Целият букет признания на Владимир Путин в интервюто във филма за новото "покоряване на Крим", който ни показаха по "Россия-1" е нещо концептуално. Или "доктринообразуващо", тъй като във външната политика е прието да се говори не за доктрини, а за концепции.

Ако трябва да си го кажем направо, Путин публично признава, че Русия смята, че има правото при определени обстоятелства да извършва военна намеса в работите на други държави. Защото просто няма как да определим военната спецоперация по спасяване на бившия президент Янукович освен като акт на въоръжена намеса в работите на друга държава.

В действителност няма кой знае какво ново относно военната намеса на Москва в делата на други страни - в най-новата ни история това се е случвало неведнъж: Унгария 1956, Чехословакия 1968, Афганистан 1979, Литва 1991, Молдова 1992, Грузия 2008... Ако говорим за спецоперации, класически пример са събитията в Кабул на 27 декември 1979 г., когато едновременно с вкарването на съветските войски в Афганистан е проведена операция по физическото ликвидиране на тогавашния президент Хафизула Амин и слагането на негово място на марионетката на КГБ Бабрак Кармал.

Но - внимание! - нито един кремълски лидер, нито тогава, нито дълги години по-късно (дори във времената на Горбачовата перестройка!) не е признавал публично какво точно се е случило. Никой не е поемал лична отговорност, не е разказвал подробности: как се вземало решението, как е било изпълнявано, какво е станало след това.

А Путин разказа всичко това за Украйна, Янукович, Крим - пред камерата, за историята, може да се каже Urbi et Orbi - и се гордее с това, показва се колко е смел. Точно по същия начин Путин публично признава, че е бил готов при определени обстоятелства да използва ядрено оръжие.

Защото какво друго може да означава формулировката "да приведем в пълна бойна готовност ядрените сили"? Във въоръжените сили - попитайте който искате военен експерт - няма образни изказвания, метафори, хиперболи и прочие изрази. Зад всяка формулировка винаги стои набор от много конкретни действия.

Тук вече се вижда и разликата - през 70-те и 80-те години, каквито и да са били реалните цели и намерения на тогавашните кремълски вождове, каквато и външна политика да е водел СССР, официалната пропаганда неуморно говореше за мир, за борба със заплахата от ядрена война, за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, за замразяване на ядрените арсенали.

Москва дори публично пое ангажимент никога, при никакви обстоятелства - тогава това се наричаше "тържествено задължение на СССР" - да не използва първа ядрено оръжие. Това направи през 1982 г. Леонид Брежнев в специално обръщение пред Общото събрание на ООН.

Интересно е, че - както ми е разказвал покойният Никтор Суходрев, дългогодишен личен преводач на Брежнев и единствен свидетел на разговорите на 4 очи с американските лидери - Леонид Илич, колкото и да е противоречало на това, което СССР правеше в реалната политика, искрено е искал да се намали напрежението със Запада, боял се е от ядрен конфликт със САЩ, от нова световна война. Включително защото за него войната не е била дума, изпразнена от смисъл, в нея то не е виждал някакви кадри от киното, а сам е минал през нея, както и другите тогавашни съветски лидери.

А сегашният дългогодишен обитател на Кремъл размахва ядрената сопа, ако трябва да наречем нещата с истинските им имена и използваме термините на съветските "трубадури на студената война".

Путин провъзгласява нова руска доктрина. И кой знае какво още ще чуем, когато отново се появи пред хората - поосвежен, за пореден път разхубавен почти до неузнаваемост и, разбира се, напълно здрав. Ясно е като бял ден - националният лидер не може да боледува дори от грип.

Само че да не вземе останалият свят да се разкиха от цялата тази работа.