Ниско, по-ниско, кръгла нула
Въпреки изтичането на отговорите за матурата по български език и литература миналата седмица, въпреки поздрава на "Пейо Яворов" от фейсбук и въпреки дежурните спорове около условията на задачите обществото не пропусна да забележи един друг проблем, може би много по-голям от останалите - ниската летва.
От една страна, изпитът за зрелостниците беше снизходително лесен, дори по-лесен от този за седмокласниците. От друга - средно образование у нас се завършва само с 22 от 100 възможни точки на финалния тест, напук на логиката, че половината на 6 е 3 и половината на 100 е 50 (както са успели да пресметнат и повечето европейски държави).
"22 точки на матурата се изкарват със знания до 5–6 клас! Така учениците са демотивирани да четат творбите, да създават аргументативен текст и много други неща. Тази година тестът за седми клас беше доста по-труден от матурата на зрелостниците, което според мен е аномалия. Сигурна съм, че много от тези, които си вземат матурата с оценка 3 или 4, няма да могат да се справят с теста на седмокласниците! Оказва се, че да влезеш в гимназия след 7 клас е много по-трудно и изисква много повече труд и знания, отколкото да завършиш гимназия, т.е. за пет години в гимназията ученикът не само не се е развил, а е претърпял регрес!"
Това възкликна любимата ми учителка по литература от Втора английска гимназия, когато я попитах за мнението й. Сега преподава в друга голяма столична гимназия, но предпочита да запази анонимност. От собствената си практика може да даде много примери за незнание и нежелание за знание от страна на учениците.
Според нея матурата по български език и литература (БЕЛ) трябва да бъде задължителна част от образуването на бала за прием във висшите училища. "Не че дърпам чергата към предмета си, но виждам как с всяка следваща година зрелостниците стават все по-некомпетентни, в речника си имат по 200 думи на жаргон и ако им вържеш ръцете, няма да могат да кажат две изречения. За съжаление тази духовна пустота започва да личи навсякъде, също и при вас, журналистите", казва тя.
Изпитът сякаш е направен, за да се мине лесно и това (привидно) е от полза за всички...
Изгодно е за учениците, които си знаят, че за тази работа трябва зубрене и мислене в калъп. По стара традиция те посвещават последната година от обучението си на това да заучат възможни отговори и позиции и това няма да се промени, докато не се модернизира учебната програма. Обещано е да се случи, но никой не знае кога.
Изгодно е и за десетките университети, които вече официално могат да приемат с резултати от матурите (нерядко дори и резултатът да е слаб 2) и го правят на драго сърце в надпревара за бройки и държавна субсидия. Вместо по качеството на преподаване и успеха на възпитаниците в момента парите за университети се дават именно на калпак. И това щяло да се промени... някой път.
И е особено изгодно за Министерството на образованието, което ще може с чиста съвест да се самопотупа по рамото, когато излязат резултатите на 9 юни и те се окажат блестящи. Впрочем то вече се поздрави за "драконовските мерки" тази година (които някак необяснимо бяха заобиколени) и това, че са заловени тройно повече преписващи от други години, обаче пропусна да коментира защо летвата е толкова ниска. Министърът пък обяви на 24 май, че това са били "най-успешните матури от години насам" и че са успели да затегнат дисциплината...
И все пак изгодата е само привидна
Не, не е изгодно за никого да се генерират неграмотни отличници и не, не е справедливо министерството да се тупа по гърба на фона на 22% български младежи със средно образование, които нито работят, нито учат и струват 2 млрд. лева на българската икономика.
Но не, решението не е да се вдигне летвата. Защото финалният изпит е само връхчето на айсберга, наречен Проблеми в българската образователна система.