Имало едно време две племена, които живеели далеч едно от друго, а между тях била Голямата вода. Напълно случайно, в един и същи ден, умни хора от двете племена измислили колелото, докато се опитвали да замъкнат куп изсечени дърва до селата си. Исторически момент!

Разумните, които живеели западно от Голямата вода, винаги обсъждали значимите събития и вземали консенсусни решения за бъдещето си. Те били много умни, мислили дългосрочно и винаги разпределяли благата между всички членове на племето. Ползите от идеята били очевидни – можели да пренасят по-лесно товари на големи разстояния.

Изобретателят бил въодушевен и искал веднага да започне да прави нови колела. Но Разумните затова били наричани така, защото винаги вземали предвид и рисковете, свързани с всичко ново. И така, насядали вечерта около лагерния огън и започнали дискусия за рисковете:

- Колелото е опасно! Когато се спускахме по надолнището, набрахме скорост и за малко да смачкаме Сивия мишок…

- За направата на колелата ще ни трябват твърде много дърва! Ще си изхабим ресурса за огрев и няма да можем да се топлим…

- Само Изобретателят знае как се правят колелата! Ще има монопол и ще иска твърде много за всяко колело. Ще стане твърде богат…

- За сглобяването на колелото трябва метал! А той е малко и трябва да го използваме разумно и само за най-важните приложения – върхове на стрели, копия, брадви…

Дошъл ред и на вожда Дъртият бухал, най-Мъдрият измежду Разумните, който бил толкова проницателен, че предвиждал бъдещето седем поколения напред:

- Започнем ли да правим колела ще можем да пренасяме повече дърва с по-малко хора. Треснатият бобър сам ще докарва 3 кубика дърва, а Проскубаният вълк ще остане без работа. Това е социален проблем. Може да иде в дупката и да вади руда. Така ще правим повече копия и стрели. Ще можем да убиваме повече бизони.

Ако убиваме повече бизони, след седем поколения те ще измрат. Какво ще ядем? Освен това ще сме свършили доказаните запаси на метал в дупката. Как ще правим повече оръжия? Ще се върнем в каменната ера!

Колелото ще ни помогне да пътуваме по-бързо. Затова обаче ще трябват широки и утъпкани пътеки. Проскубаният вълк  може да прави пътеки. Но ако има пътека до реката, Тъпата патка и Крякащата гъска ще носят по-бързо вода и едната ще остане без работа.

Може да отиде да вади сол от дупката. Обаче след седем поколения доказаните запаси на сол ще свършат. Ще останем без сол и правнуците ни ще умрат от калиево-натриев дисбаланс! Освен това ще утъпчем толкова пътеки, че ще унищожим обработваемата земя и няма да можем да произвеждаме достатъчно храна. Чака ни еко-катастрофа! Колелото трябва да бъде забравено и никога никой да не смее да го създава отново. Казах, хау!

Така и направили. Ударили по една лула,

за да не може никой повече да научи за него.

Свободните, които живеели източно от Голямата вода, били айляк – доста неорганизирани и нямали навика да обмислят твърде дълго. По-скоро разчитали на Невидимата ръка – мистична вяра, че ако всеки си гледа интереса без пряко да вреди на другите в края на краищата нещата ще се оправят добре за всички. Те също видели ползите от изобретението.

Повечето не обърнали особено внимание, но двама-трима най-Луди измежду Свободните, без да мислят за евентуалните рискове, бързо се заели да правят нови колела. След година вече всеки в племето имал прототип на двуколка. Е, няколко човека загинали, докато се сетят да ги оборудват със спирачки…

След няколко години металът в дупката им се изчерпал, но те започнали да разменят готовите колела за руда от съседите. Направили пътища и можели да пренасят храна там, където имало глад. Свободните се намножили и дивите животни намалели, но най-Лудите, нали били и мързеливи, измислили начин да ги отглеждат в селата, така че да няма нужда всеки път да ловуват…

Минали хиляди години… Свободните акостирали с корабите си на брега на Разумните. Гледат, някакви полуголи диваци гонят бизони и се чудят как да завлекат плячката до селото си без да познават колелото. Пуснали Поразяващата ръка, Огнената вода и Дребната шарка и набързо завзели новите земи. Някои обаче се заели да изучават Разумните и пренесли обратно в родината си мъдростта им.

Минали още години… В родните земи на Свободните се водили войни, защото сред тях имало много Разумни, които искали да властват, а Лудите не можели да търпят ограничения. Поради това последните се отправяли оттатък Голямата вода, за да търсят свободата.

Така постепенно голяма част от Свободните се установили в западните земи, а в родината им останал твърде много разумен генофонд. Мъдростта на източните Разумни станала толкова голяма, че те успели да създадат гигантска планово управлявана империя със сателитни васални държави, в която всички трябвало да бъдат равни и затова избивали или поне хвърляли в концлагер всеки Свободен, който не успял да избяга навреме.

– каруца с четири колела, която се движела благодарение на енергията от изгарянето на течност, която вадели от земята. Разбира се, прототипът й, както и технологията за добив на горящата течност, били откраднати от Свободните – неслучайно я наричали още Опел Фиатович. Империята за малко за завземе цялата прародина на Свободните.

Добре, че била Поразяващата ръка на Свободните оттатък Голямата вода, че да я опази. С годините Империята клекнала, тъй като в отсъствието на Свободни Луди, никой не измислял нищо ново и накрая трябвало да моли Свободните за храна и машини.

Изглеждало, че историята върви към своя естествен край… Обаче колкото повече излишъци създавали Свободните, толкова повече се увеличавали както разумът, така и мързелът сред тях. И така в западните земи на прародината на Свободните се създал Съюз на Разума, управляван от Комисия на Мъдростта. В Съюза започнали все повече да вземат от създаденото от Лудите, за да раздават на всички останали, така че да се изравнява неравенството.

В резултат

която бързо пораснала толкова много, че станала структуро-определящ електорат. Разумните бързо осъзнали, че за да бъдат на власт трябва да правят всичко за задоволяване на Мърдите, така че измислили концепцията за Безусловен Базов Доход. За живота на хората вече нямало особено значение дали създават, така че всички имали стимул да си остават Мърди.

Освен това, вдъхновена от красивата легенда за древните Разумни, Комисията на Мъдростта решила, че хората трябва да живеят така, че да задоволяват нуждите на настоящето, без да застрашават възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. И започнали да прилагат подхода на древните Разумни към управление на риска. Всичко ново, което самите те или братовчедите от другата страна на Голямата вода измисляли, било подлагано на щателен преглед и… отхвърляно. Защото нищо ново не е 100% безопасно, а те не искали да нарушават комфорта, стандарта и спокойствието си.

Нали били Люлката на цивилизацията? Какво толкова може да им се случи, ако се откажат от това и онова и не си създават неприятности с третото, дето на всичкото отгоре го измислили Лудите западни братовчеди? Какво като им е станал евтин газа, добивите им непрекъснато растели, търсачката им знаела всичко, а и пазели целия свят на Свободата с Поразяващите си ръце? Голям праз, нали прадедите на Съюза на Разумните първи измислили колелото! Не си давали нито природата, нито бъдещите поколения…

Така в Съюза престанали да създават, а ако случайно все пак измисляли нещо ново, в никакъв случай не бързали да го произвеждат, преди някой далечен Луд да го пробва пръв. Няма да си рискуват задниците залудо я! Просто следвали принципа на предпазливостта на древните Разумни, който на една малка територия в долния десен ъгъл на картата на Съюза бил така вкоренен в генофонда чрез народната мъдрост "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!", че се формирала особено висока концентрация на Мърди. И отново започнали Лудите да се изнасят през Голямата вода, а с тях изтичали мозъци и сърца. Но какво пък… Нали Съюзът се развивал устойчиво? Или не съвсем?

Един ден в Комисията на Мъдростта, където все пак били деца на Свободните, осъзнали, че работата отива на зле. Вместо обаче да се върнат към Невидимата ръка, която някога ги превърнала в Господари на света, седнали и написали Стратегия Европа 2020. Тя се състояла от набор от мъдри и координирани от Комисията на Мъдростта действия, за постигане на нещо, което само най-Лудите измежду Свободните могат: Да създават и да вървят напред – без да се оглеждат, без да се бавят, без да се обръщат!