Твърде дълго чаканите изменения в Закона за МВР заслужават детайлен анализ (очаква се промените да влязат в пленарна зала тази седмица - бел. "Дневник"). Не за тях обаче е този материал. Защото те едва ли ще възстановят каквото и да е от необходимия смисъл и перспектива за служителите в системата. Поне такива са изводите от заявките на политическото ръководство на ведомството.

Законът няма да е нов, ще се изменя досегашният. Потенциал за новост очевидно няма. Продължават да липсват заявени концептуални решения и визионерски промени. Необходимото преформатиране на сектора за сигурност и обществен ред, създаването и утвърждаването на нови принципи, както и изграждането на качествено нова система около тях няма да се случат.

След приемането на готвените изменения в закона, ако те останат в прокламирания си вид и съдържание, една и съща работа ще вършат и една и съща длъжност ще имат служители с различен статут. И то само защото единият от двамата е постъпил в МВР например седмица по-рано от другия. И това ще продължи 25-30 години или пък до пенсия. Или до следващите изменения в закона.

Такива мерки "на парче", поразително напомнящи онези от времето на кабинета "Орешарски", не са в състояние да решат един от основните проблеми в сектора. Проблем, който оказва трайно и все по-сериозно влияние върху способността на системата да осъществява вменените й от законите на страната функции и роля. Става въпрос за наличието на огромен процент негодни и неподходящи за полицейската работа хора – системен проблем, който законовите изменения ще задълбочат, вместо да премахнат. Несправянето, а и очевидното нежелание за справяне с този проблем допълнително засилва невъзможността за адекватно и навременно израстване в кариерата на кадърните и отдадени служители. И тяхната мотивация да са част от полицията все повече намалява. Между другото продължаваме да сме една от държавите, в която думата "полиция" отсъства от ключови и характеризиращи системата наименования. Чуждестранните ни партньори често се учудват да чуят загадъчното "служител на МВР" или например "Столична дирекция на вътрешните работи", докато те са просто "обикновени" полицаи, работещи в полицията на съответната държава, окръг, община и град.

На този особено тревожен фон не чак толкова смело би било предположението, че измененията в закона нямат за цел да въведат необходимите законови и обективни критерии за оптимизация на системата и пресяване на състава, така че да достигнем до представителна, добре окомплектована и оборудвана, а и най-важното – работеща полиция, която успешно да се справя с всички задачи по опазването на обществения ред и сигурност, които е призвана да изпълнява. Колкото и да изглежда странно, все още има хора, които искат да работят именно това.

Не се случи освобождаването от системата на служителите пенсионери, придобили и упражнили право на пенсия, преди да бъдат назначени. А такива продължава да има, немалко са на брой, заемат ключови длъжности и все така затварят възможностите за кариерно израстване на добре подготвените си по-млади колеги – вече в зряла професионална възраст. Нужно е да се напомни, че ЗМВР и в настоящата си редакция, както и в предишните, задължава министъра да освободи тези служители веднага след като установи, че са налице посочените предпоставки. В случай че е добросъвестен, министърът на вътрешните работи следва да се възползва от законово разписаното си правомощие да изиска пълна, ясна и точна информация от НОИ за това кои служители на МВР са били назначени в системата, след като вече са упражнили правото си на пенсия. И веднага след това да ги освободи по силата на изричната законова разпоредба.

– главно онези, заемащи не толкова "проветриви" и видими, но въпреки това твърде високи длъжности, включително в ключовата дирекция на МВР "Човешки ресурси". Изявления по въпроса не само за пенсионерите, но и относно такива служители, някои от които изпълняват по-ниска длъжност, но са запазили възнаграждението за по-високата, заемана от тях преди преназначаването им, не са направени от новото политическо ръководство на ведомството. А това означава и друго: овладяването на втория ешелон, започнато от министър Йовчев, явно все пак е било доведено, ако не изцяло, то поне частично, до успешен край. За да се промени този резултат обаче, не са предприети никакви действия. Същевременно

Няма нужда да си задаваме реторичния въпрос защо и какво означава това.

Приетият на основание на действащия ЗМВР устройствен правилник (вместо правилник за прилагане на закона) все още не е претърпял никакви необходими изменения въпреки новото политическо статукво в Министерския съвет. А именно по силата на този правилник се нароиха нови административни звена в системата. Законът на практика удвои главните дирекции, а по силата на правилника дирекциите на тяхно подчинение се утроиха. Появиха се и изцяло нови. Няма никакъв резон в съхраняването на това разпределение, което води единствено до мултиплициране на структурите и затормозяване на действителната полицейска работа с тежка администрация. И до запазването на последната за сметка на полицаите на терен, драстично намалени като численост и ниво на подготовка в резултат на "реформата "Йовчев" – при липсата на каквито и да било стъпки за нейното неутрализиране.

Към горните изводи се прибавя и вдигането с една степен на всички предишни звена в рамките на новите дирекции (от групи – в сектори, от сектори – в отдели, от отдели – в дирекции). Налице са

вместо предишните 12. Всичко това изисква и много повече средства, които могат да бъдат похарчени значително по-добре, ако се насочат към удовлетворяването на крайните и неотложни нужди, които изпитва отдавна задъхващата се и технологично, и кадрово система на МВР.

Без визия за бъдещето й обаче, без концепция за реализация на тази визия и за създаване на ефективна и ангажирана полиция движенията, каквито и да са те и колкото и добре да се комуникират, остават без посока.