Конфронтацията между Запада и Русия през отминалата година разкри уязвимостта на държавите от бившия Източен блок, присъединили се към ЕС и НАТО през последното десетилетие, пише преподавателят в London School of Economics и специалист по балканска политика Димитър Бечев в свой анализ за Еuobserver. Сред тях е и България, която за разлика от балтийските държави и Полша, които заеха ясни антируски позиции опитва да балансира и да поддържа добри отношения и с двете страни.

По тази причина посещенията на държавния секретар на САЩ Джон Кери и британския външен министър Филип Хамънд поставиха София във вниманието на чуждестранните медии. Според него от първостепенно значение днес са усилията на правителството на Бойко Борисов да засили връзките си със Запада, както и историческите политически отношения на страната.

България е в пълна зависимост от вноса на руски енергоизточници, а в страната има много хора, които "фантазират за отминалите дни" и по тази причина подкрепят президента Путин.

твърди Бечев.

Според него важният днес въпрос е дали българското правителство ще успее да използва връзките си със Запада за да намали зависимостта си то Русия. Обещанията на Кери, че САЩ ще помогне на София да диверсифицира доставките си на газ са от особена важност в този процес. "Засега обаче не е ясно дали САЩ ще ги изпълни и дали ще инвестира в свързването на българската газопреносна с тази на южните й съседи", пише Бечев.

Изграждането на интерконектор с Гърция, който може да донесе газ от Азербайджан на българския пазар все още не започнало, а с Турция текат преговори за друг такъв. Във всички случаи обаче те ще се строят с пари от бюджета на ЕС и местно съфинансиране – американски фирми не са проявили интерес към строенето им.

Бечев посочва, че моментът е подходящ за българските власти да привлекат интереса на фирми към такъв проект и напомня делото, водено от "Росатом" срещу България заради изоставянето на проекта "Белене".

Според анализатора България сама си причинява редица проблеми заради невъзможността си да реформира енергийния сектор, известен с връзкарството си, липсата на прозрачност и огромната корупция.

на инфраструктурата и цялостното управление на сектора, като същевременно насочват малкото останали ресурси в големи проекти със съмнителна икономическа стойност, например "Белене" и българската отсечка на "Южен поток", пише той.

Според Бечев дори по-важно от сближаването с Вашингтон и Брюксел е прекъсването на връзките на правителството с българската олигархия, а "опитът сочи, че подбутването отвън е необходимо, но не и достатъчно условие."

Анализаторът посочва, че България днес изостава зад останалата част от ЕС по качество на управлението и върховенство на закона, а за това вина носят както икономическите проблеми в цяла Европа, така и самата българска държава.

Съдебната система не е преминала необходимата реформа, борбата с корупцията също не води до особен успех, и докато сближаването със Запада и привличането на инвестиции е важно, реформирането на институциите и структурите трябва да е приоритет.

Бечев твърди, че правителството трябва да се стреми към "светая светих на европейската интеграция", и обявеното като цел влизане в ERM-2 - "чакалнята на еврозоната" - е от особена важност за това, тъй като

в ключовите сектори.

Влизането в ERM-2 ще даде и знак на инвеститорите, че правителството наистина възнамерява да приеме еврото, което от своя страна ще донесе както икономически ползи, така и ще повиши сигурността на страната.