За победата и мира
След края на една война ключовите думи са две - победа и мир. И аз не знам на 8 май в Лондон и на 9 май в Москва кое е правило хората по-щастливи - тържеството от победата или радостта от мира, от това че след 6 години на неизброими страдания в Европа най-после е настъпил мир - няма да има повече убити и ранени, няма да има повече бомбардировки, ще може отново мирно да се работи, младите да се обичат, децата спокойно да ходят на училище. И така за мене празникът, отбелязващ края на войната в Европа (за съжаление тогава все още не в света), е празник преди всичко на мира, а не толкова на победата - победата е слугиня на мира.
Този въпрос има и друга страна, видяна преди много години от американския президент Удроу Уилсън. В своето не толкова известно послание до Сената от 22 януари 1917 година, наречено
"Мир без победа"
той противопоставя двете понятия. Защото мир, при който има държави-победителки и държави-победени, при който ще има възмездие и наказание на победените народи, ще бъде несправедлив мир и ще роди реваншизъм. Не се вслушват в мъдрите думи на Уилсън. Егоизмът на британското и на френското правителство, олицетворявани от Лойд Джордж и Клемансо, създаде несправедливата Версайска система от договори. В резултат на това в унизената и опустошена Германия се роди реваншизмът, олицетворяван от Хитлер. И човечеството преживя ужасите на следващата световна война.
След нея се тръгна по друг път - по пътя на Уилсън - мир без победа. Германия не беше унизена и опустошена като победена държава - напротив с нея веднага беше установено сътрудничество във всички области. На нея й беше помогнато с Плана "Маршал". Франция пое инициативата за икономическо сътрудничество между двете държави. Проектът беше на екипа на Жан Моне. Неговите идеи бяха съгласувани с германския канцлер Конрад Аденауер. Така се стигна отново до 9 май - 9 май 1950 година, когато френският външен министър елзасецът Робер Шуман произнесе своята прочута реч във Френското национално събрание за сътрудничество между тежките индустрии на двете страни. Но това, което е не по-малко важно (и кой знае защо не са казва), е, че още същата вечер Конрад Аденауер от името на своето правителство декларира по "Дойче веле", че Германия веднага е готова да встъпи в преговори. Така се ражда
Европейският съюз. Това е великата реализация на идеята "Мир без победа"
Но историята продължава по-нататък. След Втората световна война имаше и трета - Студената война.
Носещите либерално-демократичните традиции западни държави извоюваха победа над безчовечния комунистически Съветски съюз. Разрушаването на Берлинската стена ознаменува освобождението от комунизма на народите от Източна Европа. През 1991 г. Съветският съюз се разпадна, а наследилата го Русия изпадна в положението на икономически слабо развита регионална сила, обхваната от постсъветски метастази и разчитаща само на своите природни ресурси.
Двуполюсният свят се трансформира в многополюсен.
Беше ли това "Мир без победа"? Не.
Въпреки мъдрите предупреждения на хора като Кисинджър и Бжежински. Не беше победен само комунизмът. Наред с това беше победена и унизена Русия. И така както егоизмът на Франция и Великобритания роди великогерманския реваншизъм на Хитлер, така в началото на 21 век егоизмът на Запада допринесе за възхода на великоруския реваншизъм на Путин. И този войнстващ реваншизъм е в настъпление - Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Крим, Донбас. До къде ще се стигне?
Надеждата е, че в Европа има политици, които осъзнават всичко това. Например Ангела Меркел. Война - мир с победа - реваншизъм - война или война - мир без победа - мир?
Текстът е публикуван във "Фейсбук" на 9 май. "Дневник" го препечатва с разрешението на автора.
