КФН като медиен надзорник
"Дневник" публикува текста на юриста и специалист по медийно право проф. Нели Огнянова от блога й като част от мненията около наложената от Комисията за финансов надзор рекордна глоба над "Икономедиа".
В последните години натиск върху медиите за критични публикации се осъществява или поне се правят опити да се осъществи през други закони, по начало предвидени с други цели: Закон за защита на конкуренцията ("Нова българска медийна група срещу "Икономедиа"), Закон за кредитните институции ("Биволъ"), Закон за Комисията за финансов надзор ("Капитал", "Биволъ", "Медиапул"). От прессъобщение на КФН става ясно, че има още издадени наказателни постановления.
Как Комисията за финансов надзор действа като медиен надзорник:
1.
Преди месец стана ясно, че КФН настоява Капитал да разкрие тайната на източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи правдоподобно, но ВАС описва фактите така:
"Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във "Фейсбук" е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси:
- Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: "За банката ще си говорим, като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие."
- Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
- Да посочи източника на информацията, която е публикувала.
Искането на информация е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането. Мотиви:
"Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства, необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […]. Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица."
Да се иска разкриване на тайната на източниците за този коментар изглежда абсурдно:
- Защото е коментар, а не твърдение за факт.
- Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: "първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо".
- Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е. Особено в светлината на факта, че е обект на публикации в Капитал, които правят връзка между дейността на Стоян Мавродиев в областта на офшорните дружества и Брендо.
- И без това да е последната причина: защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK съдът казва: Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че [в конкретния случай] това е необходимо в едно демократично общество.
Такъв, изглежда, да е и горният случай.
2.
Месец по-късно наказателните постановления на КФН са факт – като санкциите за Икономедия са по-тежки например от глобата, наложена на KPMG, за занижен контрол и значителни пропуски по казуса КТБ.
За публикацията Паниката е по-голяма от проблема, в която се засягат дружества, свързвани с Делян Пеевски, се определя санкция 100 хил. лв. Твърди се в частност, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са свързани с Пеевски. Впрочем според прокуратурата няма разминавания между факти и регистри – и сигналите за обратното прокуратурата намира за изолирани и неподкрепени. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.
За да обоснове санкцията, КФН прави анализ за съответствие на публикацията с Етичния кодекс на българските медии, след което интерпретира разпоредбата за свободата на изразяване в ЕКПЧ. Решава, че винаги за КФН се допуска разкриване на тайна на източниците – и налага отделна глоба по този въпрос.
Проблемите с небанката КТБ не са причинени от медиите – но публикациите за КТБ също бяха оспорвани докрай. Сега всички се позовават на тях. И се говори за отговорност на институциите, които били бездействали – но преди това се говореше само за отговорността на медиите, които сигнализираха за проблема.
Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.