За свободата и Европа

"... Член 23 регламентира тежки наказания (от един месец до една година затвор или огромна глоба) за дискриминация, омраза или насилие към дадена личност или група лица заради техния произход, етнос, нация или религия...." Е, г-не- това не са тежки наказания! Нашите са доста по-тежки от френските- доказателство- НК Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОТ 1 ДО 4 ГОДИНИ и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

• 3 3
• Докладване

"...Освен това във Франция съществуват и т.нар. "закони за паметта" (lois mémorielles),...насочени срещу тези, които отричат престъпленията срещу човечеството – робството, колониализма, Холокоста или арменския геноцид..." В България нямаме такъв закон, защото в България не е имало робство от възстановяване на българската държавност от 1878г., България е ЕДИНСТВЕНАТА държава в Европа, спасила почти 100% от еврейското си население; България е дала УБЕЖДИЩЕ и е приела радушно арменците след турският арменски геноцид в началото на 20ти век..Още ли мислите, че България НЕ Е държава с ясни демократични основи?

• 4 6
• Докладване

"...В член 1 на един от тях – "закона Гесо" (по името на предложилия го депутат) изрично се постановява, че "всяка дискриминация, основаваща се върху причастност или непричастност към етнос, нация, раса или религия, е забранена..."
Излиза, че пак нашите закони са далеч по-демократични от френските! Ето защо: Закон за защита от дискриминация
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

• 1 4
• Докладване

Скука

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 11 1
• Докладване

Хм. Кара те доста да се замислиш.

Което е хубаво...

• 1 10
• Докладване

[quote#2:"logika"]спасила почти 100% от еврейското си население; България е дала УБЕЖДИЩЕ и е приела радушно арменците след турският арменски геноцид в началото на 20ти век..[/quote]

И която в момента изгражда стени срещу бежанците от друг конфликт, в която села и градчета протестират срещу тяхното настаняване. Е, има всякакви.

• 3 4
• Докладване

До коментар [#6] от "MyTwoCents":

А какво да направи?

• 0 1
• Докладване

До коментар [#2] от "logika":

България предава 11 хиляди евреи от новоосвободените територии в Македония и Тракия и е спасила евреите си в настоящите си граници.

• 3 1
• Докладване

До коментар [#2] от "logika":

Мусолини и Миклош Хорти не са закачили евреите си докато са били на власт. След падането им под натиска на настъпващите съюзници немците бързичко извозват всички евреи. Франко предоставя убежище на всеки евреин, стигнал до Испания. Дания също спасява евреите си и то под немска окупация. С това не отричам българското дело.

• 2 5
• Докладване

[quote#8:"cuauhtemoc"]България предава 11 хиляди евреи от новоосвободените територии в Македония и Тракия [/quote]

Някакси не са били новоосвободени. В интерес на историческата истина, България е била администратор в тези територии. Те не са били присъединени към България, а са били под властта и командването на германците, така че практически нищо не са могли да направят там.

• 1 5
• Докладване

[quote#7:"cuauhtemoc"]А какво да направи?[/quote]

Един дядо си даде къщата на село, за да се настанят, например. Други могат просто да дадат поне човещина, а не да избликват в омраза.

• 1 3
• Докладване

Ето това е свобода на словото;http://www.ochevidets.ru/blog/18603/

• 1 2
• Докладване

Някак си покрай Шарли Ебдо забравяме че загинаха невинни заложници, които не са обидили никой. Забравяме че терористи убиха по най жесток начин човеци. Можем да изпишем томове празни приказки за какви ли не умопрозрения, но да прескочим важното. Терористичния акт който отне човешки животи. Тероризмът, проказата която сее смърт и на фона на това нечвешко деяние всички останали приказки са жалки.

• 2 2
• Докладване

хубав текст на тони николов, който внася малко яснота в дебата на "всички срещу християнството". някак си се забрави, че докато се обсъжда дали "европа е на разума", или не дай си Боже, изключително просташкото "Европа не е на Калин Янакиев" (зер самият той някога е твърдял противното), се забрави на фона на тази изригнала себечеститяща, самозабравила се местна интелектуалност, че реално поводът за "дискусията е едни хора, които "защитиха Пророка на исляма" с калашници. и сега всички си счупиха пръстенцата на клавиатурата да "дискутират" дали християнството е толкова човеконенавистно, колкото ни се иска, докато забравиха реално къде се крият основанията на случилото се. в Корана и Сунната. и шариата. и случилото се няма общо със "свободата на словото", а с въпроса "какво правим с онези, за които тя не е същестуваща категория". никой не повдигна и дума за това какво ще правим с исляма. почти си представям византия и персия малко преди завоеванията на мухаммад. или рим преди да похлопат варварите на портата, да ме прощават за историческите клишета. но пък в крайна сметка знаем, че "няма нищо ново под слънцето", нали? пълна трагедия сме откъм интелектуалци. и "експерти".

• 4 3
• Докладване

До коментар [#14] от "abdelhaqq":

Учудвам ти се на търпението да пишеш Абд ал-Хак. Хората не им се чете, ако ще и да е вярно

• 0 1
• Докладване

До коментар [#15] от "civis_eu_sum":

не ми пречи да пиша. аз съм player with agenda, "играч с календар", един вид.

• 3 0
• Докладване

Жалко, че "Червената къща" май затвори врати. Много щеше да е полезно и интересно да се организира един дълъг дебат по темата. Така епистоларно е много "протяжно", а и се изпускат важни въпроси.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#17] от "civis_eu_sum":

дебат там вече имаше, наистина дълъг, но не и интересен: http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=12543

тукашната интелектуална среда обаче е провинциална. никой няма да запита "защо еди кой си експерт твърди едно, пък после друго", защото няма култура на консистентно проследяване и устояване на позиции. има и друг дебат в българия: http://csr-sofia.org/, но пък той ще бъде още по-безнадежден, доколкото сектанската ограниченост ще предефинира и публиката и целевата публика, съставени предимно от участниците в дебата, които ще използват случая да подхранят академичното си самочувствие. в тоя смисъл е безнадеждно, да.

• 4 1
• Докладване

До коментар [#18] от "abdelhaqq":

Ха, Евстатиев Да, май-само той остана да ходи на такива мероприятия / освен Чуков /.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#19] от "civis_eu_sum":

а, не ги знам твърде много локалните партиципанти, може би за Бг са големи на принципа на "в царството на слепия и едноокият е цар". това "Чуков" творчески псевдоним ли е?

• 3 0
• Докладване

До коментар [#20] от "abdelhaqq":

Странно, че не си чувал поне Чуков. Той е арабист и полит. анализатор, не много добър от лични наблюдения и това което са ми казвали за него. Канят го за щяло и нещяло по ТВ да дава мудрост. Симеон Евстатиев, е по-академичен и добър в сферата си, също арабист, но и той си има "адженда", макар по малко по-различна линия...

• 2 1
• Докладване

До коментар [#21] от "civis_eu_sum":

чуков май беше един експерт с леко развалени зъби и соц-излъчване, да. попадал съм на негови неща. за симеон евстатиев също, зная негови медийни изяви и текстовете му, но не мога да гадая за "адженда", ради твърде противоречивите вътрешно и външно тези. мога само да предполагам на принципа на реверсивното инженерство. но реално, ако се стигне дотам, че да почнем да гадаем за "адженди", когато четем даден текст, сиреч той не е достатъчно ясен и имаме нужда от фоновото знание за "аджендата" зад него, той се обезсмисля академично и преминава в графата "идеологема". защото, в крайна сметка, обсъждаме позиции и доколкото е възможно, избягваме ад хоминем аргументите. поне това ми подсказва знанието и опита ми с текстуалните традиции на юдаизма, християнство и исляма. защото все пак, "скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас" и няма смисъл да разсъждавам постоянно върху това кой на кого плаща, за да знам, че текстовете му - или в случая, това, което говори публично - са боклук.

• 3 1
• Докладване

Дали свободата да практикуваш религията си включва и право да не бъдеш обиждан, да не бъдат накърнявани религиозните ти чувства? Моят отговор на този текст на Тони Николов можете да прочетете тук. http://bodliva.blogspot.hu/2015/02/blog-post_12.html.

• 3 4
• Докладване

До коментар [#23] от "ruzha":

карикатурите на шарли ебдо не "ограничават правото на практикуване на религия" с тяхната безвкусна простащина. само че едни точно определени религии реагират на оскърблението спрямо тях с калашници. в изпълнение на техните нормативни текстове. за разлика от други религии, които се впускат в дебати относно това дали "Европа е на Разума, Спагетеното чудовище, Дайнов или Янакиев" (впрочем, доста просташка ад хоминем реакция). и докато първите си следват доста консистентно нормативните текстове, вторите, също в изпълнение на техните пък нормативни текстове, не хващат калашници. и докато не стигнем до разговора защо един нормативен религиозен текст не е друг нормативен религиозен текст, ще си стоим на фазата "дайнов, янакиев, кьосев & Bros".

• 2 3
• Докладване

Може ли някой сега да каже, за какво точно е спорът? За абсолютното право на медиите да пишат и показват каквото си щат, дори когато го манипулират или когато засягат ценностната система на една друга религия? За правото или за липса на подобно право от страна на терористите да се саморазправят по най-радикалния възможен начин с тези, които се подиграват с исляма като религия? За политическата целесъобразност или нецелесъобразност на демонстрацията на политическия елит на ЕС след терористичния акт? За историческия път, по който съвременният свят е достигнал до сегашната амалгама от нравствени и политически така наречени ЦЕННОСТИ, зад които в повечето случаи се крият материални или политически интереси?

На практика проблемите са три, като двата от тях не са едностранни. Първият е за продукцията на Шарли, като проблемът има правна (законова), нравствена и политическа съставка. Вторият е за терористическия акт, който е елементарен. И третият е за политическата демонстрация на политическия елит на ЕС, който има нравствена и политическа съставка при което подавляваща е политическата съставка, тъй като демонстрацията беше преди всичко политическа. Така че в зависимост от това, дали правим правна, нравствена или политическа оценка на този триединен проблем, нашите оценки могат да са драстично различни и едновременно с това да са верни.

За да може да има реален полезен резултат от някакъв спор, като минимум е необходимо да е ясно поне това, за какво точно се спори. А в този спор предметът на спора не е ясен. Не са ясни и основните изходни предпоставки на спорещите, които очевидно са различни за различните опоненти. Пък и едва ли най-рационалният начин за провеждане на дискусия между няколко опонента, които би трябвало да са професионалисти и дори експерти в съответната област, е тя да се провежда в рамките на един интернетфорум, който очевидно не е предназначен за професионалисти. Да не говорим, че не е предназначен за експерти.

• 1 1
• Докладване

В тези спорове се пропуска нещо много важно. Свободата на словото за въпросния френски вестник не означава просто свободно изразяване на мнение. Мненията на вестника са вследствие редакционна политика, подчинена на правенето на пари. Редакцията, или собствениците са решили, че могат да правят пари чрез скандали и налагат тази политика на журналистите и карикатуристите на вестника. В този смисъл, сво одата на словото или на изразяване на индивидите, работещи яъв вестника е огра ичена от ръководството на вестника, защото им се налага отгоре какво могат и какво не могат да пишат или рисуват. И тези огра ичения на свободата на словото са продиктувани от интереса да се печели. И когато ние се джавкаме едни други за свободата на словото на журналистите от конкретият френски вестник, дали са имали право да кажат това или онова, всъщност ние се борим за правото на ръководството на вестника да слага намордник на журналистите, задавайки им определена рамка в която могат да творят, без да могат да имат пълна свобода на изразяване и всичко това за да правят пари. С две думи, борим се за правото на някой си да налага на индивиди какво точно да пишат, за да може той да прави повече пари. Собственикът решил със скандали да прави пари, наема хора, които са съгласни да правят скандали и ние се борим за правото им да правят скандали, без да се замисляме, че скандалите не идват от личната позиция на журналиста, а от наложената му редакционна политика. Когато кажем свобода на словото, се има предвид единствено свободата на индивида без никаква външна намеса да изразява своята позиция. Свободата на словото не е правото на индивида да изразява внушени му отвън или наложени му отвън мисли.
Когато става въпрос за вестник, където на журналистите им е наложена определена редакционна политика, където журналистите ги цензурира, принуждават ги да се самоцензурират и ги гонят от вестника, ако не са съгласни с ограниченията на свободата на словото им, когато се хванем да им ставаме защитници, винаги има опасност да направим точно обратното на желаното от нас. Ние да си мислим, че защитаваме. свободата на словото, а всъщност да защитаваме правото на някой да ограничи свободата на словото на група индивиди, журналисти, с разнообразни прийоми-награди наказания да ги принуди да пишат каквото той иска, за да може от това да прави повече пари. Нека винаги го имаме предвид това, когато започнем да се пеним за нечия свобода на словото.

• 0 5
• Докладване

[quote#25:"glog"]Може ли някой сега да каже, за какво точно е спорът?[/quote]

ето това е. спорът е за онова, което всеки го вълнува. някой го вълнува чия е Европа от страст паче разума да омаскари обскурантистките й християнски корени, друг го вълнува свободата на словото като ултимативна ценност, трети го вълнува мястото на религията в общество, а пък четвърти го вълнува...да се изкаже и да го видят.

• 0 2
• Докладване

На автора ще кажа''Като те осакатя финансово'' за каква свобода говориш.Специално за България ''свободата''се крепи на парите независимо от къде идват.Затова нямаме една медия с авторитет.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#8] от "cuauhtemoc":

Е и...

• 1 0
• Докладване

Или има цензура или няма.Или Христос или Антихриста.Средно положение няма.Всеки да си прави избора.

• 0 2
• Докладване

[quote#25:"glog"] А в този спор предметът на спора не е ясен. [/quote]

Спорът е прекалено ясен и той не започва от тази дискусия, а е в поредица от статии и прилежащи дискусии. Трябвало е да следиш от началото. Какво има неясно в "За свободата и Европа"- виж заглавието? Или неясно за ролята на християнството в Европа? Или неясно за гей-ценностите, заради които е стремежът на определени сили да изхвърлят християнството от Европа? Всичко вече е прекалено добре изяснено и от теб само се изисква да кажеш за кое си, за гей-ценности или за християнска, традиционна Европа? За свобода, която е ограничена по отношение на публични обиди и публични унижения, която се съобразява с благоприличието, или за неограничена свобода за изразяване, която да позволява на някои да правят пари или да защитават каузи, подигравайки се, гаврейки се и унижавайки публично други групи хора. И не става въпрос само за налагани със закон ограничения, а за морална оценка за подобни деяния, където от хората се изисква не да апелират за наказания, а само да се изкажат в подкрепа или против.

• 0 1
• Докладване

Не мога да бъда по-доволен от това как върви дискусията на страниците на "Дневник" след убийството на френските журналисти и карикатуристи. В първия момент всичко си тръгна по утъпкания път- исляма срещу християнството по Хънтингтън. Още в първия момент след терористичния акт моята позиция, в множество остри постинги, беше да отклоня дискусията от това безплодно елементарно ниво и от фалшивото противопоставяне на ислям и християнство. След поредица от статии и дискусии, днес съм доволен, че дискусията пое по правилния път. Мога да се надявам да съм допринесъл нещо за това. Все пак има архив и може да се провери кой, какво и кога е писал. Та първата ми работа беше да обясня, че няма противопоставяне между ислям и християнство, между християнска Европа и исляма. Има противопоставяне и нетърпимост между ислям и Гейропа, т.е. Европа, загърбила християнската традиция и прегърнала гей-ценностите. Че нещо повече, има противопоставяне и нетърпимост вътре в самата Европа между хората, които са за Европа на християнските ценности и онези, които са за Европа на гей-ценностите. Че всъщност ислямът / умереният ислям с деветдесет процента от мюсюлманите, а не радикалният фанатизиран ислям/ са на едни и същи позиции с хората от другите религии, най-вече с християнски произход, включително атеисти, които са по същия начин настроени против Гейропа, европа на Гей-ценностите. Че е само въпрос на време всички, които са против Гейропа да обединят силите си. Специално да се отбележи, няма противопоставяне на християнство и ислям. Християнство и ислям са заедно срещу разпространяването на гей-ценностите. В първите си постинги казах, че проблемът е вътрешен за Европа и тя трябва да реши дали да отхвърли християнската традиция, или да позволи разпространението на хомосексуализма и останалите като в Древна Гърция. И сега, в тези дискусии, когато авторите на статии се изразяват по дипломатичен начин, заставайки на страната на Европа на християнските ценности, това не означава, че те са против ислямските. Има се предвид едно единствено нещо- че който е за християнските ценности, той е против гей-ценностите. Противопоставянето е единствено между християнска традиция и морал срещу гей-културата. Това е начинът да кажеш, че си против гейовизацията, като застанеш зад християнските ценности, традиции и морал, това е позитивен начин, за да не ти лепнат веднага етикета, че си хомофоб. Хората, които казват, че са зад християнската традиция и морал, имат предвид изобщо религиозният морал, налаган и от други религии, не само от християнската. Радвам се, че дискусията се измести от измисления проблем християнство- ислям, към вътрешните проблеми на Европа.
Също така съм доволен, че дискусията за свободата протече в посока, в която се отграничи пълната и неограничена свобода от ограничената в определин здравословни граници свобода, където максимално са защитени правата и на индивида, упражняващ правото си на свобода и останалите индивиди, към които е насочено това слово. Радвам се на разбирането, че свободата трябва да бъде съчетана с отговорността. Че свободата на словото не е самоцелна, а трябва да се използва в интерес на обществото, а не по разрушителен път, че не ти е дадена за да се гавриш с хората и да им налагаш психически тормоз. Извинявайте, но от публикации хората получават инфаркти и умират. Някои казват, ама то било само слово, от него не се умира. Умира се. И доста народ се е разболявал и измирал заради публикации.
С две думи, изразявам голямо удовлетворение от така протичащите дискусии на страниците на вестника и от статиите. А това е вече доста голяма зрялост.

• 2 1
• Докладване

За пръв път разбирам от тази статия че Дайнов бил атеист, но предполагам такъв е светът на автора: ако критикуваш съвременния християнски фундаментализъм но не си мюсюлманин, значи си атеист. Други алтернативи: извън концептуалния събитиен хоризонт. Добре че сатанист не го нареди, хехе.

• 0 0
• Докладване