Преди години доста се притесних, защото всяка нощ сънувах един и същ кошмар, макар с различни участници. В понеделник през нощта си бъбря с царя. Във вторник – с Надежда Михайлова (преди да стане Нейнски). В сряда пия уиски с Доган. В четвъртък любезнича със Софиянски. В петък ми писна, избягах на село, джапнах с комшиите и ми мина, милостив е Аллах.

В последните седмици ме преследва нов кошмар. Ако разпадът на СДС разчисти терена за появата на Бойко Борисов,

Че БСП върви към погром – това е ясно от месеци за всеки, който може да мисли политически, а не си проверява знанията по аритметика, пресмятайки проценти, вадейки "твърди ядра" от "периферии" и подобни измишльотини. Позволих си няколко пъти публично да предупредя, че БСП отива към равенство с ДПС и че дори да остане отпред с 30-ина хиляди гласа (каквото е положението в момента) – това е сериозен трус за цялата политическа система, който изисква сериозни реакции, премисляния и дори катарзиси по домовете.

Очевидно е, че намирайки се на онзи етап на разпад, на който се намираше СДС някъде през 2003 година, БСП днес реагира по подобен начин. Тоест никак. По-окомуш момчетата се оглеждат наоколо, за да видят къде другаде в политиката могат да акостират. Както навремето "необяснимо забогателите" висши седесари, заради които СДС загуби мача срещу царя, не след дълго цъфнаха в редиците на НДСВ и ДПС, а по-късно – и в ГЕРБ. А редовите социалисти са просто вцепенени като зайци, попаднали в светлината на автомобилни фарове.

Приликите с онова СДС са дори на ниво (не)мислене. Тогава, вцепенен от отлива на гласове, СДС доста бързо се затвори в едно само послание: "Да мразим комунистите!" (впоследствие съкратено до "Да мразим!"). Всички политики за превръщането на България в западна страна – онова, за което СДС се бореше и за което получаваше подкрепа – бяха отместени на заден план. Разумът напусна синята партия и на негово място дойдоха най-мрачните емоции, надигнали се от дълбините на историческото подсъзнание.

По време на кампанията за тези избори нещо такова се случи и при БСП. Опитвах се да чуя нейните послания, очаквайки разгръщането на някакви преди това заявявани леви политики – индустриализация, заетост, икономическа политика, насочена към растеж, справедливост и пр. Нищо подобно не чух до последната седмица, когато изплува някакъв клип по темата "бедност", илюстрирана с чичо, притежаващ два хладилника и две готварски печки. Единственото послание, което чувах в разгара на кампанията, беше:

Както в случая със СДС отпреди десетилетие, днес разумът (т.е. политиките и политиката) видимо е напуснал БСП. И на негово място се е настанило някакво колективно подсъзнание, изплувало от дълбините на историята. Ако това безразумно поведение продължи, краят е много близо.

Защо, ще питате, да се тревожим по повод БСП? Не е ли най-важното – питайте всяка "синя каска", понастоящем играеща адютант на Бойко Борисов – че най-сетне комунистите са изхвърлени на бунището на историята? Не трябва ли да се радваме, че Врагът е смъртно ранен?

Да си припомним някои аксиоми.

Демократичните общества (т.е. онези, които приемат, че хората са равни помежду си в качеството на граждани, а не са племе на някой вожд) са така устроени, че постоянно спорят. И се делят по някакви признаци. Цивилизованият признак на делене, както наскоро напомни Валери Найденов, е "ляво-дясно". Защото това делене е по повод бъдещето на обществото като цяло – т.е. дали за всички ще е по-добре да има десни политики (ниски данъци) или с леви (подпомагане на слабите)? Ако не се делим на леви и десни, ще се делим по някакви други, архаични и опасни теми – като например на християни и мюсюлмани.

Никой не бива да подценява предпазните функции на левите и десните партии по отношение на всички граждани. Представете си го като екшън филм с елементи на хорър.

Класическите леви и десни партии формират крепостни стени – едната отляво, другата отдясно. Отвъд стените вият тайфуни, в които се вихрят популисти, диктатори, бандити, фундаменталисти, вампири, зомбита и всякакви хищници. Между стените, на завет, се намира тихо слънчево оазисче, в което хората могат да водят мирен и прилично благополучен живот. Ако стените паднат, тайфуните и хищниците нахлуват в оазиса, размятат мебелировката и разкъсват на парчета живота на хората. Управлението е заместено от сила, мирът – от тормоз и насилие, а благополучието – от бедност.

От 2001 година, когато у нас започна да се руши дясната защитна стена (СДС), през нея проникнаха и "Атака", и РЗС, и всякакви по-дребни вампири и зомбита. ДПС заякна неимоверно и заедно с ГЕРБ (самият той плод на десния разпад) роди "модела Пеевски".

Харесва ли ви да живеете в това?

Разбира се, могат да ни пазят от хищници само такива леви и десни партии, които са автентични, системни и осъзнават своята отговорност към цялото. Отдясно в момента имаме хибрид между остатъчни пазители на крепостната стена и нахлули през нея хищници. На РБ предстои да покаже дали може да възстанови стената до степен да дава необходимия завет и закрила.

Отляво започналият разпад на стената преди дни вкара отвън видимо несистемни и непредсказуеми – затова деструктивни и опасни – субекти като Патриотичния фронт, АБВ и "Цензурата".

Въпросът, разбира се, е – дали БСП е (беше?) такава лява партия, която да изпълнява горепосочените защитни функции? Беше ли станала поне предсказуема и системна?

В момента на своето преименуване от "комунистическа" в "социалистическа" през 1990 година БСП се сблъска с определена историческа ситуация. Диктатурите в Европа изглеждаха обречени, а демокрацията и капитализмът – неизбежно бъдеще. БСП имаше избора да се включи в това бъдеще, за да остане определящ фактор в политиката и властта. Алтернативата беше – да бъде пречка за максимално дълго време. Колкото – толкова.

и, следователно, да не се променя така, че да стане градивен фактор в бъдещата демократична система. Цялата тежест за преместването на България от съветско към западно състояние падна върху СДС, защото БСП абдикира от отговорността да носи своя дял от товара отляво.

През 1994 година БСП реши, че е измислила спасителен план – хем да не се променя, хем да е на власт. Планът беше детински: хората си искат социализма, следователно им го връщаме, следователно те отново започват да ни харесват и следователно отново ни държат на власт за много време напред.

Когато тази заблуда рухна, през 1997 година БСП най-сетне започна бързо да се променя. Подписа парламентарната декларация за национално помирение, в която фигурираше членство в ЕС и НАТО. През 2000 година гласува Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. С една дума – влезе в крак с времето и беше на ръба да стане полезна лява партия, подпомагаща цялото наравно с десните.

След което се случиха две много лоши неща. СДС се разпадна и веднага беше наследен от царския популизъм, насочен изрично против двуполюсната система – т.е. против онези крепостни стени, които пазеха обществото от тайфуни и хищници. В същото време ретросилите в БСП си дадоха сметка, че не са длъжни да влизат в крак с новото демократично-пазарно време. Защото на световния пазар на политически модели се беше появил съвършено нов продукт – путинизмът. Именно путинизмът вдъхна увереност у всички мераклии, че и в новите демократични условия има начин да продължи съветски тип олигархично управление.

Значителни групи в БСП решиха да прегърнат този нов модел. Към 2005-6 година в ръководството се оформи група, около Георги Първанов (тогава президент), която откровено се постави в услуга не само на "модела Путин", но и на самия Путин. Не друг, а Таня Дончева, тогава член на БСП, обвини Първанов в

Така се разбра, че в БСП се борят две тенденции – про-путинско и про-европейско (левият Валентин Вацев ги нарича, неправилно, "руска" и "американска"). Година-две по-късно, след като "путинистите" в БСП бяха станали ясни, Сергей Станишев реши да застане начело на про-европейците. И постави задачата на своята партия да се превърне в "европейска". Борбата между двете тенденции продължи, докато накрая основните фигури на про-путинския лагер напуснаха, формирайки АБВ.

Накъде гледа групата на Станишев в БСП стана ясно, когато дойде времето да се прави реален избор  - когато избухна украинската криза. Станишев като партиен лидер и Вигенин като външен министър заеха позицията на ЕС и застанаха срещу руската агресия в Украйна. Истина е, че и двамата формулираха позицията по възможно най-мекия начин – но я формулираха. С което си навлякоха гнева както на Кремъл, така и на изплувалото на повърхността "евразийско крило" на БСП, останало вътре в партията след напускането на основните путинисти.

Драмата е в това, че точно онази БСП, която заявяваше намеренията си да стане европейска (и следователно – полезна за България) лява партия направи

с което се лиши от всякакво обществено благоразположение. Наново опакована в категорията "червени боклуци" и "троянски кон на Путин", точно тази БСП, отново разкрачена между Москва и Брюксел и между Станишев и Първанов, завинаги се лиши от онези допълнителни 200 000 гласа, които получи през 2013 година, за да прекрати безобразията на ГЕРБ. И точно тя влезе в онзи колапс, при който единствените разпознаваеми предизборни послания опираха до 9 септември и братска Русия.

В момента, в който Станишев престана да ги рита, дърпа и бута, за да се осмислят като "европейска партия", БСП с видимо облекчение се върна назад, в дълбините на своята история. И загуби половината си електорат.

Резултатът е, че днес българското общество няма защитна стена отляво. И е много лесно да си представим, как на терена нахлува някакво ново, откровено пропутинско, антидемократично и хищно червено чудовище, което да се влее в глутницата на вече нахлулите през разпадналата се стена отдясно.

Общественият интерес изисква в и около БСП да направят избор: дали отсега да започнат да участват в конструкцията на новото чудовище, така щото сетне да реализират лични печалби; или да решат да са отговорни към общото и да рестартират пропадналия проект "европейска лява партия". Отдясно, с всичките си грешки, Реформаторският блок прави второто. Опитва се да възстанови дясната защитна стена. Време е нормалните хора в БСП да си дадат сметка, че не е въпросът да си спасяват личните интереси, а – да обслужат обществения интерес, който е: да имаме автентична лява партия.

Засега само обичайният смутител на реда Кадиев намира сили да пише: "нямаме друга съдба, освен да променим БСП". На десните отне десетилетие, за да започнат да правят това на тяхна територия. Отговорно би било БСП да не чака толкова дълго.

Защото от кошмара "червен ГЕРБ" никой няма да може да се спаси, като избяга на село и джапне с комшиите.