Четирите списъка с гости на Цветан Василев, разпратени до медиите, могат да се четат по различни начини. И те през изтеклата седмица, общо взето, бяха тълкувани от медиите по следните четири начина: информативно (кой?), аналитично (защо?), сензационно (и този ли…?), даже индивидуално-терапевтично (по отношение на лицата, най-често прибягвали до услугите на банкера).

Тези прочити сами по себе си са изчерпателни, що се отнася до лицата в "тоя" или "оня" списък (услужливо съставен от охраната), някои от които наистина са висели с часове, преди да ги споходи жадувано-разтърсващата среща. Не с призрака на бащата на Хамлет, разбира се, а с една издължена финансова сянка зад тапицираната врата.

Ала не бива да изпускаме нещо не по-малко важно: зад лицата (колкото и интересни да са те), изниква цял един модел – на

За по-късопаметните или по-младите припомням, че това е съответният превод на термина "номенклатура", завещан ни от бюрократично-административната соцепоха. А терминът е наистина важен, защото обозначава не просто някакъв си временен "списъчен състав", а препраща към модела на цяло едно общество, в което една "привилегирована каста" смята, че едва ли не завинаги се е разписала в книгата на облагодетелстваните.

При соца това бе основополагаща практика. Йерархичната позиция на дадена личност, както и властовите й възможности (в партийния апарат, в държавните, икономически или медийни структури) със сигурност бе в пряка зависимост от принадлежността й към "номенклатурата". А това накратко означаваше да си в "списъка на властта", в който се попада трудно, но откъдето, дори при кариерен спад надолу, лицето не губи привилегироваността си в (поне във вегетарианските за номенклатурата живковско-брежневски времена, при сталинизма е друго).

Ето защо

потвърждение на което е и книгата с "допуснатите" до сюблимна среща с другаря Тодор Живков, обгрижвана от несменяемата му секретарка Ангелина Горинова.

Сетне времената се смениха, но споменатите практики се съхраниха. И горе-долу един и същ набор от лица продължи да се влачи от една или друга политическа централа до кабинета на Илия Павлов в "Мултигруп" и обратно. Така номенклатурата прерасна в "клиентела" – един по-неутрален термин на социалната антропология. Ала съдържанието се запази и то не се отличава съществено от онова, което още през 60-те Милован Джилас нарече "новата класа", в опит да дефинира тази "списъчна прослойка", върху която се гради авторитарно-бюрократичната, а в наши дни олигархичната власт.

И за да се върнем към "списъчния достъп" до Цветан Василев, е редно да се отбележи, че в случая неговата особа не е чак от такова значение. Нито Цветан Василев, нито Илия Павлов сами по себе си са някакви изключителни играчи. Напротив, те просто са функция на системата, допускаща една финансово-олигархична структура да паразитира върху държавата, изпомпвайки все повече и повече обществен ресурс, част от който тази структура заделя за възхода си, а друга част раздава "по списък" или както следва.

Просто и ясно, като по картинка. И всеки път резултатът е един и същ.

и от икономически обект на обект, докато го изсмуче отвътре като кърлеж. Ала в един момент, щом се разрази криза, кръвопусканията намаляват и структурата колабира, прави асистемни и панически опити за оцеляване, което предполага външна (властова) намеса и тя се разпуква.

Ето защо по-интересният структурен проблем е самата "списъчна прослойка" – онази, която ползва финансов ресурс, но и захранва с властови ресурс олигархичната структура на "разпоредителя със средства".

Ако изхождаме от класическото изследване на Михаил Восленски "Номенклатурата" (1970 г.), трябва да приемем, че става дума за устойчива социална конструкция, която придава видимост на списъчно-привилегированата прослойка. За по-голяма нагледност нека си я представим под формата на обърната четиристенна пирамида. На повърхността изплуват множество и най-различни, недотам значими връзки. Носещите части на проекта обаче са самите стени, а онова, което придава тяхната спойка – срастването на финансовата с политическата власт. И за да минем от тригонометрия към политика, е редно да изтъкнем, че повечето от действащите лица само се взират надолу, където в тесен кръг се вземат решенията. Те са "допуснати", но на ниско ниво, на равнище "стимулиране с пликове", и въобще не знаят какво се случва долу, в света на сенките и полусенките, населяващи обърнатия връх.

Защото в обърнатата списъчна пирамида са важни два принципа:

- допуск;

- подредба;

И първото изобщо не отменя йерархията във второто. За условен принцип на подредбата може да се приеме йерархизирането на равнища по самите стени на социалната пирамида – нещо като подредбата на каменни блокове.

Повечето от медийните класификации, направени през последните дни, не пропускаха един набиващ се на очи факт: списъчният допуск до мустакатия разпоредител в ниския връх на пирамидата откроява наличието на четири основни групи лица: политици, бизнесмени, висши държавни служители и журналисти. В някои от случаите е възможен преход от една категория в друга, но често аватарите са шутовско-комедийни или вариететно-прискърбни.

Нямам предвид само нашумялото изпълнение на "Назад, назад, моме Калино" от страна на гуверньора на БНБ, което вероятно следва да се тълкува като опит за загриженост от страна на Народната банка да удържи стабилността на финансовата система и да предотврати рухването на КТБ.

Тук, разбира се, попада и цялото политическо инженерство, съпътствало появата на "проекта Бареков", както и все по-смайващите аватари на негови съмишленици, един от които, шоумен и политик, премина през над десетина политически коалиции, макар и да се кълне, че е останал верен на една-единствена политическа формация.

Изобщо

е наистина прелюбопитен. Там, където мирише на пари и докато мирише на много пари, опашката е особено дълга.

И ако четем списъка не по личностен, а по структурен начин, виждаме, че преобърнатата пирамида на списъчното общество е съградена повече от солидно.

Държавата, в лицето на своя финансов надзорник, е "в списъка".

Политическата прослойка, в лицето на управляващите през 2013 г. лица от БСП и ДПС – също.

Оръжейният и алкохолен бизнес е повече от чест гост на "банкера-разпоредител".

Но не по-малко интересна е и "медийната", тоест четвърта страна на пирамидата, в която виждаме дълъг списък на издатели и главни редактори, които с охота пребивават в мустакатата сянка на банкера. Без да забравяме и някои вечни социолози-анализатори, очевидно съгласували с него прогнозите си, така добре познатите ни стилистични обрати: "20, 10, 10. Довчера народът говори с Борисов, сега Борисов говори с народа…".

Цялото това "списъчно упражнение" сигурно щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко.

И ако допускът "към Василев" утре няма да прерасне в допуск "към Георгиев", "към Иванов" , "към Минев" или някой друг негов заместник.

И това изобщо не е някоя от конспирациите на прехода, а е една от най-прискърбните му реалности, впрочем доловена и пресъздадена с много черен хумор от известния френски сценарист Жан-Клод Кариер във филма "Досието Петров" (реж. Георги Балабанов, 2014). Там един от персонажите, минал от тайните служби в банковия сектор, дълго разсъждава върху жадните амбиции и вечно празните джобове на едни празни хора, водещи дотам, че в един ден системата гръмва, балонът се пука и се започва отначало.

И пак отначало – с нови допуски и списъци, с пликове в кабинета и съответните бюлетини в урната, докато колелото на списъчното общество се завърти отново.