да не правим.

Може би трябва да се надяваме, че след всичките протести, надигнатият глас на недоволство на народа и ужасната мизерия, в която нашите сънародници продължават да съществуват и ние заедно с тях, народните представители този път ще са по-добри. Може би трябва да вярваме, че тоя път народните представители няма да продължат да ни ограбват и да затриват бъдещето ни.

Може би. За жалост въобще не съм сигурен в тая история. А днес и времето е толкова мрачно, че ми е страшно трудно да се усмихвам.