Възмущението за снимката от профила на "Лубиц" във "Фейсбук" е добре забравено старо. Забрави се как в началото на 2014 г. "авторитетна" медия публикува снимката на "Иван" и го обяви за убиец на 20-годишна жена. Оказва се, че подобни практики не са само местен феномен, а сериозен проблем пред съвременните медии в глобален мащаб.

Седмица след трагедията с пътническия самолет на нискотарифната компания на "Луфтханза" стана известно, че медии са разпространили снимката на швейцарец, който имал същото име като втория пилот - Андреас Лубиц, сочен за виновник за катастрофата (друг проблем е произнасянето на присъдата предварително). Снимката била "взета" от "Туитър".

Тази снимка обаче била на Андреас Гюнтер Лубиц, който живее в Берн и няма нищо общо с авиацията. Швейцарското издание "20 минути" пише, че Андреас Гюнтер бил информиран от приятели за разпространената от медиите негова снимка. И бил учуден, че журналистите по света са се подвели.

Друг е въпросът защо германската компания "Луфтханза" не публикува информация за своя служител, включително и негова снимка. Защо, докато френската прокуратура разгласи името на "втория пилот", германските медии дълго време не го споменаваха до официалната позиция на местните разследващи и пресконференцията на ръководството на авиокомпанията. Става въпрос за стандарти.

В началото на миналата година МВР обявява, че е задържан убиецът на 20-годишната студентка Хюлия Маджар. Той се казвал Иван Костадинов. "Разследващи журналисти" решават да разкрият самоличността му и правят бърз преглед на приятелите на Маджар в профила й във "Фейсбук". Откритият "Иван" (неин съученик) вече е с потвърдена в медиите присъда. "Ето го убиеца на Хюлия", гласи заглавие. А всъщност се оказва, че този "Иван" не е търсеният "Иван Тодоров".

По време на делото в съда през март 2014 г. "авторитетна" медия пише за обвиняемия Иван Тодоров, че въпреки желанието му да остане анонимен за медиите един вестник успял да се сдобие с негова снимка.

Същата "авторитетна" медия припомня как снимка на съученика на момичето е била публикувана от медии, тиражирана във "Фейсбук" и дори показана по телевизии. "Оказва се, че първоначалната информация е погрешна, а момчето, чийто образ е разпространен, няма нищо общо със случая. Шокираният Иван Костадинов, чиято снимка обиколи медиите за минути, побърза да разясни, че няма нищо с жестокото убийство" - това е заключението.

А за последиците за "осъдения" от медията Иван Костадинов – нито дума. Ефектите си остават за него, семейството и близките му.

За кратко време социалните мрежи се превърнаха в лаборатория за общественото мнение. Там се "раждат" новини, променят се политически решения, задават се обществени теми (като кърменето в моловете например). Традиционните медии излизат със заглавия и отразяват вълненията на потребителите във "Фейбук" и "Туитър".

Дебатите за личния живот и за това дали "публичният профил", снимките и статусите на потребителите могат да бъдат използвани от медиите без разрешение обаче продължават да бъдат актуални. Множество медии "бъркат" в личните профили на жертви на престъпления и катастрофи без никакви задръжки, напротив – това продава. А и какво е това некрофилско любопитство?

Извънредните ситуации привличат вниманието и информацията се превръща в необходимост за ориентиране в обстановката. Паника, страхове и надежди излизат на повърхността. Тогава отговорността на журналистиката за трезво отразяване на събитията е основна професионална норма, а не пожелание. Оказва се обаче, че сензацията е водещо начало. Принципът на съвременната журналистика "Винаги първи", липсата на морални ориентири и всеобщо признати етични стандарти нанасят тежки поражения при отразяване на бедствия, аварии и кризи. Въпросът е има ли край?