Троловете срещу нас
Новината е, че парламентарно представените партии ще подписват декларация, че няма да плащат на тролове. Първо си помислих дали ще спазват тази декларация. После си дадох сметка, че в троленето не са замесени само партии, но и отделни лица, включително и политици, също организации и бизнеси (троленето често е търговска услуга). После започнах да си мисля като юрист. . .
Ако има декларация, значи има признаване на проблема. Това е добре. Имам обаче съмнения за ефикасността на предложения подход, свързан с парламентарна декларация. Ето защо:
Първият въпрос е: кой е трол?
Който се бори с троловете, трябва да даде дефиниция на трол. Ако не харесвате коментарите на някой досадник, означава ли това, че той/тя е трол? Ако троловете са тези, на които им плащат, за да пишат отрицателно или положително на дадена тема, тогава и журналисти са тролове, защото съществува практика в България да се плаща на журналисти и редакции за медийно отразяване в предпочитаната светлина от този, който плаща.
Не съм срещал правна дефиниция на тролове, въпреки че съм прочел доста чуждестранни закони, свързани с регулация на съдържанието в интернет. Вместо за тролове се говори за език, който е проблематичен, и затова преследван от правото.
Вторият въпрос е: кой създава правила?
На ниво дигитална платформа - като "Фейсбук" или "Туитър", това става чрез саморегулация. Тези платформи са създали свои правила за защита на потребителите си. Ако смятате, например, че имате проблем с някой досадник във "Фейсбук", оплачете се на "Фейсбук", или блокирайте досадника. "Фейсбук" ви дава възможност за това.
В Европа е нормално на ниво онлайн медийни платформи или онлайн версии на традиционни медии да съществува саморегулация (най-вече). Европейският съд за правата на човека каза, че онлайн медийните издания носят отговорност за това, което имат на сайта си, включително за коментари на трети лица (дори и анонимни). Това означава, че те трябва да следят за езика във форумите си и да предприемат действия в случай на оплакване. Какъв е обхватът на задължението на онлайн медиите за контролиране на коментарите на трети лица, предстои да научим, защото практиката на Европейския съд е все още нова и в процес на развитие.
Държавата, разбира се, трябва да действа като регламентира коя реч не е позволена и да съблюдава за търсенето на отговорност за непозволената реч.
В Англия, където работя, прокуратурата преследва за престъпления, свързани с реч, независимо къде деянията се извършват. Според инструкциите на прокуратурите – които са публично достъпни - в социалните медии не се преследват тролове, а се търси отговорност за следните деяния (няма значение дали ви плащат за тях или не):
1. Ако направите правдоподобна заплаха срещу лице или собственост
2. Ако тормозите някого
3. Ако нарушите съдебно разпореждане (например да не контактувате с определено лице)
4. Ако коментарите ви са крайно обидни, неприлични и нецензурни.
Троленето би могло в определени случаи да попадне под четвъртата точка.
Някой може да каже, че общите закони са достатъчни и обхващат речта в интернет. Това не е така. Ето пример: Няколко общи английски закона се прилагат по отношение на речта в интернет. Но въпреки това тези закони се приспособяват към речта в интернет, заради нейните особености. Преди две години английският закон за клеветата беше променен и включи разпоредби за клеветата в интернет. Беше признато, че съществуващите общи разпоредби за клеветата са недостатъчни за защитата, както на тези, които се изразяват в интернет, така и на тези, които се оплакват от онлайн реч. Отделно прокуратурата прие правила за действие спрямо проблематична реч в интернет, които казват как общите правила се прилагат в интернет пространство и кога прокуратура ще се намеси.
Третият въпрос е: действа ли прокуратурата срещу проблематичната реч в интернет?
Знае ли как да действа? Има ли желание да действа? В Англия съдебната статистика показва, че прокурорите действат. Има осъдени за писанията си в социалните медии.
Мисля, че освен декларацията за троловете, българските политици трябва да помислят дали не само те, но всички граждани са защитени от проблематична реч в интернет. Струва ми се, че всички които говорят за тролове, искат да знаят как могат да се защитят от тях.