- Основната опасност за страната е собствената ни (лоша) подредба – неработещите институции, отсъстващото върховенство на закона, примитивното политиканство, обезсмислянето на всяко правило чрез превръщането му в "схема". От тук идва рушащото се доверие във властта и неспазването на регламентите в която и да било сфера – от плащането на здравни осигуровки, през движението по пътищата, до търговете и обществените поръчки.

Когато държавността и институциите са слаби, и малките проблеми могат да произведат огромен дестабилизиращ ефект. В тази ситуация надеждите са свързани с това, горчивият ни опит от прехода да ни е помогнал да проумеем, че благоденствието и сигурността зависят от доброто правосъдие, ефективната държава и морала, а не обратното. И да започнем да работим в тази посока.

- От всичко по малко, но тенденцията ще е към отсяване на зърното от плявата. От една страна, случващото се в банковата сфера, здравеопазването, правосъдието започна да провокира и ще продължи да предизвиква съпротива, ответни реакции, трусове. Същевременно вече се вижда, че принципът "всички са маскари", който беше основна опорна точка на олигархията за дискредитиране и отстраняване на читавите хора от страната, започва да дава фира. Не че не се полагат усилия за омаскаряване, само и само истинските маскари да останат неразличими но хората започват да правят ясна разлика - има достатъчно публични фигури с авторитет и уважение и други, с които малцина искат да бъдат свързвани.

Личната биография и моралът връщат значението си. И през 2015 ще го виждаме все по-ясно.

- Ще остане. И не само ще остане, а ще се пренася към нови сфери и системи – съдебна, банкова, енергетика, сигурност, медии и пр. Веднъж започнало осветляването на зависимости и разкъсването на връзки, търсенето на отговори ще бъде все по-настойчиво.

- ДПС ще продължи поне още известно време да бъде партия със стабилен електорален потенциал и не толкова стабилен елит. Властта на местните барони, която се оголи публично покрай скандалите с изключването на двама депутати от парламентарната групата на Движението и с избора на някои имами, ще нагнетява нови противоречия. Силата на ДПС е в създаването и овладяването на икономически зависимости. Разрастването на тези зависимости противопоставя обаче едни кръгове на други и това неизбежно ще руши вътрешната му устойчивост.

Ако държавата поне частично се върне в ромските гета, това също ще доведе до намаляване на влиянието му. Много е вероятно в условията на изолация от централната власт, която макар и частично не може да не се случи, ДПС да потърси други източници на легитимация.

- За разнородната управляваща коалицията име нямам, но опозицията много прилича на тигъра Мърдок от софийския зоопарк – дори когато зрелищно излезе на сцената и всички за нея говорят, успява да направи не повече от едно кръгче, след което поляга да си почине, а после упоена, екзактно се връща на мястото си. Това е и отговорът ми за стабилността на управлението – за момента няма по-успешна формула и няма кой да предизвика смяната му. Голяма част от стъпките, които правителството предприема, са разумни. На места професионалните гилдии и браншовите съюзи сами поемат инициативата, което също го улеснява. До натрупването на критична маса от промени всички се нуждаят от стабилност и ако по някаква причина не се саморазруши отвътре, кабинетът ще прескочи 2015г.

- Борисов е един от малкото български политици, у когото се забелязва много ясно развитие. Разбира се, това се дължи и на политическото му дълголетие, тъй като мнозина други нямат време дори да влязат в ролята си, а вече трябва да слизат от сцената. В момента той е едновременно арбитър на кастинга за разпределението на ролите в политическия спектакъл, режисьор, заставящ всички актьори да се съобразяват с него и леко отстранен критик. Ще действа така, докато не реши, или не бъде принуден да влезе отново в главната роля. Ако съдебните реформи бъдат съпроводени и с конституционни, може да наложи и нова игра.

- В България има и нужда, и ниша за политическа сила с ценностите и очакванията към Реформаторския блок. Дали точно в настоящия си вид ще "пребъде", съм по-скоро скептична, но докато участва в правителството, независимо от всички вътрешни противоречия, ще запази сегашния си формат. Излизането му от властта обаче, с края на мандата на правителството, а много вероятно – още при участието му в изборите догодина – ще доведе до преструктурирането му.

- Под наименованието "националистически формации" битуват разнообразни течения, екзотични екземпляри, конюнктурни формирования и откровени защитници на велико руски интереси. Както в момента, така и в бъдеще, сред тях ще има междуособици, съперничества, скандали. Ако говорим за доминираща интрига, това ще бъде участието в местните и особено – в президентските избори, тъй като точно в тези избори ще се пробват лица и лидери, които да захранят един бъдещ политически цикъл.

- Такива, които макар и по различен начин, могат да се намесят активно в политическата карта на България – Бойко Борисов, Радан Кънев, Йорданка Фандъкова, Ивайло Калфин, Валери Симеонов. Време е и ново поколение политици да излезе на сцената. Не мога още да посоча конкретно име, но смятам, че заявки ще бъдат дадени и ще ги следим с интерес.

- В България, както и по света, протестите и протестните движения са вече неизменна част от политиката. Ако обаче допреди десетина години те бяха основно синдикално-отраслеви, занапред все повече ще бъдат вертикални. Ще се оформят около определени каузи и ценности и ще заставят политиците да развиват нова чувствителност към собствената си роля. Няма съмнение, например, че Слави Бинев беше оттеглен така бързо от председателското място на Комисията по култура, заради предупредителния кънтеж от ехото "Пеевски".

Общественото мнение вече не е онова, което беше. Не е възможно да бъде изманипулирано с няколко опорни точки от ерата "Орешарски", трябва добре да се следи неговата динамика. Дали да се отстъпи, да се преговаря, или да се отстоява ще е труден и всеки път различен избор, който ще очертава пътя на новото лидерство.

- Оптимист съм. След като една малка компания като нашата, работеща в силно променлива и често враждебна среда, може да се развива благодарение на професионализма и самовзискателността на прекрасен екип от млади изследователи и десетки анкетьори в страната, нямам причина да мисля, че в България няма и много други подобни хора, бизнеси, начинания - от учителя по физика Теодосий Теодосиев до софтуерната компания Телерик. Всяка среда започва да отсява читавите си представители и все повече хора започват да се съобразяват с тяхното поведение, постижения и сила.