- Държавата най-общо трябва да решава каква философия да следва – реформи или постоянни дефицити. Разбира се, винаги има и трети вариант – някакъв имитиращ продукт от типа "магистрали, спортни зали и южни дъги", да речем санирането на панелките. С такива ходове се печели политическо време, но се губи национално.

- Логиката ме кара да мисля, че ще е първото. Но ще има и ново поведение – вече го виждаме.

- Напълно.

- Ако някой иска да декапсулира хората, кото сега гласуват за ДПС, трябва да намери път към тези избиратели. Иначе колкото и да изолират ДПС, все тая. Пък и когато почнат да изолират ДПС, тя отговаря с радикализиране на реториката и почва да говори за майчин език, да се ръкува с Ердоган и т.н. ДПС има интерес да поседи малко извън видимата власт.

ДПС наистина държи да е политически стрелочник. Затова сега просто чака момента, в който отново ще заиграе основна роля. А Борисов се бои сред различните подкрепи за този кабинет да не се прояви ДПС. В такъв случай той вероятно би катапултирал от сегашната си роля.

- Това е парламент в парламента. Мини широка коалиция – има от всичко: десни, леви, турци, националисти. Може да бъде доста стабилно, защото винаги има желаещи да подкрепят, динамични коалиции, креативни варианти, независими или откровено зависими депутати на опашка за подкрепа.

Стабилността се благоприятства и от още нещо – в момента страната изглежда стъписана. Витае въпросът "Ако и тези се провалят, какво въобще следва". Има изтощение от политическата криза и протести. Сред политиците има страх от наказателен вот – те го видяха на последните избори. И публика, и управляващи, а и опозиция дори, усещат инстинктивно, че резки движеия не бива да се правят. Като че ли за пръв път от толкова време насам основното в хорските нагласи не е "да равизираме, да набием лошите, да се махат всички", а е "да се закрепим, да има стабилност".

А и границите на компромиса са разтегнати до краен предел. Всичко вече изглежда позволено в настоящата управленска формула. Отпаднаха морални скрупули. Това значи стабилност.

- Точно такава роля – на крепител. Затова и се държи по нов начин – по-внимателно; стреми се да говори последен за разлика от преди и т.н. Балансира, диспечер е. Може да играе тази роля поне до президентските избори, ако не и след това.

- Този въпрос в момента няма значение. Хора от блока имат места в изпълнителната власт и дали формално ще са блок не е толкова важно. В Реформаторския блок най-открояващата се сила се гласовете на хората от Демократи за силна България (ДСБ) и тази партия ще продължи да има собствени дългосрочни амбиции.

- Разбира се.

- Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Радан Кънев. Лютви Местан.

- Да, разбира се. Ще има всякакви протести. Не вярвам обаче да са толкова големи, защото, както споменах, всички се плашат от резки движения. Хората усещат, че България е на ръба. Разбира се, в подобна ситуация всякакви внезапни развития са възможни.

- Наистина ми е трудно да кажа нещо различно в сравнение с края на 2013 г. Тогава казвах, че годината е вододел: светнала е червената лампа, че или отлепяме, или това е началото на окончателно национално изтощаване. 2014 г. е абсолютно следствие от 2013 г. Така че ще се повторя. Логиката ме кара да съм песимист за бъдещето на страната ни. Но собствената ми надежда, съзнателна наивност, опитът ми като участник в различни каузи, ме задължава да съм оптимист. За Бога, братя, работете честно!