Кой подклажда опасния огън в Бесарабия?

Асоциацията на българите в Украйна и гагаузкото национално-културно общество "Бирлик" определиха като провокация съобщенията в одески медии за заседания на "Народна Рада на Бесарабия" и че те имат нещо общо с това. Официалното им обръщение бе цитирано от местната информационна агенция "Контекст-Причерноморие"и е публикувано на интернет сайта на украинския депутат от български произход Антон Киссе, който е председател на Асоциацията на българите в Украйна.
Предлагаме ви по този повод коментар на журналиста Драгомир Иванов, публикуван във "Фейсбук":
През ноември миналата година украинската аналитична група "Да Винчи" публикува кратък доклад, в който се говори за опасността от създаване на "Бесарабска народна република" в Одеска област. Според текста от едва 4 страници все по-често циркулират информации, че е възможно формирането на незаконна сепаратистка организация в южните части на региона, която да се опита да вземе властта в интерес на Русия. Освен това се обсъждал вариант "БНР" (наричана също и "Република Буджак") да разпростре влиянието си и върху Молдова, което да засили дестабилизацията и на двете страни, попадащи, разбира се, в зоната на активен интерес на Кремъл.
В документа директно се твърди, че
Москва разчита на активизация на сепаратизма в районите
с компактно българско население (Болградски, Измаилски и т.н.)
и че въздейства на местните етнически политически лидери. Спекулира се, че акцентът пада върху изграждане на независима Гагаузия, която да претендира за части от Молдова и Украйна. Посочва се, че Гагаузия - автономното териториално образувание в състава на Молдова - днес е основен център на кремълските дейности в района, и се припомня, че на референдума през февруари 2014 г. (непризнат от властите в Кишинев) 98% от гагаузките жители са гласували за интеграция в Евразийския митнически съюз. Проруските сепаратистки амбиции се подкрепяли от функционери като гагаузкия водач (башкан) Михаил Формузал, кмета на столицата Комрат Николай Дудогло и украинския депутат Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна.
В случай на дестабилизация на региона и създаване на "БНР" Русия ще постигне няколко неща: ще получи нова гореща точка в Украйна и Молдова, което ще отмени всички въпроси за бъдещата евроинтеграция на двете държави, като ги сведе просто до нуждата от решаване на конфликта; ще има повод за размразяване на конфликта в Приднестровието и за отслабване на Румъния (най-последователния съюзник на САЩ в района), ще се сдобие с първата непризната република на украинска територия, организирана по етнически признак (което в случай на борба със сепаратистите ще бъде изтълкувано от руската пропаганда в контекста на междунационален конфликт); ще отреже Украйна от достъпа до дунавските пристанища и ще даде възможност за откриване на втори фронт срещу Украйна и настъпление срещу Одеса. В по-дългосрочен план един широкомащабен конфликт там ще разшири и броя на играчите, а страни като България и Турция ще бъдат принудени да заемат по-активна позиция, заключават авторите от "Да Винчи".
У нас почти никой не обърна внимание на доклада, с изключение на два-три маргинални сайта. Представители на българите в Украйна обаче побързаха да се дистанцират от твърденията и хипотезите в него. "Много добре знам настроенията на хората в Бесарабия и мога напълно отговорно да заявя, че никой не разглежда възможността за създаване на някаква автономия, "република", кралство или някакво друго виртуално териториално образувание. Моите земляци са прагматични и много трудолюбиви хора, исторически стремящи се към съзидание и мирен, стабилен живот. Тук винаги са уважавали властта, дори и да не са съгласни вътрешно с действията ѝ. Бесарабия е Украйна и друг вариант няма!", коментира в началото на декември споменатият Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна и депутат от Опозиционния блок във Върховната Рада в Киев, бивш парламентарист от Партията на регионите на предишния президент Виктор Янукович.
Добре, нека е така. Нямаме повод да се съмняваме в думите на г-н Киссе. Нека въпросният доклад наистина да е провокация и "резултат от изборното поражение на няколко несъстояли се политици, които още по време на кампанията се опитваха да плащат избирателите с разкази, че в региона може да възникне втори Донбас" (както обяснява на сайта си украинско-българският политик).
Да видим обаче какво се случва само 5 месеца по-късно.
На 6 април, този понеделник,
в Одеса беше създадена "Народна Рада на Бесарабия"
от представители на 7 ключови бесарабски общности (българската, гагаузката, руската, украинската, циганската, молдовската и полската). Местните медии съобщават, че са присъствали около 100 делегата, членове на общински съвети, общественици, журналисти. Според лидера на "Народната Рада" и председател на Съюза на приднестровците в Украйна Дмитрий Затуливетер "нашата мисия е нашите народи да бъдат достойно представени в политическия и икономическия живот на Украйна, а нашите общини трябва да влияят на решенията, засягащи нашия край". На официалната страница на самопровъзгласилия се парламент е цитиран и манифест, в който се казва: "Ние сме патриоти на нашия край и от нас зависи бъдещето му. Народната Рада е нова форма на самоорганизация на бесарабците. Всички ще чуят нашия глас. Нашите действия ще бъдат оценени от хората и историците. Всеки ден на Народната Рада на Бесарабия ще бъде ден на борба и постижения".
По-нататък в програмата се посочва, че действията на народното събрание се основават на съществуващото законодателство и конституцията на Украйна. Но изрично се отбелязва, че организацията няма да допусне членството на Украйна в ЕС и НАТО. "В случай на влизане на Украйна в НАТО, ние си запазваме правото на самоопределение на Бесарабия", пишат инициаторите.
Сега да обърнем внимание на чуждестранните гости. В учредителната сбирка в Одеса са участвали лидерът на младежкото крило на българската партия "Атака" Светослав Пройнов, лидерът на партията "Молдовски патриоти" Михиал Гарбуз, бившият молдовски депутат Григорий Петренко и др. А пред делегатите били прочетени поздравителни адреси от гагаузкия башкан Формузал, от българския депутат Велизар Енчев и от шефката на българския "Европейски комуникационен център" Евгения Велкова. Последната структура е представена на страницата на "Народната Рада" и като "партньор по проекта". Въпросният "Европейски комуникационен център" е регистриран още през 2003 г. в София като ООД, а днес е ЕООД с адрес в кв. "Симеоново".
Колкото и да не ни се иска да проявяваме недоброжелателност, не могат да се спестят няколко детайла и възникващите от тях въпроси.
Самозваното народно събрание обединява
отявлени проруски личности и организации
Такъв е, на първо място, Съюзът на приднестровците на Украйна, основан от 45-годишния идеолог на приднестровската партия "Прорыв" Дмитрий Соин. Бивш служител на структурите за сигурност в непризнатата отцепническа молдовска република (в периода 1993-2007 г.), той се издига и до шеф на тамошния Отдела за защита на конституцията. През 2007 г. молдовските власти го обявяват за международно издирване за убийството на двама души през 1994 г. От 2008 г. функционира и като помощник на депутата от кремълската партия "Единна Русия" в Руската Дума Валерий Богомолов, но през 2013 г. бяга от Приднестровието, като обвинява властите в политическо преследване. Заселва се в Одеса, където основава и Съюза на приднестровците. Проруска е и партията "Молдовски патриоти", за "Атака" няма какво да говорим.
Освен всичко друго, сайтът на "Народната Рада на Бесарабия" е регистриран в Москва.
По всички правила на съспенса още в самия ден на основаването беше родена и "гореща новина", която още повече да нажежи страстите. Българският пратеник Пройнов се оплака, че бил нападнат в Одеса. "Пристигнах в Одеса, за да подкрепя нашите бесарабски другари в стремежа им да се обединят в тази тежка ситуация. Когато дойдох в хотела, бях атакуван от двама мъже", разказа младежкият председател на "Атака" пред сайта "Таймер" (http://timer-odessa.net/…/v_odesse_pobili_politika_iz_bolga…). Да предположим все пак, че г-н Пройнов действително е ясно разпознаваем в Одеса, влиятелен международен политик и наистина представлява заплаха за "хунтата" в Киев. Съвсем логично може да се очаква в следващите дни (ако това вече не е факт) да се вдигне вой за това нападение, което несъмнено ще бъде приписано на вилнеещите в Украйна "фашисти" и "бЕндеровци", без които не минава нито една новинарска рубрика на прокремълските медии.
Още нещо съвсем случайно: в деня на създаването на бесарабския народен парламент Волен Сидеров разтръби, че в края на май САЩ ще започнат на украинска земя война с Русия.
Добре, но кой в крайна сметка подклажда войната и разпалва опасен сепаратизъм? "Атака", в компания с В. Енчев и други пишман патриоти наливат масло в един и без друго сложен и изпълнен с изключително големи рискове конфликт, само за да угодят на поръчителите си в Кремъл. Защо точно сега назря "нуждата" от създаване на поредния отцепнически "народен" проект? И не бяха ли тъкмо "народните съвети" и "народните губернатори" подбудителите на кървавите събития в Донецк и Луганск? Каква е необходимостта, а и задачите пред тази организация, която вижда смисъла си като "всеки ден на борба и постижения" и предотвратяване на евроатлантическото членство на Украйна? И кого обслужва всичко това? (Повече от ясно е - властимащите в Москва).
Щом нашенските рубло-патриоти са толкова загрижени за етническото самоопределение на българите зад граница, защо не инициират например "Народна Рада" и на българите в анексирания от Русия Крим? Защо не се ангажират също толкова ревностно и с правата и независимостта на наследниците на Хан Кубрат от някогашните Волжка България и Стара Велика България - на територията на днешните руски републики Татарстан и Кабардино-Балкария? И дали биха били съгласни, ако, да речем, в Търговище или Кърджали изведнъж се пръкнат подобни "Народни Меджилиси"?
Украйна е многоетническа държава със сложни политически, обществени, икономически, а не на последно място и културни наслоения, проблеми, противоречия. И без друго тя си има достатъчно регионални противопоставяния и трябва да се справя с дългогодишни битки между различни центрове на власт и местни амбиции (Киев, Харков, Днепропетровск, Донбас, Одеса, Лвов... отдавна всеки от тях иска повече самостоятелност). Но в момента Украйна се бори за оцеляването си като единен държавен организъм, с всичките си кусури, залитания, грешки и заблуди - захапана от външен агресор и разяждана от подклаждани отвън метастази. И е жалко, че някой иска да вкара в тази гадна война и украинските граждани от български произход (които са над 200 хиляди).
Дребните политическо-парични интереси няма как да оправдаят
танца с факли край бензиностанция
който освен това не се играе и особено умело. Но пламне ли още по-голям пожар, въвлече ли се и Молдова в него, загинат ли (не дай, Боже) и българи, няма да са виновни тогаз нито американците, нито жидомасоните, западните империалисти, гейропейци и прочее таласъми, творения на медийните машинарии на Кремъл. А преди всичко вината ще падне върху неговите (задунайски) храненици.