Великобритания е изправена пред два важни въпроса – един, отнасящ се до външната политика на страната: "Ще напусне ли Великобритания ЕС?", и втори, засягащ вътрешната: "Как ще се справи Великобритания с растящите искания за самоуправление, след като шотландският референдум показа мащаба на проблема?".

Ако британците бяха германци, щяха да разрешат и двата проблема, позовавайки се на конкретни и логични конституционни постановления, и да начертаят ясен план за действие за бъдещето. Ситуацията в Лондон обаче е такава, че всичко зависи от това какво ще реши новият парламент след изборите на 7 май тази година, коментира Тимъти Гартън Аш от страниците на лондонския в."Гардиън".

Резултатът от предстоящите избори е по-непредсказуем отвсякога. За първи път мажоритарната избирателна система на Острова няма да бъде сериозна пречка за включване на по-малки партии във властта: Либералните демократи, Партията на независимостта на Найджъл Фараж, Зелените, уелските националисти и северноирландските партии… Простият въпрос, улеснявал британците на избори десетилетия наред: "Следващото правителство либерално или консервативно ще бъде?", вече не е валиден.

Все повече анализатори на британската политика очакват във Великобритания да бъде избрано правителство от континентален европейски тип – коалиционно управление или правителство на малцинството. Някои дори спекулират относно възможността в Уестминстър да бъде създадено т.нар. национално правителство, което да е съставено от най-големите партии – практиката "широка коалиция", добре позната в Германия.

Най-важната тема за британските избиратели на тези избори обаче далеч няма да бъде конституционната уредба на страната. Приоритетите са икономиката, работните места, имиграцията и здравеопазването.

Консерваторите на Дейвид Камерън са подготвени с по-ясен отговор на очакванията на избирателите, отколкото лейбъристите на Ед Милибанд. Отговорът именно е референдумът относно членството на Великобритания в ЕС през 2017.

Ако трябва да се търси не просто предизборна реклама, а сериозни политически заявки обаче, Камерън трябва да помисли как да се реформира местната власт във Великобритания и как да реформира Камарата на лордовете например.

Някои политически анализатори предложиха в името на целостта на Обединеното кралство Камарата на общините да се реформира в парламент на страната, а вместо Камарата на лордовете да се избере втора камара, представителна за цяла Великобритания.

 

Британският гласоподавател би потърсил по-добри идеи за сериозните теми за Великобритания и в предизборната платформа на лейбъристите, но надали ще ги открие и там. На въпроса относно ЕС лейбъристите предлагат Великобритания да остане в Общността, да работи по вътрешната си реформа и да не провежда референдум за или против членството, докато не се наложи да гласува за следващите сериозни промени в съюза. Относно териториалната цялост на Великобритания Милибанд заявява, че ще търси конституционно съгласие и ще разглежда внимателно сложните проблеми пред страната.

И двете предложения са разумни, но те не отговарят адекватно на острото недоволство на разочарования английски гласоподавател.

Преди години Гордън Браун, бивш премиер на Острова от Лейбъристката партия, се опита да дефинира какво всъщност е Великобритания. След това обаче тези философски занимания бяха оставени на германците. "Какво е да си германец е въпрос, който германците никога не спират да си задават", пише Ницше. Ситуацията обаче се промени – докато германците са заети да печелят футболни първенства, въпросът за националната идентичност е останал на заден план. В същото време във Великобритания не спират да си задават въпроса: "Какво всъщност означава да си британец?". Докато лейбъристите не съумеят да дадат един по-ясен отговор на този въпрос, консерваторите на Камерън ще продължат да печелят гласове, спекулирайки върху него по един "много английски начин".