Политическият цинизъм

Политическият цинизъм

Парламентарните дебати в сряда
Парламентарните дебати в сряда
Коментарът на Николай Слатински, който беше депутат във Великото народно събрание от СДС, после - секретар по национална сигурност на президента Георги Първанов в първия му мандат, по повод гласуването в парламента за дълга е от "Фейсбук". Заглавието е на редакцията
АБВ за мен не е никаква изненада - аз (и) затова се махнах след първия мандат на Георги Първанов, защото знам, че той е против нещо, докато не се намести в схемата, при това колкото по-надолу в рейтинга пада, толкова повече си вдига цената. Дайте му неговото и то колкото се може повече - тогава ви е в кърпа вързан.
ДПС за никого не са изненада - те политически неизменно правят това, което е във вреда на България, затова са предвидими до бруталност. Какво да мислите за кредита ли? Вижте как гласува върхушката на ДПС...
Патриотарите изобщо не могат да бъдат изненада, то за тях отдавна го е казал поетът - патриотар е... само, знайте, за парата, като човек - що да прави? - продава си и душата.
ГЕРБ са толкова предвидими, че са тотално несъвместими с изненадата – след тях трева не никне, бизнес не се развива, модернизация не се прави, пари не се завъртат.
РБ /Реформаторският блок/ от днес също престават да бъдат изненада, защото:
- ББ за тях бе символ на мутренския, антидемократичен начин за правене на политиката, а после им стана коалиционен партньор, не - даже пряк началник, а те негови ПиаР-и.
- Те бяха против шовинизма, ксенофобията и ДС-арството на патриотарите, а после усвоиха техния език и техните чалъми.
- Ругаеха Първанов за "големия шлем", а са в една политическа и вече финансово-кредитна лодка с него без той да си е променил путинофилските възгледи ни на йота.
- Щяха да изтръгнат от ДПС контрола върху вземането на ключовите решения за страната и националната й сигурност, а пък заради кредита им клекнаха в унизителна поза.
Така е у нас - левите приемат хард десния плосък данък, а десните развързват кесията на левичарското харчене...
Утехата е, че политическият цинизъм или циничната политика често вземат връх и по света, не само у нас - троцкистите стават неоконсерватори, националистите стават социалисти, лейбъристите стават консерватори, болшевиките стават народни демократи, либералите стават популисти, а реформаторите - реакционери...