От какво се нуждае МВР
От реформи. Но какви трябва да бъдат те (освен спешни и дълбоки) - това беше темата на дискусия, организирана от фондацията "Риск Монитор", "Капитал" и "Дневник" по повод приетите от парламента промени в Закона за МВР. Според измененията ГДБОП трябва да се върне в рамките на министерството и да излезе от структурите на ДАНС.
В дискусията, която е представена в специално приложение на седмичника "Капитал", участваха заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, изпълнителният директор на фондация "Риск Монитор" д-р Стефан Попов, доц. д-р Веселин Методиев - вицепремиер в кабинета "Костов", проф. д-р Христо Георгиев от Нов български университет, старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов, анализаторът от "Риск Монитор" Рада Смедовска-Тонева и отговорният редактор на в. "Капитал" Йово Николов. Повечето участници са на мнение, че е необходимо МВР да се освободи от напълно несвойствени дейности, които са го превърнали в мастодонт, в държава в държавата, която харчи страшно много пари на данъкоплатеца, без да е ясно каква е ефективността на нейната работа.
"Дневник" представя със съкращения някои от изказванията
Филип Гунев: Трябва реална деполитизация
Една от посоките на реформи, в която може да се мисли, е както за ефективността на борбата с битовата престъпност, така и за икономическата престъпност - там, където има политически интереси, клиентелистки кръгове и сложни обвързаности. За този аспект на реформата, а именно деполитизацията, още много не се говори.
Автоцензурата на ръководители на най-различни нива да разследват високите нива на престъпността е може би най-голямото предизвикателство. Става дума за отказ да се разследва купуване на гласове, корупцията или икономическата престъпност навсякъде, където има замесени политици. Засягат се политически интереси, дори когато се разследва черно тото, защото всички отбори се притежават от олигарси, които веднага търсят протекция. За да се преодолеят тези проблеми, трябва да има реална деполитизация на МВР и тя трябва да е обект на по-различна реформа. Да се разграничат ясно професионалното от политическото ръководство. И сега има такова разграничаване, сегашният закон в някаква степен го прави, но пък политическата култура е такава, че щом сменим закона, и веднага има очаквания за персонални промени. За да се спрат вмешателствата и персоналните смени, на политиците обаче трябва да им се дадат други контролни инструменти, с които те да могат да следят дали се върши реално работа.
Тези инструменти обаче липсват в МВР. Инспекторатът е едва 15 души, които не могат реално да контролират нищо какво става на местно ниво. Част от този контролен механизъм освен инспектората са и главната дирекция на полицията, аналитичните отдели, политиката за човешки ресурси. А в самото министерство има по-малко от десетина души, които са "мозъкът" на системата и анализират работата на полицията, тенденциите в престъпността, миграцията и т.н.. За анализ на важни политики като тези, свързани с организираната престъпност, корупцията и дори тероризъм, просто няма никой.
В Закона за МВР, който беше приет през лятото на 2014 г., бяха заложени две важни неща - едното беше разработването на система за персонални атестации и оценки на всички няколкостотин вида служители. Това принципно също е част от този контролен механизъм, който трябва, за да може да се оценява работата. В момента няма никакъв обективен критерий, по който да се оценява работата на ръководителите. Другото бе оценка на работата на областните дирекции. С последните промени с връща и друг важен компонент за управление на човешките ресурси, така нареченото конкурсно начало.
В рамките на МВР има много силно ограничен експертен капацитет, за да се извършат по-съществените реформи, свързани с деполитизацията. Администрацията се затруднява с ежедневните и далеч по-елементарни анализи, камо ли с някакви по-мащабни структурни промени. Деполитизацията е важна и защото ще даде възможност за устойчиво кариерно развитие. В другите страни няма смяна на областни директори, на главен секретар при всяко ново правителство. Висши полицейски служители се сменят рядко, и то след като е направена оценка, че не се справят с работата. В противен случай те няма начин да рискуват да засегнат политически интереси и да преследват корупция и икономически престъпности.
Веселин Методиев: Главният секретар трябва да ръководи администрацията
МВР е единственото министерство, чийто главен секретар продължава да не е шеф на администрацията, а да е професионална фигура. Това е тежък остатък от комунистическото наследство, когато там са се чудили дали да бъдат зам.-министри, секретари, главни секретари и т.н. Посткомунизмът задълбочи този проблем и днес продължава да е същото.
Администрацията, нужна на министерството, си има ръководител и това трябва да е главният секретар.
Професионалният шеф в МВР е шефът на полицията. Това е абсурдът спрямо всички останали министерства, дори Министерството на отбраната успя да влезе в общата административна рамка, само МВР стърчи отстрани.
Професионалният шеф в МВР е шефът на полицията. Това е абсурдът спрямо всички останали министерства, дори Министерството на отбраната успя да влезе в общата административна рамка, само МВР стърчи отстрани.
Георги Ангелов: Бюджетът трябва да бъде насочен към резултати
МВР има страшно голям бюджет, колкото и да се твърди, че не му стигат парите. Всъщност като дял от
общия бюджет и като дял от БВП България е в топ 3 по най-много разходи за полиция (отделно имаме и немалко разходи за пожарна и за академия, научни институти, болница и пр.). В същото време България е сред страните от ЕС с най-ниско доверие в полицията, с високо ниво на пътни произшествия, висок дял на нерегистрирана престъпност, относително повече убийства, високи възприятия за корупция, много осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека и т.н.
общия бюджет и като дял от БВП България е в топ 3 по най-много разходи за полиция (отделно имаме и немалко разходи за пожарна и за академия, научни институти, болница и пр.). В същото време България е сред страните от ЕС с най-ниско доверие в полицията, с високо ниво на пътни произшествия, висок дял на нерегистрирана престъпност, относително повече убийства, високи възприятия за корупция, много осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека и т.н.
Накратко, МВР има голям бюджет, но от това не произтичат големи резултати. Защото бюджетът не се използва ефективно. Най-ясно това можем да видим през миналата година, където има гласуван бюджет 999 млн., изпълнен бюджет 1267 млн. Това е 27% увеличение спрямо заложеното, без да можем да измерим никакво подобрение в резултатите.
Една от причините е, че липсва анализ и аналитичност при определянето на бюджета. Например ние сме задавали въпроса кой решава колко капиталови разходи да има, колко камери, колко автомобили и колко оборудване да се купи, колко хора да има в МВР. И се оказа, че никой не решава – умножава се броят на служителите по средната заплата и ако остане нещо, отива за капиталови разходи. Капиталовите разходи са остатъчна величина.
Една от причините е, че липсва анализ и аналитичност при определянето на бюджета. Например ние сме задавали въпроса кой решава колко капиталови разходи да има, колко камери, колко автомобили и колко оборудване да се купи, колко хора да има в МВР. И се оказа, че никой не решава – умножава се броят на служителите по средната заплата и ако остане нещо, отива за капиталови разходи. Капиталовите разходи са остатъчна величина.
В момента капиталовите разходи са само 1% от бюджета на министерството. МВР се декапитализира постоянно, не се поддържа капиталовата база, не се инвестира. Затова камерите не работят, когато ти трябват, затова условията за труд не са добри, техниката е стара и т.н. В същото време имаме много служители, много полиция, много администрация, много чиновници, обаче те няма как да работят ефективно, т.е. производителността на труда в такава ситуация е ниска. И затова делът на
капиталовите разходи не трябва да бъде остатъчна величина, а резултат от анализ и съзнателно решение.
капиталовите разходи не трябва да бъде остатъчна величина, а резултат от анализ и съзнателно решение.
Като се сложат на едно място толкова много неща, с толкова много хора и с толкова много поделения, лични документи, пожарна, гражданска защита, всякакви научни институти, болници, спортни и какво ли още не, дори телефон 112, който реално е кол-център, специалната куриерска служба, с почивните станции, столовете и всичко останало, просто става неуправляема системата. Трябва наистина да се изчистят основните дейности от това, което е допълнително.
Бяхме сметнали преди време, че научните институти на МВР имат по-висок бюджет от БАН, с неясна ефективност. Академията на МВР от своя страна има бюджет на голям университет, но обучава много малък брой студенти. Отделно имаме и МВР болница и други подобни несвойствени структури.
Това, което липсва най-вече, е насочеността към резултатите, защото големите структури се бюрократизират, всеки си прави нещо, понеже го е правил през последните 10 години, без да се интересува от резултат. И затова целият проблем с бюджета е, че той се съставя на историческа
база, т.е. колкото е бил миналата година, иска се малко увеличение, парламентът или го дава, или не, но фактически си продължаваме със същия бюджет, същите структури, същите щатни бройки и същия подход.
Бюджетът трябва да стане програмен и насочен към резултатите, т.е. средствата да се насочват към конкретни мерки и постигане на конкретни резултати. Да кажем, ако целта е да се намалят катастрофите и загиналите по пътищата, набелязват се мерки, изпълняват се и след една година отчитаме какво е проработило, какво не е проработило. А не както досега – бюджетът на КАТ се определя според щатните бройки плюс бензин. Всъщност може да се окаже по-ефективно да има повече камери и по-малко
служители в КАТ. Основното е парите да се насочват към ефективни програми, които водят до реален резултат – и съответно да се съкращават неработещите програми.
служители в КАТ. Основното е парите да се насочват към ефективни програми, които водят до реален резултат – и съответно да се съкращават неработещите програми.
За реформата, която министърът обяви - за разделяне на служителите, които работят в най-тежки условия, и всички останали, като последните да бъдат лишени от привилегии, ранно пенсиониране, 20 заплати, отпуски и т.н. Философски тази реформа е радикална, но като изпълнение е отложена, защото се отнася само за новоназначените служители. Реално ще имаме пълния резултат след 30 години.
Винаги има оправдание защо не се правят реформите, но колкото повече се отлагат, струва по-скъпо. Да кажем, с ранното пенсиониране – все ни плашат, че ако се ограничи ранното пенсиониране, ще напуснат наведнъж много хора от МВР и ще трябва да им се плащат 20-те заплати обезщетение при напускане. Тоест аргументът против реформата е, че тя води до разходи. Обаче реално се получава обратното – всяка година през декември се обсъжда ограничаване на ранното пенсиониране, то не се приема, но
дори само заради обсъждането много служители на МВР напускат и им плащаме обезщетения. Така се оказва, че липсата на реформа всъщност е по-скъпа, отколкото самата реформа. Така че нека я направим веднъж завинаги, вместо постоянно да я отлагаме.
Четете утре (неделя - 15 февруари) мнението на Стефан Попов.