Заключението е на председателя на ДАНС Владимир Писанчев на пресконференция на 26 ноември, докато обяснява мащабността на провела се ден по-рано акция, в която са участвали 40 прокурори и следователи, над 70 агенти на ДАНС, маскирани служители на специализирания отряд за борба с тероризма и около 300 служители на МВР.

Няколко са фактите, които будят притеснение след тази акция. Единият е твърдението на Писанчев, че операцията трябва да се приеме "като генерална превенция". Друг е публичността на акцията. Освен при неотложност или при наличието на сигурна оперативна информация този тип операции би трябвало да се извършват безшумно и далеч от полезрението на обществото, за да се избегне напрежение и страх у хората. Проследявайки обаче разпространените в интернет видеоматериали, виждаме бронирани коли, маскирани жандармеристи с оръжия, уплашени деца от близкото училище, гневни мъже и жени, неразбиращи случващото се.

Да предположим, че не това е била целта на ДАНС, а по-скоро официално обявената от самите тях: "недопускане развитието на процеси на радикализация на отделни лица на територията на България". Подобно на превенцията радикализацията е също комплексно понятие, а двете често биват използвани заедно.

Не много. С тези си непремерени и непропорционални действия (над 300 въоръжени!) ДАНС не само че се оказва много далеч от противодействието на радикализацията, но рискува да се превърне и в част от причините за нея.

В ромския квартал "Изток" през последните години са се извършвали няколко операции. Не е известно досега обаче Ахмед Муса или някой друг от квартала да е оказвал съпротива. Събраните този път доказателства са най-вече салафистка литература и интернет филмчета, илюстриращи интерес към идеологията на "Ислямска държава".

Прекалената показност и мащабност се оказват непропорционални за целите на операцията, от една страна. От друга страна, идва обяснението на Владимир Писанчев, че ДАНС не може да се справи сама и че са нужни структурни и институционални промени на национално ниво, както и променено законодателство, за да се противодейства на тероризма и радикалния ислям.

В същото изказване Писанчев допълва, че "цялата държава трябва да направи анализ на ситуацията и стратегия за това какво правим между две кризисни точки, защото България започва да заема доста стратегическо място в Черноморския басейн". На теория Писанчев е абсолютно прав.

През април 2014 беше обявено създаването на нов антитерористичен център в ДАНС, който да координира взаимодействието между отговорните институции, да обобщава и анализира цялата текуща информация за рисковете пред националната ни сигурност. Именно въз основа на такива анализи би трябвало да се формират политика и стратегия за противодействие на тероризма и радикализацията. Така поне се случва в страни като Холандия, Германия, Белгия, Франция и Великобритания. Оповестено бе също, че през месец май български екип от специалисти от ДАНС ще бъде изпратен в САЩ на обучение.

Или причината отново ще бъде търсена в смяната на правителството, приоритетите му и пр. Но директорът на ДАНС е същият, поел ангажимента и - да предположим - осъзнал необходимостта от създаването на такъв антитерористичен аналитичен център.

Не е ясно дали такъв център вече съществува, но не функционира пълноценно, защото набира тепърва скорост и е лишен от подкрепата на другите институции, или такъв център въобще не съществува въпреки официалното му обявяване и изпратените на обучение специалисти. И в двата случая резонно напира въпросът:

Начинът, по който заплахата от ислямски тероризъм в последно време се развива в глобален мащаб, показва, че би било погрешно борбата с тероризма да се изолира от други проблемни области. Не случайно в Холандия, Белгия, Германия и Великобритания водещ е т.нар. широк подход - съвкупност от мерки: политически, социални, административни, разузнавателни и наказателни средства и инвестиции в превенция. Изключително важно е да се отбележи обаче, че акцентът пада именно върху нея. И тук не става въпрос за превенция чрез жандармерия.

Това от своя страна предполага отговорност към материята, познаване на идеологията на радикалния ислям и радикализиращи се общности в страната (и чужбина), информация за масовата миграция и факторите, които влияят радикализиращо на "новите малцинства" (сирийци, иракчани и други бежанци), разбирането на процесите и търсенето на корените на екстремизма, както и (ре-)интеграцията на ромите в българското общество. Именно тяхната общност се оказва важен фактор в последните операции, както в Пазарджик, така и в другите градове. И седемте задържани – включително и Ахмед Муса – са от ромски произход. Учудващо или не – това звучи логично.

И не поради етнически опасното и обществено-несправедливо клише, че "ромите са ни виновни за всичко", а поради логически закономерното социално явление, а именно: изолирани от обществото, бедни, често неграмотни, по презумпция често определяни като "хора втора ръка", единственото, което им остава е да се капсулират още повече и – вместо да бъдат въвлечени в обществения живот – да се обърнат навътре. В такива ситуации, такава общност се оказва много по-лесна за рекрутиране към идеите на радикалния ислям, особено ако имамът в съседната джамия е красноречив и завладяващ в проповедите си. Много по-трудно може да се радикализира един традиционен мюсюлманин отколкото да се въвлече новоприел исляма в неговата салафистка интерпретация. А опитите за неглижиране на тези процеси или за решаването им чрез жандармерия са както опасни, така и краткосрочни.

която е насочена към обединяването, а не разпокъсването на обществото. Това също е превенция. Възможно е - с подобно изостряне на междуетническите отношения да бъде злоупотребено от крайната десница, от една страна, и радикални организации на етно-религиозен характер, от друга. Коя инстанция в България се ангажира с прогнозиране, анализиране и превенция на процесите, застрашаващи единството на обществото? Това със сигурност не е в полето на ДАНС, но има ли въобще осъзната необходимост от един по-широк подход за противодействие на тероризма, включващ и тази проблематика? Не може единствено с (правни) рестрикции и генерални превенции, разбирани като операция с над 300 въоръжени служители...

Мерките трябва да са на социализация и дерадикализация, както и предлагането на т.нар. "анти-пропаганден метод" (counter narrative method). "Анти-пропагандния метод" или "контра-разказът" е вече десет години успешно заложен и ползван в антитерористичната стратегия на Холандия и Великобритания и се характеризира с това, че съдържанието е съобразено с вида разказ, на който се опитва да се противопостави, предлагайки морални, религиозни, социални или политически контра-аргументи. Така - съдържателно и конструктивно - се противодейства на фалшивия героизъм и примамки на радикалния ислям, без радикализиращите се индивиди или групи да се чувстват обвинени за изолацията и негативността си към иначе общоприетите демократични норми и правила.

Разбира се, този метод е приложим само за индивиди и групи, които са в процес на радикализация и е неефикасен за вече крайно радикализирали се такива. Именно затова е изключително важно тези процеси да бъдат наблюдавани и още в ранен стадий да бъдат повлияни. За да успее адекватно да противостои на процесите на радикализация, обаче, държавата трябва да разполага с необходимия инструментариум. Единствената позитивна страна на последната акция на ДАНС е именно осветяването на липсата на такъв. И е позитивна само, ако предположим, че ще бъде последвана от преосмисляне.

Стратегически отговор на правова дължава като България би бил първо промяна в Наказателния кодекс, създаване на Закон за тероризма и паралелно с това - дискусии и кампании. Неободима е ясна дефиниция какво е тероризъм, терористичен акт, радикален ислям, на криминализиране на участието в терористични групировки и на ясно определяне кое действие е противозаконно и кое – не. В съда трябва да има сериозни доказателства. Готовността за участие в радикален ислям не е правна категория, за разлика от страни като Холандия, Великобитания и Германия, където вече и това е регламентирано и наказуемо.

Липсата на ясни критерии за обвинения в случаите на "салафизъм" и хаотичното боравене с този термин – без да се доуточнява за какъв тип салафизъм става дума - води до усещането за полицейски произвол. В допълнение – въпреки, че салафистката идеология не се съвместява с принципите на демокрацията и на правовата държава, то една много малка част от салафистите биват причислени към радикалните ислямисти, проповядващи насилие и джихад. По тази причина, в няколко поредни доклада на Холандския национален център за противодействие на тероризма присъства и заключението, че – с изключение на няколко радикализирали се индивида – салафистите не формират като цяло заплаха за демократичния ред и националната сигурност на страната.

Именно с цел да се избегне генерализиране, или социално-религиозно нагнетявание, е важно да се определи кое тяхно действие е допустимо или забранено от закона и е заплаха за правовата държава.

Отговорно е и с оглед на по-дългосрочни действия да се определи кое подлежи на санкция, иначе се заражда съмнението, че живеем в полицейско своеволие и беззаконие, при което първо се действа, а после се мисли какво точно да е провинението.

Важно е още ДАНС или съответния център за противодействие на тероризма да използва т.нар. "пръстеновиден модел", при който се прави разлика между общността, симпатизанти, съмишленици и терористи.

Списъците на отделните държави могат да се различават от общия списък на ЕС и да съдържат организации, имащи отношение към страната. Това би трябвало да е информация с обществено достояние и да е обявена на страницата на ДАНС, а такъв списък на нея не може да бъде открит в момента.

Но, да допуснем, че това е един от последните елементи в редицата от антитерористичните мерки. Всички останали – от диалога до налагането на наказание – са обект на преоценка и изискват политическа и социална воля. Необходима е също ангажираност от повече инстанции, но за по-голяма ефективност – координация от една. Тази роля на координиращ фактор бе заета формално от ДАНС, но остава неясно дали само на думи. И тук не става дума за координация на жандармерия и бронирани коли.

За организациите и индивидите, които пресичат границата между радикализма и тероризма - безспорно - няма място за нюанси и България би трябвало да следва международно приетия репресивен и рестриктивен курс. Бидейки правова държава, обаче, България не може да продължи този курс без адекватен законодателен гръбнак. Другата възможност са протакващи се във времето мъчителни дела, липса на доказателства, неиздържани повдигнати обвинения и в резултат – принципа на бумеранга, при който идеята ще се върне в точката, от която е произлязла. Но още по-негативна и още по-радикална.

Наложително е

което да застане зад идеята за структурно и национално противодействие на радикализацията, идеологията на Ислямска държава и призивите за джихад. Това би имало положителен социално-политически ефект. Така мнозинството мюсюлмани ще се убедят, че техните официални институции остро и открито осъждат всякаква терористична идеология и пропаганда, от една страна, а от друга страна – немюсюлманите ще усетят, че не всички мюсюлмани са свързани с интерпретацията на исляма в посоката, избрана от фундаменталистите.

Наистина е време да си изработим по-адекватно разбиране за сложността на (анти)тероризма като проблематика и въз основата на информация и анализ да се работи върху стратегия за противодействие.

Изповядващите ислямския радикализъм и тези прекрачили прага на насилието и тероризма не са водени от желанието за бърз успех, те действат в светлината на вечността. Практиката сочи, че България като държавна политика действа в светлината на днешния ден. А това - в областта на антитероризма – могат да се окажат тъмните порти на остър социален проблем.

Проблем, зареден с мощен конфликтен потенциал, който със сигурност не може да бъде разрешен не с една, а с няколко генерални превенции на ДАНС и нейната жандармерия. Защото превенцията не се изразява в силови методи. Необходимо е преосмисляне.