Ако искаме училищното образование да се измъкне от незадоволителното състояние, в което е сега, трябва първо да се замислим за учителя. Учителят трябва не само "да си каже" урока, но трябва да го на­­пра­ви интересен в конку­ренция с книгите и главно с интернет, да привлече внима­нието на учениците, да е гото­в да отго­вори на всевъзможни въпроси, а и на провокации. Той трябва да е във форма всеки ден. Стресът е гарантиран.

И кога­то този труд не се оценява и възна­граж­дава в съот­вет­ствие с положените усилия, очевидно учителска­та професия става не­при­вле­кателна и непрестижна, преди всич­ко за добрите спе­циа­листи, и те предпочи­тат да се отдадат на "по-печеливши" дей­ности с по-малко напрежение. Според данни на Министерството на образованието и науката (МОН) през 2013 г. над 4000 учители са напуснали сферата на средното образование. Силно е нараснала нуждата от преподаватели в почти всички педаго­гически на­правления, особено в областта на информационните технологии и чуждите езици.

Проблемът се усложнява от това, че известна част от препода­ва­тел­ите ня­­мат необходимата професионална квалификация. Обикновено кандидат-студентите постъпват в пе­да­го­гическите спе­циал­ности на висшите училища с бал, далеч по-нисък от този за непеда­гоги­че­ските в същата област. За съ­жа­ление в про­це­са на подготовката си там те много често не при­­до­­биват навик за само­стоятелна рабо­та върху собственото си усъвър­шенст­ва­не като педа­гози и специа­ли­сти и предпо­читат статук­вото на кроткото учителст­ва­не чрез скучно препов­та­ряне на ма­те­риа­ла от учебника и подтикване на учениците към наизустяване на дадени факти, без да се търси вза­им­ната връзка и обусло­ве­ност на явленията и фак­тите.

От своя страна министерството на практика също остана с основна дейност прокла­ми­ране на ре­фор­ми, без да се създаде ясна кон­цепция за това какви определени цели и задачи трябва да се поставят пред съвремен­ния образователен процес.

Безспорно като основна задача пред Мини­стерството стои необходимостта да се пребори с отпадащите от учебния процес деца, както и с най-неграмотните.

Децата са над 750 000. Какво трябва да се направи, за да се подобри масовото образование, като се има предвид, че много от тези деца са с големи заложби и способности, някои - с изключителни? Защото учениците трябва не само да се обучават, но и да се създадат условия за проява на техните таланти и умения, така че училището да стане място за ранното им откриване и за трайно­то им ориентиране и стиму­ли­ране в тези об­ла­сти, където мо­гат да се изявят и реа­лизират в най-голяма сте­пен. За тази цел е нуж­­но да се организира пълноценна и активна дейност както по вре­ме на учебните часо­­ве, така и под формата на из­вън­класна работа чрез инди­ви­дуал­ни и групови зани­ма­ния по дадени теми или в дадени области.

От много го­ля­мо значение е ор­га­низирането на лабораторни кабинети (особено по природните науки), в които самите ученици могат да правят разнообразни опити. По този начин те ще придобият умения в експерименталната работа и ще се по­ви­ши техният ин­терес към дадената учебна дисциплина. По съ­щия начин трябва да се ор­га­ни­зират училищни компютърни класове, където учени­ци­те не само ще се обучават в об­ласт­та на информационните технологии, но ще могат да използват и интернет с компетентната помощ на спе­циа­ли­­зи­рани пре­по­да­ватели.

Не­об­­хо­ди­мо е да се увеличат и възможностите за включване на учени­ци­те в из­вън­класна художествена активност – музикални за­ни­­ма­ния, актьорска самодей­ност, танци, живопис и др., както и повече занимания със спорт като средство за на­ма­ля­ване на агресивността и изразходване на из­лиш­ната енергия.

В това отно­ше­ние положително влияние мо­же да окаже и въвеж­дането на часове по "вероучение" като въз­можност за възпи­та­­ване на учениците в човеко­лю­бие, мило­сърдие и доброта в рамките на раз­личните религии.

За да се постигне съществено подобряване на училищното образование, пре­­­ди всичко трябва да има строг подбор на кандидат-студентите за пе­да­­го­ги­­ческите специалности с помощта на кариерни консултанти, като се отчитат и способностите за работа с деца и в екип. Особено важна е ра­бо­тата по професионалната и педаго­гическата подготовка на бъдещите учи­­те­ли, като се увеличи педагогическият им стаж в училищата и се развие у тях стремеж към про­фе­сионално самоусъвършенстване чрез работа с допълнителни учебни по­со­бия върху методиката на обучение, мо­но­графични издания и др.

Във Факул­тета по химия и фармация на СУ "Св. Кл. Охридски" в бакалавърската сте­пен студентите от отделните спе­циал­ности могат по желание да се обучават в до­пъл­нителен мо­дул от педа­го­ги­чески дисциплини, като след завършването му те придобиват и пра­во­способност като учител по химия. Ако не могат да се реа­ли­зи­рат като учители, те могат да работят по основната си специалност. Този модул е и като трамплин към обучение в магистърска степен с педагогическа ориен­тация, където задълбочават подготовката си по химия и дидактика, включително и със сериозен стаж в училище.

Неотложна грижа на министерството трябва да бъде и да способства за постоянното повишаване на квалификацията на учителите чрез опреснителни курсо­ве и други форми на преподготовка в тясна връзка с висшите училища както в областта на съвре­мен­ните ІТ технологии, така и в рамките на специалностите, по които пре­подават.

Не на последно място е необходимо да се повишат заплатите на учителите, като се отчи­та не само формалното изпъл­не­ние на часовете за препода­ва­телска дейност, но и ка­чест­во­то на вло­­жения труд, стремежът към повиша­ва­не на квалификацията, тър­сене и при­ла­га­не на инова­цион­ни ме­то­ди в учебната практика и не на последно място в зави­си­мост от ре­зул­та­тите на учениците от изпитите за външно оценяване и матурите. Прокла­ми­раното увеличение на заплатите само на младите учители до 35 години с 30 - 50 лв. звучи несериозно и пренебрежително към гилдията.

Необходимо е да се промени и дейността на инспек­то­ра­ти­те – не само да изпълняват кон­тролни или арбитражни функции, но да се пре­вър­­нат в цен­трове, които да ръко­водят повишаването на професионалната квали­фи­кация и на педа­го­гическите уме­­ния на учителите. От друга стра­на, тряб­ва да се издигне на по-ви­соко ниво ролята и задъл­же­нията на училищните настоя­телства, които да под­помагат по-активно не само учебния процес, но и орга­ни­зи­рането на възпи­та­тел­ната рабо­та сред учениците.

Основното задължение за подобряване на училищното образование остава за министерството, което трябва да създаде необходимата организация и да пла­ни­ра реформи, тъй като проблемът не е свързан само и единствено с оси­гуряване на необходимите средст­ва, но и с разработ­ва­не­то на нов модерен Закон за средното образование на базата на европейския мо­дел и добрите прак­ти­ки в европейските страни.

Трябва да се разработи и съответ­ната норма­тив­на база, която да регулира трудовоправните отношения на всички заети в учебния про­цес – както учителите, така и психолози, директори, лекари, да мар­кира роля­та на роди­телите и родителските на­стоятелства, да предостави точни правила за използ­ва­нето на делегираните училищни бюджети и за цялост­ната организация на обуче­нието и възпитанието на учениците.