Андреас Лубиц, младият пилот на Germanwings, заподозрян, че миналата седмица е разбил умишлено самолета с общо 150 души на борда, е събирал информация за заключващата система на вратата към пилотската кабина на Airbus А320, съобщи в четвъртък прокуратурата в Дюселдорф.

Разпространяването на подобни данни създава впечатление, че действията му в самолета не са били резултат на психически срив, а внимателно планирана акция.

Прокуратурата в Марсилия заяви преди дни, че след внимателен анализ е решила да определи случилото се като непредумишлено убийство, защото Лубиц изглежда е искал да убие себе си и да унищожи самолета, а не да избие и намиращите се на борда.

Всички внимателно заобикалят една много деликатна дума - "терорист".

Защото белите хора не могат да бъдат "терористи", попита Зак Чейни-Райс в mic.com.

Статията му от няколко дни се разпространява масово и се коментира, включително с критики, че е расистка спрямо белите, не разбира естеството на тероризма и пропуска бели терористи като Тимъти Маквей. През 1995 г. американският екстремист взриви пикап-бомба пред федерална сграда в Оклахома, като уби 168 и рани близо 700 души, повреди стотици сгради и десетки автомобили, а щетите се оценяват на над 650 млн. долара.

Коментарът на Зак Чейни-Райс е по-скоро за стереотипите, налагани от медиите. Когато някой бял изпозастреля хората в кино или блъсне самолет в планината, той бива наричан "психически нестабилен", "луд", "социопат", но никога "терорист", пише авторът.

Казват ни, че терористите са мюсюлмани. И ако се случи нещо, което не пасва на това внушение, наистина става трудно да го обясним. (…)

Все още не знаем достатъчно подробности за Лубиц и мотивите му. И въпреки това се набива на очи, че медиите понякога полагат значителни усилия да не го нарекат терорист – етикет, който за един мюсюлманин на негово място отдавна да му е прикачен.

За белите терористи се използват други думи. Преди Андрейс Брейвик да бъде идентфицириан от властите като извършителят на атентата и масовото убийство в Норвегия през 2011 г., първата реакция на медиите бе да допуснат нападение на мюсюлмански терористи. Сбъркаха с "мюсюлмански", но не и с "терорист". Защото тероризмът е насилие, мотивирано от политика или идеология, а Брейвик бе силно политизиран и изповядваше насилствена идеология. Той по дефиниция бе терорист и все пак медиите го определяха като "радикален лузър", "самотен кръстоносец", "гневен фантазьор" и "бял расист". Думата "терорист" почти не се срещаше.

Не знаем дали Лубиц е терорист и е много вероятно да не е такъв.

Но вече 14 години след 11 септември изглежда много странно да си представим, че някой умишлено би забил пълен с хора самолет, освен ако не извършва терористичен акт. Някак си не намираме думи, с които да определим случилото се. Канцлерът Ангела Меркел и марсилският прокурор Брис Робен казаха, че то е нещо, което умът ти не го побира. Световните агенции пишат за "самоубийство", само че покрай това, че е отнел живота си, Лубиц е затрил и този на още 149 души. Т.е. директно говорим за нападение срещу тези хора.

Логично е да се избягва думата "терорист" от предпазлизовст – преди да сме научили повече подробности за него и случилото се. Но е факт, че в други случаи не сме толкова резервирани. Белите убийци по принцип получават малко по-човешко отношение, описват се разбитите им мечти, борбата им с вътрешните проблеми, какви са били стремежите им...

Към всички масови убийци би трябвало да се прилагат еднакви стандарти – ако някой е описван като човешко същество със сложни проблеми, то същото е редно да се прави и за останалите."

Хората с тъмна кожа не са единствените, способни да извършват терористични нападения. А белите не са единствените, които имат лични истории и драми, казва Зак Чейни-Райс.