Майка опитва да даде шанс на детето си за (малко) по-нормален живот от този, който му е бил отреден. Цената на лечението, а и на избора й да се грижи за детето си, е на самия праг на непосилното. 

Фондът за лечение на деца помага на стотици болни мъници всяка година и работи като швейцарски часовник (когато няма рокади в ръководството), но е срещу принципите му да рискува с експериментални скъпи лечения, дори ако те са единственият шанс за някои от най-тежките случаи. 

Депутатите в 43-ото Народно събрание получават заплата за месец, в който вниманието им е заето с междупартийни и междукоалиционни дрязги и медийни изяви, но не и с работата, за която са избрани. Междувременно си купуват нови автомобили за малко над 700 хиляди лева. 

Млада жена поставя на изпитание морала на депутатите с предизвикателството да се откажат от заплатите, които според нея не са заслужили, и с тях да помогнат на майката да помогне на детето си. Дори само две трети от общата сума, преведена по сметките на народните представители за месеца, ще са достатъчни. 

На третия ден, петдесет депутати са подкрепили призива и са се отказали от заплатите си. Незабавно са заподозрени в популизъм (не без основание). Останалите 190, закономерно са сметнати за безсърдечни. 

Медиите поставят под въпрос кампанията и методите за набиране на средства за каузата на болното дете на принципа "Ако един притисне депутатите така, и други ще започнат" (отново не без основание). Към момента в същата платформа, където се набират средства за болното дете, има около 40 други човека, които разчитат на дарения, за да се излекуват/подобрят/спасят.

Заедно с това упорито се пита "Къде е държавата?". Не без основание. 

Държавата е в дъното на коридора. Майката дори не я е потърсила за помощ, защото отговорът е написан ясно още на входа и той е "не". Справка - поредицата откази за сходни случаи, записани в регистъра на Фонда за лечение на деца. 

Държавата е България. Място, където майки като Добромира Полименова изнемогват в старанието си да се грижат за тежко болни деца с минимална помощ от въпросната държава (впрочем детето й е увредено след раждането, защото е оставен за дълго без кислород). Място, където млади хора като Бетина Терзиева опитват да изобличат несправедливостта, но едновременно с това изваждат на показ разединението на обществото. Място, където няма доверие към иновациите, дори когато става въпрос за живота на дете.