Проблемът на лявоцентристите в Европа

Проблемът на лявоцентристите в Европа

Лидерът на британските лейбъристи подаде оставка след съкрушителната загуба на изборите.
Лидерът на британските лейбъристи подаде оставка след съкрушителната загуба на изборите.
Поражението на изборите на британската лейбъристка партия разкри дилемата, пред която са изправени евпропейските лявоцентристки партии.
Левицата би могла да очаква да се възползва от финансовата криза през 2007 г. - 2009 г., когато лошата регулация позволи на банките да изстрелят света в хаос.
Това не се случи.
Сега, основните партии губят гласове към популистки формации с избиратели от работническата класа, които се чувстват най-уязвими по отношение на имиграцията и са изправени пред постоянна несигурност за работата си.
В епохата на строгите икономики, лявоцентристите са изправени пред избора да възприемат болезнени структурни реформи или да се опитат да защитят традиционните си поддръжници от икономическата буря в целия свят.
Най-добре изглежда да се опитвате да съчетаете и двете.
Един урок от британските избори е, че партиите трябва да се обърнат към стремежите на хората, а не само да обещават да ги предпазят от новия световен ред.
"Бяхме изпратени ... да защитаваме един аргумент, ако можете да го наречете аргумент, който в общи линии казваше, че сме за бедните, че мразим богатите, игнорирайки напълно множеството от населението, които съществуват между тях", заяви бившият министър и британски еврокомисар Питър Манделсън.
Тони Блеър, бившият шеф на Манделсън, управляваше от центъра и постигна три големи изборни победи, запазвайки основата на гласоподавателите за лейбъристите с високи нива на публичните разходи.
Сега, ако перифразираме бележката, оставена от финансовия министър Лиъм Бърн за неговя наследник, когато лейбъристите загубиха изборите през 2010 г., парите са свършили.
Възходът на нови партии в Европа също разби идеята, че умереното ляво може да приема традиционните си поддръжници за даденост, тъй като те няма къде другаде да отидат. Сега те правят точно това - към партии като СИРИЗА, Националния фронт, UKIP и Подемос.
Лейбъристите осъзнаха това за своя сметка на 7 май.
"Идеята, че "твоето мнение няма значение, защото ти вече и без това гласуваш за нас" вече не работи в новата ера на мулти-партийна политика", каза Дейвид Кларк, основател на политическия блог Shifting Grounds, който е бил специален съветник на външния министър на лейбъристите Робин Кук.
Лявоцентристите показаха, че са в състояние да вземат трудни решения. Трудовите реформи на Герхард Шрьодер преди десетилетие срещнаха силна съпротива, но помогнаха на Германия да отхвърли имиджа си на "слабия човек на Европа" и да възстанови икономическото си господство.
История на Шрьодер демонстрира проблема на левицата. Той загуби последвалите избори срещу Ангела Меркел.
Наскоро социалистическия премиер на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро приложи необходими, но неприятни строги икономии в затъналата в дългове страна и след като заплати цената на изборите и бе свален през 2011 г., икономиката започна да се разраства.
Програмата за реформи на социалиста Франсоа Оланд, въпреки че се възприема като недостатъчно смела от мнозина извън Франция, му донесе само рекордно ниски рейтинги.
"Политическата игра се е променила от фундаменталния избор между лява/дясна роля на държавата в икономиката до въпроса за това колко и по какъв начин да се защитят най-губещите от глобализацията чрез социалната държава и ограничаване на миграцията", казва Хедър Граб, директор на Института по европейска политика на "Отворено общество" в Брюксел.
"Това оставя достатъчно място за популистите да обвиняват всички основни партии за това, че са егоисти и глухи за проблемите на хората."
"Знаменосецът" на по-крайната левица е СИРИЗА в Гърция. Усилията на партията да отхвърли икономиите, наложени от кредиторите, изглежда не успяха и оставиха страната на ръба.
Испанската "Подемос" също изглежда разколебана. Последните проучвания на общественото мнение й дават около 16% подкрепа, което е спад от близо 10%.
Управляващата дясноцентристка Народна партия отново поведе за изборите през ноември. По-мрачният пример в Гърция е лявоцентристката ПАСОК, която управляваше за голяма част от последните 30 години, но след като прие спасителната финансова помощ на тройката, сега заема една шепа места в парламента.
Матео Рензи изглежда е изключението, прокарвайки реформи, които никой друг италиански лидер не се е осмелявал да пробва, и все пак остава популярен. Той е изправен пред опозиция в безпорядък и предлага смесени реформи с намаляване на данъците за хората с ниски доходи и пенсионерите. Ренци успява и в чисто национален смисъл, като използва разпространеното мнение, че това е последният шанс Италия да излезе от дълбока криза.
Мъчителните агонии на Лейбъристката партия за това къде сбърка ще бъдат наблюдавани от лявоцентристките партии в цяла Европа. За лейбъристите е особено трудно, тъй като националистите заеха тяхното място в Шотландия, но изглеждаха твърде леви за избирателите от средната класа в Англия.
"След толкова ужасни резултати трябва да има честен анализ за това как се превърнахме от ... доминиращата сила в политиката на Великобритания за десетилетие и повече в това, което сме днес", написа Алистър Кембъл, който бе прессекретар на Блеър, в деня след изборите.
"Това не са въпроси, които могат, или трябва, да се отговорят бързо."