От милиони години в гените ни - или някъде по-дълбоко, е вкоренен инстинктът да се грижим за храната си: непрекъснато да я търсим и като я намерим, да ядем до пресищане, защото утре може и да не намерим. И дори да скрием евентуалния остатък за следващите гладни дни: някога опушен над огнището, днес – в хладилника.

От онова гладно време вероятно сме наследили и лакомията си. Няма нормален човек, който дори и сит, да не погледне с въжделение апетитно представена храна – на картинка, на витрина или просто на трапезата.

А тук някъде идва отликата: днешният цивилизован човек знае, че многото храна е вредна и някъде в съзнанието ни започва борба: милионногодишните ни инстинкти срещу крехка коричка от знания. "Да изям ли още един вреден сандвич (кюфтенце, пастичка) от "ол инклузив" (демек безплатния) бюфет или не?"

По правило инстинктите ни са по-силни и губим борбата.

И неизбежното следствие:

А ето и картината у нас. През 2013 г. Националният център по обществено здраве и анализи проведе изследване на деца на 7-годишна възраст в първи клас. Установи се, че:

На фона на гладуващите и недохранени жители на огромни региони в света това звучи цинично.  Но е факт.        

И не само в тях – виж по-горе, добавям аз.

Това изобилие има и материален израз.

И всички – в блестящи и нерядко остроумни етикети, в удобни за ползване опаковки. И: "Няма такива цени." "Има -  при нас."

Неизбежно следствие на свръхпроизводството на храни. Появил се е скромно: "маркетингът е проучване на пазара - за пускане на нов продукт, за утвърждаване позициите на вече съществуваща стока или услуга или за намиране на пазар (купувачи) на вече излязъл на пазара продукт" (според едно старо определение).

Днес "Икономическата надпревара вече не е за това кой ще направи по-добър продукт, с по-ниска себестойност или оригинална дистрибуция, а за това кой ще накара клиента да бъде щастлив и привързан към продукта или марката. Така се създава Клиентски ориентираната стратегия (Customer oriented strategy).(Уикипедия)

В тази "борба за щастието на клиента" са инвестирани много милиарди. Хиляди психолози, социолози, маркетолози, икономисти и още десетки видове професионалисти са ангажирани в изследването на човешката психология, движещите стимули, поведението ни като купувачи и пр. Детайлно са анализирани ролите ни като "инициатор на покупката", "заплащащо лице", "съветник" и пр. Поведението ни в магазина е изследвано по секунди. Изчислено е средно колко време може да изтърпи в магазин примерно "мъж на средна възраст, придружаващ съпругата си", "в кои минути вниманието му е най-интензивно" и трябва да му се поднесе всичко най-интересно за него, "на кои редове от стендовете трябва да се сложат най-атрактивните за него продукти" и т.н. И така – до примерно двадесетата минута, когато всичко му омръзне. Но и за това е помислено.

Преувеличавам: смесвам грижата за удобствата на човека с грижата за количествата стоки в количката. А може би и не толкова?

Сред специалистите отдавна се води спор – дали самият маркетинг не е реклама (старо схващане) и дали рекламата не е последното звено на маркетинга (ново схващане). Това е експертна област, която не засяга нас като потребители. Засяга ни продуктът "реклама". На него са посветени 2.9 милиона научни изследвания (Гугъл Наука).

Ето и интересно предложение от едно от тях:

А има още стотици изследвания: колко пъти дневно, седмично, годишно трябва да се повтори една реклама, докато се постигне желания рефлекс – когато пожелаеш даден продукт, автоматично да издекламираш втълпената ти марка. И да не го пожелаеш – пак да я издекламираш. Има ли нещо сродно с хипнозата? Или с магията – нали и тя била нещо като хипноза?

          - "Филипс"!

          - ???

          - Ми, на покрива на института "Пирогов" има огромна реклама на "Филипс".

          Асоциативно мислене.

 

Общо взето, стремежът е да се изследват по възможност най-фините и потайни кътчета на мисленето ни, за да може след това то, мисленето ни, да се насочи към поведение, водещо до покупката. Е, ако това е вярно, можем ли да се наречем "разумни същества, които правят своя независим и рационален избор" (според каноните на пазарната икономика)? Или сме дресирани циркови животинки?

 И - нездравословните храни и нездравословното ни хранене

Заливат ни с непрекъснато променяни знания за вредността на храните. Последователно учените алармираха за страхотната вредност на захарта, яйцата, солта, кафето и на още много ежедневно използвани продукти. После твърденията им се смекчиха и накрая май стигнаха до препоръките: "ползвайте ги, ама умерено".

Други нападатели описват вредността на маргарина, кравето масло и слънчогледовото олио например. И пътьом ни дебнат начините на приготвяне: пърженото е по-вредно от печеното, а най-добро е вареното, или пък суровото?

А вредни ли са соята и палмовото масло в редица традиционни продукти или са безобидни (дори полезни) добавки? Някъде отстрани ни дебнат ятата въпроси за ползата и вредността на генномодифицираните продукти.

Основният въпрос като че е производителите на храни наши благодетели ли са, или цинично ни пробутват вредни боклуци.

И как да консумираме – в заведения за бързо или за бавно хранене?

От всяка медия ни атакува информация. И ние я консумираме. И се мъчим да действаме според нея. Ама тя е противоречива. Ами и нашите действия са противоречиви – купуваме, не купуваме, ядем или не, съмняваме се, четем, слушаме и гледаме - и още повече се съмняваме. И все пак купуваме и ядем – виж в началото за инстинкта ни за оцеляване.

Но то пък постави пред нас необходимостта да мислим. Атакувани сме по няколко линии: инстинктите ни, изобилието на храни, агресивното им предлагане и вредността на част от тях. И срещу тези мощни противници разполагаме само с крехкия си разум.

Кой да ни каже? Как да ни каже? И – защо пък да ни казва?

Ако започем от митологията, известна е историята за бога на лечителите Асклепий. Той имал три дъщери: Медитрина, Хигия и Панацея. Прието е, че последните две символизират двете начала на медицината – хигиената (в най-общия й вид) и лечението. Някои източници твърдят, че двете непрекъснато са се карали. Това не може да се провери, но е факт, че две хиляди години по-късно двете основни направления в медицината продължават да се "карат" кое е по-ефективно. Хигиенистите твърдят, че може и трябва да се предпазваме от заболяванията – те даже са определили цяла група от така наречените "предотвратими болести". И  настояват за редица възможни и необходими мерки за това предотвратяване. Лечителите на свой ред се мъчат все по-ефективно да ги лекуват, когато те вече се появят. 

Изглежда обаче, че лечителите доминират. Известно е едно становище на Световната здравна организация, че министерствата на здравеопазването в повечето съвременни държави са се превърнали в министерства на леченията. Или – че "здравеопазване" в съвременните термини или "хигиена" – в митологичните представи, практически няма.

И малък пример на наша почва – приетият бюджет на НЗОК за 2015 година е малко над 3 милиарда лева и е насочен основно към лечебна дейност. Великолепно – даже са малко. А за профилактика? Да приемем, че за нея основно отговаря не касата, а Министерството на здравеопазването. То има общ бюджет за 2015 г. около 370 милиона лева, от които за "Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве" – близо 64 милиона лева.

От друга страна, в държавата ни има: Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Министерство на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването с регионални здравни инспекции и Национален център за опазване на общественото здраве и анализи, Българска агенция за безопасност на храните. Всички те имат и определени функции по профилактиката.         

Значи – държавни институции има, експерти има, средства се харчат. Има и неправителствени организации – само на страницата на МЗХ са изброени 28, свързани с основно с производството на хранителни продукти. А има и поне една пряко ориентирана към целта – "Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания". Може би това, което няма, е единна доктрина, визия, стратегия (или друга купешка дума), абе нещо, което да създава, обхваща, синхронизира, регулира, насочва, контролира, командва дори профилактиката на нацията – в нейния най-широк смисъл.

И няма отделно "Министерство на здравите", което да оглави тази "профилактика" и да се грижи за опазване и за укрепване на здравето на здравите хора (трикратното повторение е умишлено). И то да разполага с или поне да ръководи мощен няколкомилиарден бюджет?

Най-общо казано, нужно е се справяме с вътрешните си и с различните външни "зверове". Атаката е през главите към портфейлите ни. Защита има и може и трябва да се усили многократно. Но първо, основно и най-важно: